Врата навътре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Врата навътре

Врата навътре

Мария ЛАНДОВА
677 прочитания

Разглеждат ли се изложбите? Не, те не са списание с жълт оттенък. Изложбите са единно пространство, в което се потапяш с цялата си сетивност, начин на мислене и култура. Те са място, в което влизаш. Съвсем точно се отнася това към експозицията на Боряна Перчинска „Врата“ - разтворена и композирана с византийска сдържаност, чистота и простота в галерия „Райко Алексиев“.

Малко са добре измислените и точно толкова добре реализирани изложби. Рядко те са пределно ясно изведени като идея, защитена от драматургията на експозицията, както и от всеки отделен експонат. Единици са авторите, при които заявената претенция изглежда семпла - надмината многократно от въздействието на „продукта“. Вратата е символ на преминаването, на трансформацията, на промяната, пише в мотото авторката. Тя е едновременно връзка и граница. Мястото на съприкосновение между вън и вътре, на тукашното и отвъдното. Точката на преливане на телесното и нетленното, на постигнатото и недостижимото. И точката на нагнетяването е вратата. По-добре е да прочетеш авторското мото след пребиваването в залата, защото, докато си „вътре“, не ти се излиза. Тръгваш и все стигаш и преминаваш през една и съща точка - вратата. Началото-край е и краят-начало, защото изложбата е решена симетрично. И като подредба на картините, и като баланс на относителна тежест на въздействието. Цялата зала напомня храмово пространство с притвор и олтарна част, а в основния кораб - амфилада от ритмично повтарящи се групи силуети: изчистени, графични, вглъбени в собствената си екзистенциалност. Торсове, разкъсали формата, търсят свободата извън рамките. Субстанцията на плътта е постигната от свръхуплътнена рисунка с маслени пастели. Една солидна и много въздействаща техника, която сякаш ги покрива с пластове ерозия и пресована ентропия. Това са цикъл рисунки, съвсем уместно наречени „Време - патина“. Силуетите са в буквалния смисъл изрязани и монтирани на бяло. Техните сякаш обгорени контури изящно и остро се проектират върху инертния фон. Той засиява с енергията от контраста на ефирното бяло и масата и плътността на плътта, от магнетизма на фигурите.

В „олтарната“ част на изложбата-храм се издигат две внушителни картини-пана. Две врати - нажежената и охладената. В рамката на първата се възвисява с фалическа мощ мъжки торс, врязва се в меката чувствена материя, съставена от четири женски тела. Те са изградени (някак не мога да кажа живописвани, защото изглеждат материални като скулптирани) с техника, инспирирана и разработена с масло от многослойната иконна живопис. Женските тела - съвсем не православни, а по-скоро пищно барокови - са сребристи и хладни, а мъжка форма-стълб е удължена и нажежена от страст. Във второто пано жегата и огънят са преминали в женската плът, а мъжкият торс е спокоен и хладен след отдаването. Посланието е направо христоматийно. А квадратното сандъче в нозете на двете олтарни пана крие още много символика... Но и без нея идеята на изложбата е абсолютно чиста: врата навътре към необятността на човешкото.

Разглеждат ли се изложбите? Не, те не са списание с жълт оттенък. Изложбите са единно пространство, в което се потапяш с цялата си сетивност, начин на мислене и култура. Те са място, в което влизаш. Съвсем точно се отнася това към експозицията на Боряна Перчинска „Врата“ - разтворена и композирана с византийска сдържаност, чистота и простота в галерия „Райко Алексиев“.

Малко са добре измислените и точно толкова добре реализирани изложби. Рядко те са пределно ясно изведени като идея, защитена от драматургията на експозицията, както и от всеки отделен експонат. Единици са авторите, при които заявената претенция изглежда семпла - надмината многократно от въздействието на „продукта“. Вратата е символ на преминаването, на трансформацията, на промяната, пише в мотото авторката. Тя е едновременно връзка и граница. Мястото на съприкосновение между вън и вътре, на тукашното и отвъдното. Точката на преливане на телесното и нетленното, на постигнатото и недостижимото. И точката на нагнетяването е вратата.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK