Нарисувай ми мечта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нарисувай ми мечта

Нарисувай ми мечта

Мария КАСИМОВА
509 прочитания

За „Мечталото“ на Бойко Богданов ще чуете много лоши и много добри неща. Обикновено подобно полюсно разделяне на публиката маркира театрален факт, който заслужава да се види. Очакването на тази премиера се ожесточаваше и заради това, че с нея завършва авторската трилогия на Бойко Богданов, чиито предходни части „Гледалото...“ и „Чакалото...“ се радват на успех вече няколко сезона.

Идеята на трилогията беше да огледа и разнищи понятието българщина и как то изпълва съдържанието си в миналото и днес. В първите две части уникалната смесица на балканщина и славянство присъстваше много по-отчетливо и реалистично в сценичния разказ. Ключовите думи в „Мечталото“ обаче са други - сън, мечта, копнеж. Ето защо това, което има право на живот в тези измерения, е извън реалистичната логика и нещата, които си обясняваме с думи. Ще докажа, че ходът е верен. Просто се опитайте да разкажете свой сън чрез обикновената лексика и граматика. Няма да е същото. В този смисъл определяните като кич откровени заемки от пищността и трогателния наивизъм на операта приемам като похват, а не като слабост. Присъствието на нелепия женски клоун, изигран забележително от Мария Сапунджиева, е знак за още по-силно оттласкване от подредеността и лесно разпознаваемите знаци на реалността. Във всеки сън и във всяка мечта има един-единствен зов - за любов.
В „Мечталото“ („Сълза и смях“) животът е само поредица от смяна на състояния, места и желания. Смъртта е едно от тях. Зад всяка история стоят милиони хора, които са я преживявали. На сцената актьорите буквално изникват един зад друг, сменяйки фигурките в една и съща житейска случка. Във философията на спектакъла човекът е производна на ситуациите, които някой друг измисля за него. Тази обреченост е трагична, страшна, непобедима, но тя няма да спре хода на живота. Този сложен театрален организъм оживява на сцената и благодарение на сценографията на Петя Стойкова. В нея нито един предмет не остава единствено с реалистичното си предназначение - гардеробът е врата към отвъд, ризите са птици, а чинията от алпака - часовник, който отмерва времето ни на земята. Що се отнася до актьорското присъствие, смятам за особено достижение липсата на лидер и усещането за единен, многостранен образ - този на Човека.

Един от упреците към „Мечталото“ е, че заимства похвати. За мен по-важното е, че ги заимства на място. Това, което притеснява зрителя обаче, е по-скоро малко неувереното политане в посока на фантазията и измислицата. Съмнението в правилното разгадаване на театралния разказ води до излишно доизясняване, което тежи. Затова трите финала звучат повече като несигурни проби в търсене на поуката. От това зрителят губи самочувствието и интереса на въвлечен в едно нещо, което Богданов определя с многозначителната дума мечтало. В края на краищата не се различаваме по мечтите си, а по начините, чрез които ги постигаме.

За „Мечталото“ на Бойко Богданов ще чуете много лоши и много добри неща. Обикновено подобно полюсно разделяне на публиката маркира театрален факт, който заслужава да се види. Очакването на тази премиера се ожесточаваше и заради това, че с нея завършва авторската трилогия на Бойко Богданов, чиито предходни части „Гледалото...“ и „Чакалото...“ се радват на успех вече няколко сезона.

Идеята на трилогията беше да огледа и разнищи понятието българщина и как то изпълва съдържанието си в миналото и днес. В първите две части уникалната смесица на балканщина и славянство присъстваше много по-отчетливо и реалистично в сценичния разказ. Ключовите думи в „Мечталото“ обаче са други - сън, мечта, копнеж. Ето защо това, което има право на живот в тези измерения, е извън реалистичната логика и нещата, които си обясняваме с думи.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.