Канадска импресия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Канадска импресия


„Трябва да е дяволски студено: тече водата върху камъните, но дърветата са вледенени. Недостъпен кът за мисълта…“*

Тези редове ме настройват на англосаксонска вълна. И визуализират представата ми за крайната точка на дестинацията „Канада. Торонто“. Преди да стигна, за миг думите ме спускат като парашут над земята - самолетът прелита над Гренландия. Земя - изрезка от хартия. Синкава, нереална, неземна. Какво общо има островът със страната на кленовото листо? Това е първата забележителност по пътя за Северна Америка, за която всеки канадец ще ви осведоми. Щом посредата на полета (към 4-тия час, когато съклетът стиска) отдясно на борд се покаже гренландският релеф, икономическата класа се пробужда. Средностатистически пътници, екипаж от лелки-стюардеси, сандвичи тип Fast food, воднисти кафета, разпилени одеяла, книги и карти за игра - всичко се килва към илюминаторите. Дали от тежестта няма да се превърти самолетът? Все едно. Не издържам, искам да сляза. Та Канада е толкова близо… Или поне така изглежда на видеоекрана. Фалшът за разстоянията - това е първото нещо, с което човек се сблъска в Америка, без значение къде се намира. Всичко е на две крачки, само на някакви си два-три-пет часа път по магистралите с мощните пикапи (най-разпространеният тип кола в Канада). Втората илюзия е за обемите. Неща като градове, сгради, улици, паркове, езера изглеждат малки. А хич не са.
Следва илюзия за цените - таксата от 15% е валидна за абсолютно всички стоки и услуги в страната и никога не се обявява на етикета. Яко математика при „шопинг“. Спиртна илюзия - прескъпо удоволствие е бутилка уиски, да речем. А и е забранено да се пие в двора на собствената ти къща, ако той гледа към улицата. Лингвистична - макар Канада да е двуезична страна, в щата Онтарио е лукс и щастие да намериш говорещ френски. Илюзия за урбанистично разнообразие. Безброй малки градчета са нацвъкани из щата Онтарио. Но ако ги няма табелите, обозначаващи имената им, имаш чувството, че си в един град. Бери, Нюмаркет, Алистън, Хамилтън - все тая. Частните къщи не се различават особено освен с надписа на пощенските кутии. Да не говорим за First home - еднофамилни тухленки за млади семейства. Ужасът е, че са домове еднояйчни близнаци, издигнати като от „Лего“ и образуващи цяло селище. И така: същите прави улички, същите едно­етажни постройки на хипермаркети от една и съща верига, същите паркинги и коли. Едни и същи лица на хората… Е, не всички канадци живеят така организирано. Доста от хората предпочитат да са извън населените места. Купуват земя и си строят домове-ферми сред природата. Неписан закон е на едно 500 метра да няма съседи. Да има голф игрище (любимата игра на Канада заедно с хокея). И конна база. Също така - пристройка за най-важните возила, след пикапа: сноумобила за зимата и лодката за лятото.

Градът на срещите

Така наричат Торонто, столицата на щата Онтарио, построена на брега на езерото Онтарио. Името идва от диалекта на индианците, живеещи около езерото Хурън. Градът е основан през 1793 и първоначално е бил село Йорк. От 1834 носи официално името Торонто. Впрочем никой канадец не го произнася така. За местните той е Тороно. Абсолютен космополитън на толерантността, в който няма значение откъде идваш. Не случайно тук се намира най-голямата италианска и китайска общност на Северна Америка. Безспорно най-живописният и любопитен квартал на Торонто е Чайна таун. Тук те са даже четири на брой. Добре, че са китайците и всички азиатци, защото те изхранват града. Ресторантите с екзотична кухня са вечно препълнени. Прекрасен е Чайна пазарът - намират се невиждани храни, редки плодове и билки, невкусвани чайове…

