Факултета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Факултета

Факултета

1071 прочитания

„Още, още, колега…“, добродушно настоява професор Георги Боршуков. „Какво бе най-характерното за него“, пита за трети път той, а ти се потиш пред катедрата и за трети път пелтечиш нещо зазубрено. „О, не, не е това. Той винаги ходеше с бял фрак! Това е.“

Изпитът е по история на българската журналистика - от 1904 до 1944. На професора му е лесно, той е познавал лично всички главни редактори на вестници, а ние трябваше само да четем и помним - име, политическа насоченост, период на излизане и пр. безсмислени неща. „Една рускиня му изяде главата на него. Обеси се на тирантите си във Виена“, добавя старият мъдрец за друг журналист от неговото време, а ние мигаме на парцали - каква Виена в ония години, какви тиранти… Георги Боршуков, светла му памет, бе истински професор. Тогава той всъщност ни е казвал, че журналистиката не е само агитация, но кой да ти разбере. Той можеше да закъснее с 15 минути за лекция и най-спокойно да обясни, че се е качил с два етажа по-нагоре и е пропуснал аудиторията. На него му прощавахме. На други - не. Тогава съвсем справедливо си мислехме, че университетът не е като гимназията, и рязко се изнер- вяхме, когато някой ни питаше: „Колеги, какво е искал да каже Веселин Ханчев със стихотворението си „Пръстен“?“ След този въпрос не стъпихме на упражнения по българска литература. (Въобще възможно ли е да има упражнения по българска литература?)
Къде по-интересни ни бяха лекциите по чуждестранна журналистика на професор Дафин Тодоров, мир на праха му. Той, виенски възпитаник, в началото се опитваше да ни научи на обноски - момчетата да се бръснат всеки ден, а момичетата да не ходят с дънки. После се отказа; видя, че предпочитаме да си ходим небрежни. Понякога казваше: „Жените - в междучасие, мъжете - при мен.“ И ни показваше Playboy. Обичахме си професорите. Тях също като нас ги лашкаха от едно място на друго. Факултетът по журналистика бе пътуващ факултет. От престижните аудитории на същинския университет, през сесеато (това е Селскостопанската академия), през фемефето (това е Физико-математическият факултет), през ветеринарния (там залите бяха целите в бели плочки, като места за аутопсия), през къде ли не…

Сега Факултета се е приютил в сградата на Ботаническия и към журналистика е добавил масови комуникации. Но дори и това не му е помогнало да избегне участта си на вечен скитник. Неотдавна минах оттам да оставя една покана на декана професор Веселин Димитров и се ужасих. Това не е академична сграда, а Тора Бора. Там всеки момент нещо може да ти падне на главата - и вътре, и в двора. Имаш чувството, че тук студентите се подготвят само за военни кореспонденти. И за нищо друго.

Намирам дереджето на Факултета, който има половинвековна история, за гавра. С паметта на Георги Боршуков, на Дафин, на Мишо Василев… С нашите надежди, с надеждите на сина ми, с надеждите на тези, които и в момента трябва да ходят на лекции с каски. Те днес са доста по-открехнати от нас тогава. Безпощадно ясно им е, че една държава, която дава не знам си колко стотин хиляди лева за подмяната на парламентарния мокет, а не пука за университета, е тъпа държава. И когато завършат, ще си го връщат тъпкано. Това е положението.

„Още, още, колега…“, добродушно настоява професор Георги Боршуков. „Какво бе най-характерното за него“, пита за трети път той, а ти се потиш пред катедрата и за трети път пелтечиш нещо зазубрено. „О, не, не е това. Той винаги ходеше с бял фрак! Това е.“

Изпитът е по история на българската журналистика - от 1904 до 1944. На професора му е лесно, той е познавал лично всички главни редактори на вестници, а ние трябваше само да четем и помним - име, политическа насоченост, период на излизане и пр. безсмислени неща. „Една рускиня му изяде главата на него. Обеси се на тирантите си във Виена“, добавя старият мъдрец за друг журналист от неговото време, а ние мигаме на парцали - каква Виена в ония години, какви тиранти…

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.