Обратни завои 2
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обратни завои 2

Обратни завои 2

917 прочитания

Рио де Жанейро - едно от най-красивите места в света. Цветовете на океана и зеленината са неестествено сини и зелени, „Кодак“ ряпа да яде. Рио е нещо между мегаполис, плаж и курорт. Хубави мулатки по бикини се разхождат насам-натам. Сексът не е лукс, а начин на живот.

Бях там на Първия международен кинофестивал. Първо ме настаниха в прочутия цилиндричен хотел, проектиран от Оскар Нимайер. От всички прозорци на огромната кръгла стая се виждаше океанът, а през единия се виждаше и входът на фавела. Бяха ме предупредили в никакъв случай да не влизам във фавела - те са нещо като бидонвили, разположени на различни места из града. Вътре нещата са на самоуправление, полиция там не влиза. Веднъж, докато пиех някакъв засукан коктейл, видях през прозореца трима непредупредени американци, окичени с фотоапарати, да влизат във фавелата. И след десетина минути с рязък обратен завой изскочиха дибидюс голи, с ръце пред слабините и притичаха на прибежки до хотела. Местните обитатели им бяха взели абсолютно всичко, включително и дрехите. Неслучайно ни бяха препоръчали да си държим всичко ценно в хотелския сейф. От една стая откраднаха много скъпа камера на някакъв латиноамерикански кинодеец. Обирът беше отразен в бюлетина на фестивала, който впрочем се провеждаше под патронажа на полицията. Нещата се развиха като в документалния разказ на Лев Шейнин „Часовникът на Едуард Ерио“. Там някой открадва в един музей джобния часовник на френския външен министър, първи посетил СССР. Милицията вика на помощ престъпния свят: „Да не се излагаме пред чужденците, да си обираме своите.“ Престъпният свят обаче също влиза в затруднение, тъй като крадецът се оказва неорганизиран аматьор. В крайна сметка го намират и специално пускат от затвора джебчия професионалист да върне незабелязано часовника в джоба на министъра. Без да е чувал за Шейнин, шефът на полицията в Рио моментално свика среща с шестимата най-едри босове на местната мафия, призова ги към отговорност и патриотизъм и след няколко дни откраднатата камера тържествено се появи в хотела. Събитието също беше отразено в бюлетина на фестивала.
Изобщо престъпността в Рио е страховита. Най-неприятни са бандите от десетки 5-6-годишни деца, които накачулват набелязаната жертва и за секунди изпразват джобовете . Бяха успели да оберат дори цял български баскетболен отбор.

Последната вечер ме преместиха в един хотел на самия булевард „Копакабана“, където отново от прозореца наблюдавах следната сцена: По булеварда се разхождаше германец, естествено провесил фотоапарати. Да него спря такси, от което изскочиха двама юнаци с калашници (явно бяха откраднали и таксито), взеха всичко, което намериха у клетия немец, и отпрашиха със сто километра в час. Германецът викаше „хилфе, хилфе“, но кой да му обърне внимание. Като стигна до мястото за обратен завой, колата зави обратно покрай океана, пак стигна до място за обратен завой и се върна в нашето платно на улицата. Отново спря до немеца, който още си викаше „хилфе“, прозорецът се отвори около педя, от него на улицата изхвърча един германски паспорт. Поне документ да му остане на човека. После таксито отлетя, вече окончателно. Както Джефри Арчър е озаглавил един от романите си, Honour among Thieves*.

Друг път ще ви разкажа за „Маракана“ и школите по самба.

* „Честта на крадците“

Рио де Жанейро - едно от най-красивите места в света. Цветовете на океана и зеленината са неестествено сини и зелени, „Кодак“ ряпа да яде. Рио е нещо между мегаполис, плаж и курорт. Хубави мулатки по бикини се разхождат насам-натам. Сексът не е лукс, а начин на живот.

Бях там на Първия международен кинофестивал. Първо ме настаниха в прочутия цилиндричен хотел, проектиран от Оскар Нимайер. От всички прозорци на огромната кръгла стая се виждаше океанът, а през единия се виждаше и входът на фавела. Бяха ме предупредили в никакъв случай да не влизам във фавела - те са нещо като бидонвили, разположени на различни места из града. Вътре нещата са на самоуправление, полиция там не влиза. Веднъж, докато пиех някакъв засукан коктейл, видях през прозореца трима непредупредени американци, окичени с фотоапарати, да влизат във фавелата. И след десетина минути с рязък обратен завой изскочиха дибидюс голи, с ръце пред слабините и притичаха на прибежки до хотела. Местните обитатели им бяха взели абсолютно всичко, включително и дрехите.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.