Поразяващата ръка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поразяващата ръка

Поразяващата ръка

3462 прочитания

Американците, които преподаваха в американските училища и колежи в България, преди да ги закрият през войната, много се чудеха защо българчетата играят на индианци и каубои. Когато американските войници се изсипаха в Германия, и те се учудиха, като гледаха как след 12 години хитлеризъм между развалините германчета играят на каубои и индианци.

В България митовете за Дивия запад и романтиката на уестърна - ако щете, вярвайте - дойдоха от Германия. И неособено богатото въображение на българския хотелиер се е погрижило да има петметров дънер с индиански тотем северно от Варна в „Слънчев ден“ още от времето, когато той се наричаше „Почивен дом на ЦК на БКП“. Както някога, така и в наше време всяка пролет в Радебьол (Radebeul, предградие на Дрезден) десетки хиляди възрастни играят на каубои и индианци. Обяснението се нарича Карл Май (1842-1912). Син на тъкач от Саксония, пандизчия и лингвист-самозванец, той даде на няколко поколения европейци своята представа за Дивия запад. Без някога да го е виждал.
Американците, естествено, не са и чували за Карл Май. Много преди американската легенда за „самотния ездач“ героите на Карл Май се сприятеляваха с Винету, смелия войн от племето на апачите, които за нас бяха апахи; правеха-струваха, но накрая все успяваха да умиротворят границата и да направят така, че доброто да победи. Макар че Карл Май е непознат в англоговорящия свят, той е най-четеният немски автор за всички времена и тиражът на неговите книги отдавна надхвърли 100 милиона. Има една немска приказка - „Знае Гьоте, но чете Карл Май“. През цялото си юношество Алберт Айнщайн жадно чел Карл Май, а Херман Хесе - и в зряла възраст; казвал, че в страниците на Карл Май можеш да видиш мечтите си осъществени. В Германия днес Винету значи индианец и през уикенда стотици Indianer-клубове практикуват племенните ритуали в индиански костюми.
Карл Май написал повечето от своите над 80 книги, без да напусне Саксония. Той се родил в бедност в затънтеното селце Hohenstein-Ernstthal и като младеж често попадал в затвора за дребни измами и „имперсонификация“ - представял се за човек, какъвто не е, за да измъкне пари от някого. Това - вероятно - е добра предпоставка за писателското поприще. Освен това зад решетките той имал достатъчно време да пише и да задоволява една читателска публика, ненаситна за приключенско четиво и екзотика. След като намерил призванието си, започнал да разказва в първо лице за приключенията си в Арабия. После видял пътуващия цирк на Бъфало Бил в Германия и започнал епичния сериал от две хиляди страници за Винету и немеца Олд Шатърхенд (Old Shatterhand - на български той беше Чатърхенд - Поразяващата ръка), който надстрелва, надяздва и надхитря и янките, и индианците. Вкарал вътре и червенокожия джентълмен стоик Винету и ето ти безотказна рецепта за смесване на немски патриотизъм, екзотика и легендата за добрия дивак. Успехът му бил толкова голям, че си повярвал и започнал да показва снопче от скалпа на своя кръвен брат Винету. Твърдял, че описва собствените си приключения. Напълнил своята „Вила Шатърхенд“ в Радебьол с мечи кожи, наргилета, лули на мира, индиански скалпове. Тръгнал да изнася лекции като Herr Doktor May.
Успял да заблуди издателя си, а, според някои днешни психиатри и себе си. През последните 10 години от живота си имал големи неприятности с авторските права - дали да му се плаща като за художествена измислица или за безценни мемоари. Накрая заминал за Америка. Явно, не ставал за имитатор на своя безсмъртен герой - не стигнал по-далеч от Бъфало, Ню Йорк. Неговата представа за Дивия запад е твърде различна от историческата истина и - вероятно - на това тя дължи голяма част от очарованието си. Писателят Клаус Ман (син на Томас Ман) писа, че Карл Май бил любимото четиво на фюрера, и то не само в юношеските му години, а и след като взел властта през 1933. През 60-те години в Югославия се снимаха филмови адаптации и те имаха голям успех в тогавашната Западна Германия (мисля, че и нашият актьор Джоко Росич участваше).
През 80-те години източногерманците реабилитираха „шовиниста Карл Май“ и „Вила Шатърхенд“ отвори отново врати за посетители от целия източен блок. Книгите на Май са преведени на повече от 30 езика. Нищо особено, като се имат предвид претенциите на автора, че владее 1200. Има музей на Май и неговите индианци в Латвия. Не много отдавна никарагуанският революционер Томас Борхе твърдеше, че в политическите си борби се вдъхновявал от уестърните на Карл Май.

В годините на студената война американски войници, членуващи в асоциацията „Коренни обитатели на Америка“ (Native American Association), учредиха немски филиал, който да обяснява на немците историческата истина за съдбата на американските индианци, за бизоните, за прерията.

Напразно. Легендата за Винету и за вечните ловни полета е непобедима.

Американците, които преподаваха в американските училища и колежи в България, преди да ги закрият през войната, много се чудеха защо българчетата играят на индианци и каубои. Когато американските войници се изсипаха в Германия, и те се учудиха, като гледаха как след 12 години хитлеризъм между развалините германчета играят на каубои и индианци.

В България митовете за Дивия запад и романтиката на уестърна - ако щете, вярвайте - дойдоха от Германия. И неособено богатото въображение на българския хотелиер се е погрижило да има петметров дънер с индиански тотем северно от Варна в „Слънчев ден“ още от времето, когато той се наричаше „Почивен дом на ЦК на БКП“.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.