Иначе Торонто е град като всеки в Северна Америка. С небостъргачи, бизнес центрове, банки. С жилищни блокове, трамваи и задръствания. С книжарници, бъкащи от любовни романи, криминалета и справочници тип „Как да забогатеем, докато спим“. С навалица в метрото и в подземията на „Ейтън сентър“ - сутеренен и луксозен хипермаркет с над 300 магазина. Оставаш с чувството, че канадците живеят, за да пазаруват и консумират. Торонто си има и хайлайф квартал - „Форест хил“. Кукленски къщи от XIX век във викториански стил (или съвременна имитация) величествено обитават хълмистата част на града. Няма да видите обаче собствениците им. Никой не минава по улиците на „Форест хил“. Животът тук е спрял. Или се развива в някое друго време. Последното обаче не важи за приказния крайбрежен Куинс парк и пристанището Куинс кей. Те крият толкова непостоянство. Спокойно - никога няма да се изгубите в тази част на Торонто. Риби, вградени в паветата на кея като древни фосили, упътват стъпките ви.

Набиващо се на очи

Прелетът на дивите канадски гъски над йероглифните надписи. Снимка на тип, давещ се до смърт от кашлица върху кутиите на канадските цигари.

Мегафитнеси, тату- и пиърсинг салони. И национален отбор от безформени тела, друсащи се по улиците. Магазини second hand, магазини за мъниста, магазини за наргилета... Руси канадки, които арогантно летят по пътищата и никога не се обръщат с гняв назад. Безразличието на мъжете, дори ако срещу тях върви Линда Еванджелиста. Мърляви малки деца, които се въргалят навсякъде под родителския надзор.
Възходящата до истерия интонация Oh, My God! (О, Боже!) и лепкавото It`s sо cute! (Толкова е сладко!). Котки размер „болонка“. Кучета няма. Има нощен вой на койоти. И следи от лапите на ракуна (миеща се мечка), който вместо крадец се промъква в кухните на канадците. Снежна, много снежна зима и горещо и твърде влажно лято.
Двете кули: символът на Торонто - телевизионната „Си Ен тауър“. Това е най-високата сграда в света (600 метра) с въртящ се ресторант. И 150-метровата „Пропадащата зона“, която пък е символ на

Страната Чудесалия

Магично звучи на български името на гигантския лунапарк Paramount Canada`s Wonder­land. Той е един от 20-те увеселителни на Канада и се намира северно от Торонто, на 15 минути път. Цената на билета е 59 CAD. Тук всичко е ужасно различно, подчинено на думите антигравитация и адреналин. Няма ги прашасалите виенски колела от детството; класическите въртележки с подскачащи кончета; електрическите колички… Само захарният памук и карамелизираните червени ябълки (продавани в Канада в найлонов плик, а не на дървена клечка) напомнят с нещо миналото. Стига мислене. За по-бърза адаптация се хвърлете на бънджи-прашката „Летецът“. После ротирайте. Въртележките, пръснати из целия Уондърленд, са идеални за това. От махалото „Псиклон“, през веселите цветни каци „Спиноватор“, до хоризонталното махало „Клифхенгър“. Последното е доста колебливо, но накрая решително минава през стена от фонтани… Иде ред на светкавичните влакчета roller coaster. Има всевъзможни, към 30 на брой: жълти, сини, с дървени или хай-тек конструкции, на някои сядаш - на други си прав. Писъкът (тук може да го чуете на най-различни езици) сега е най-добрият приятел. Но той се загубва, когато няколко пъти се превъртиш на салто. „Прилепът“, „Небесният ездач“, „Драконовски огън“ са висшите екстремни образци. „Вортекс“ пък изследва тунелите на огромната скала в центъра на Уондърленд... Има и още невероятни неща в Чудесалия: 20 акра акватория на „Воден свят“. Тук е раят на Н20-безумиците. Без думи - пуснете фантазията като струя на воден пищов. Хит е и детското селце Кидсвил. Тази част от Уондърленд е за малките и на места е забранено за пораснали. Няма да влезете във фабриката за сладки „Канди фактори“. Но сте добре дошли в театъра на Скуби-ду и Шаги, любимци на всички канадчета. Или в надуваемата тента „Бедрок“. Свят - реален детски сън: всичко е пастелно, заоблено, миниатюрно. Количките на ултрабавния roller coaster „Мармаладено такси“ приличат на пухени възглавници. Лилавото хеликоптерче от „Изборът на Чопър“ се издига плавно като балон с перка. Уестърн-локомотиви пуфпафкат старателно по зелена канадска ливада.

