Разклатено, не разбъркано

„Изпитвам учудващо за околните удоволствие от храната и питиетата, които консумирам. Отчасти това се дължи на факта, че съм ерген, но най-вече на навика ми да отделям особено внимание на подробностите.“ Това са думи на Бонд, Джеймс Бонд, елегантния таен агент, създаден през 1953 от Ян Флеминг в бестселъра „Казино Роял“. Тази година 007 се завръща на екрана за двайсети път с „Не умирай днес“. И докато медиите по света подгряват премиерата на поредния хит от поредицата с подробности около колата, часовника и останалите високотехнологични „играчки“ на чаровния разузнавач, нека хвърлим поглед към една често пренебрегвана, но особено важна страна от неговата личност - същността му на завършен гурме.

Джеймс Бонд влиза в киното през 1962 с „Д-р Но“. Вероятно за повечето мъже най-яркият спомен от този филм е образът на Урсула Андрес в ролята на Хъни Райдър, излизаща от морето, облечена само в мокър бял бански и запасан кинжал. Едва ли някой е обърнал особено внимание на разясненията на агента относно реколтите на Dom Perignon. Въпреки че Хъни и останалите момичета на Бонд са привлечени от неговата решителност, остроумие и невероятен магнетизъм, 007 всъщност е първият екшън герой, който придава на ценителското отношение към храната и алкохола сексуален заряд.