Врата навътре

Разглеждат ли се изложбите? Не, те не са списание с жълт оттенък. Изложбите са единно пространство, в което се потапяш с цялата си сетивност, начин на мислене и култура. Те са място, в което влизаш. Съвсем точно се отнася това към експозицията на Боряна Перчинска „Врата“ - разтворена и композирана с византийска сдържаност, чистота и простота в галерия „Райко Алексиев“.

Малко са добре измислените и точно толкова добре реализирани изложби. Рядко те са пределно ясно изведени като идея, защитена от драматургията на експозицията, както и от всеки отделен експонат. Единици са авторите, при които заявената претенция изглежда семпла - надмината многократно от въздействието на „продукта“. Вратата е символ на преминаването, на трансформацията, на промяната, пише в мотото авторката. Тя е едновременно връзка и граница. Мястото на съприкосновение между вън и вътре, на тукашното и отвъдното. Точката на преливане на телесното и нетленното, на постигнатото и недостижимото. И точката на нагнетяването е вратата.