Елементи от вода и вятър

Идете на езерата. И разберете как канадците пречистват умората от градовете с елементи от вода и вятър. Вдишайте безкрая на облаците и дълбокия хоризонт на север. На 90 км от Торонто се спуснете по река Холънд и така ще се отзовете във водите на езерото Симко. През лятото то прилича на течен аквамарин, раздиран от моторници и яхти. А зиме е недосегаемо и синкаво, изваяно от прозрачен лед. Огледало, в което северното сияние крие образа си. Може да обиколите и Онтарио, което прилича на море. От него се ражда изгревът на Торонто. Порейки вълните му, ще срещнете прахообразния пясък на Сандбанкс бийч, рибарите на щука и костур, надбягванията с кучешки впрягове, изчетените от вятъра надписи „Риба с пържени картофи“.

Но вселената на езерата е несравнима с пръските и тътена на един от най-известните и големи водопади в света. Ниагара или Ниагра (не звучи ли като виагра?), както го наричат в Канада. Името му значи гърмяща вода. Намира се на 130 км южно от Торонто. Формиран е преди 10 хиляди години от ледниците на езерото Ери, които тръгнали към езерото Онтарио. Ниагара е точно на границата с Щатите. Спуска се от нищото в пространство, отворено между Небето и Земята. Забравена завеса на непознати богове. Стихия, уловена в своя апогей и затворена в кристалната матрица на водата. Безкрай от молекули водород и кислород, трептящи в дивата си форма. И умиращи в миг-летеж, с рев на бяла пяна…

Обратно

„Бялото къде отива? В празнотата. А къде отива празнотата? Празнотата си отива и се връща като вятър.“ Заедно с Кенет Уайт (който впрочем е шотландец и чиито редове бяха въже, привързано в единия край за Европа) потеглям обратно. Надбягвам се с нощта и я застигам. В мрака профилът на Гренландия спи непробудно. Изпреварвам деня и посрещам изгрева в обятията на друг континент. Все още не знам дали искам пак да съм в Канада...

* Из „Стихотворения“ на Кенет Уайт, превод от английски Николай Кънчев

„Трябва да е дяволски студено: тече водата върху камъните, но дърветата са вледенени. Недостъпен кът за мисълта…“*

Тези редове ме настройват на англосаксонска вълна. И визуализират представата ми за крайната точка на дестинацията „Канада. Торонто“. Преди да стигна, за миг думите ме спускат като парашут над земята - самолетът прелита над Гренландия. Земя - изрезка от хартия. Синкава, нереална, неземна. Какво общо има островът със страната на кленовото листо? Това е първата забележителност по пътя за Северна Америка, за която всеки канадец ще ви осведоми. Щом посредата на полета (към 4-тия час, когато съклетът стиска) отдясно на борд се покаже гренландският релеф, икономическата класа се пробужда. Средностатистически пътници, екипаж от лелки-стюардеси, сандвичи тип Fast food, воднисти кафета, разпилени одеяла, книги и карти за игра - всичко се килва към илюминаторите. Дали от тежестта няма да се превърти самолетът? Все едно. Не издържам, искам да сляза. Та Канада е толкова близо… Или поне така изглежда на видеоекрана.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.