С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 мар 2003, 0:00, 442 прочитания

Сталкерът на Холивуд

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

При обявяването на номинациите за „Оскар“ 2001, гилдията е стъписана. За първи път от времето на Майкъл Къртис и „Казабланка“ един режисьор участва с две заглавия в категорията за най-добър филм. С „Трафик“ и „Ерин Брокович“ Стивън Содърбърг прави история и влиза в елитния режисьорски клуб на Холивуд. Сравняват го с Орсън Уелс заради тоталния авторски контрол над филма - освен сценарист и монтажист под името Питър Андрюс Содърбърг е и тайният оператор на последните си неща. Други намират аналогии със Спилбърг - заради хамелеонската способност да се работи ефикасно във всякакви жанрове. Защото едва ли има по-отдалечени филми от „Кафка“ (1991) и „Бандата на Оушън“ (2001) например.
Подобно на Орсън Уелс и Айзенщайн Содърбърг става звезда още на 26 години, веднага след първия си филм. „секс, лъжи и видео“ (1989) печели „Златната палма“ в Кан, режисьорът му и до днес е най-младият ? носител. Заглавието сега е нарицателно за отношението на модерния човек към моралните и сексуалните табута.
След касовия удар с „Бандата на Оушън“ Содърбърг може да поиска всичко от студията „Фокс“ за следващия си проект. Той избира най-трудното - екранизация на „Соларис“ на Станислав Лем, която да не повтаря шедьовъра на Тарковски и поставяне на Джордж Клуни в роля срещу типажа му на „най-сексапилния мъж в шоубизнеса“ според сп. „Пийпъл“.
Стивън Содърбърг представи „Соларис“ в хотел „Палас“ в Мадрид и отговори на няколко въпроса специално за „КапитЕл“.

Какво ви насочи към научната фантастика?
- Досега не се бях приближавал към жанра, защото напоследък това не е периметър, в който можеш да направиш сериозен филм за възрастни. Фантастиката се превърна в нещо като уестърн. А и аз не искам да се занимавам с технологията в бъдещето, този аспект не ме вълнува. Когато започнах да обмислям възможността да заснема „Соларис“, го направих не защото си мислех, че мога да подобря филма на Тарковски, а заради книгата на Лем. Тя е толкова многопластова откъм идеи, че би могла да понесе друга версия, всъщност спокойно може да понесе няколко. Не конкретизирам за какво бъдеще става въпрос, защото това не е важно.
В САЩ филмът попадна под „ножицата“ на регламента за възрасти. Според първоначалното решение тя бе 18, чак после бе свалена до 13 години.
Хората останаха с впечатление, че филмът е най-вече за секс, в което няма никаква истина. Надявам се това да не стане в Европа.
В Берлин казахте, че това е технически най-сложният ви филм досега.
- Исках филмът да е много семпъл и затова решенията всеки ден бяха много сложни, специфични. Връщане назад, презаснемане на сцени, затова се оказа много по-сложен от другите ми филми.
Как се спряхте на Клуни за главната роля?
- В началото не бях сигурен дали да поканя Джордж за тази роля и понеже не исках да ми откаже, предпочетох да позабавя нещата и да изчакам. Няколко седмици след като завърших сценария, Джордж ми написа писмо, което завършваше така: „Не зная дали ще се справя, но искам да рискувам.“ Разбира се, отговорих веднага „да“, защото бях сигурен, че може да се справи.
Вече сте бизнес партньори, имате обща продуцентска къща.
- С Джордж се сприятелихме бързо. Веднага усетихме, че имаме еднакъв подход към правенето на филми. Преди няколко години решихме, че за реализацията на някои интересни проекти бихме имали повече успех, ако работим не поотделно, а заедно. Той имаше своя продуцентска фирма, аз от време на време също продуцирах и решихме да станем партньори. И се получи нещо много по-вълнуващо, отколкото когато работехме сами.
„Соларис“ е доста далеч от научнофантастичния дух на Лем. Става въпрос по-скоро за психология.
- Като режисьор, когато получиш един проект, неизбежно прилагаш собствената си оптика. Идеята става подвластна на личната ти интерпретация. Реших, че ме привличат повече връзката и отношенията в брака, отколкото абстрактните философски идеи.
Във филма често е трудно да се разбере коя сцена на кой план във времето принадлежи.
- Темата за съдбата е ключова. Когато двамата герои се срещат на кораба, те имат спомен за фаталния край на връзката си на Земята. И се борят срещу идеята, че са обречени да направят същите грешки. Привлече ме точно това - възможно ли е да промениш нещо, което изглежда на пръв поглед непроменимо. Или както казва един от героите във филма: „Няма отговори, само възможности за избор.“ Затова размих умишлено темпоралните граници, исках понякога на зрителя да е трудно да разбере дали една сцена е на Земята или на кораба. Целта ми беше да се появи усещането: случва се отново!
Каква беше ролята на Джеймс Камерън като продуцент?
- Той е превъзходен продуцент. Беше много ентусиазиран, макар че се получи нещо доста по-различно от това, което той би направил. Затова и не исках да подпиша договора, преди да видя идеята си съхранена. Самият той ми налагаше да държа на личното си виждане. Много хора могат да ти кажат защо нещо не работи. Но Камерън е способен да разпознае кога нещо функционира добре. Обяснява ти как и защо се получават нещата и това много помага, когато имаш някакъв проблем. Изключително полезно е да се върнеш назад към онзи част, от която си доволен.
Целият филм е с много бавен ритъм. Това умишлено ли е?
- Романът е много наситен и докато го четях, трябваше често да се връщам и да препрочитам определени пасажи, за да съм сигурен, че не съм пропуснал нещо. Що се отнася до ритъма на филма, според мен той е предупреждение за зрителя. Така той знае какъв вид филм ще гледа. Ако през първите 10-15 минути не ти допадне ритъмът, просто трябва да си тръгнеш, защото той няма да се промени. От самото начало исках да обясня, че „Соларис“ няма да бъде физически екшън. Опитах да създам атмосфера, която върви срещу течението на зрителските навици, поне в Щатите. И смятам, че бях честен с публиката.
Оттам ли идва противоречивото посрещане на филма в Щатите?
- Там нямахме време да подготвим критиката. Беше лансиран само две седмици след края на снимките и това доведе до известно объркване на зрителите. Те нямаха почти никаква нагласа, никакви очаквания. Тук, в Европа, е по-различно. Започнахме още през декември да показваме филма на специалистите и имаме много по-добри резултати.
Как бихте маркирали триъгълната връзка между романа на Станислав Лем, филма на Тарковски и вашата версия на „Соларис“?
- Тарковски дава повече време за анализиране на идеите на Лем. Аз премахнах голяма част от тях, за да направя по-прост филм. На промоцията на „Соларис“ в Лондон употребих сравнението, че Тарковски е отгледал секвоя, докато ние опитахме да създадем малък бонсай. Моят филм е по-близо до романа, отколкото до Тарковски, но Тарковски е по-близо до романа, отколкото моят филм. Ммм, има ли смисъл това, което казах? (Смях).
Голите сцени станаха повод за силна полемика. Заради комерсиалния ефект ли ги заснехте?
- Не зная дали е комерсиално. Всичко тръгна от спора за сертификатите по възрасти, без него голите сцени нямаше да имат особено значение. Първо, те са много кратки. Второ, контекстът е по-скоро романтичен, отколкото сексуален. За мен лично сцените са балансирани, това и търсех, но изглежда, че за някои хора са по-скоро шокиращи.
Допускате ли идеята от „Соларис“ за съществуването на някакъв висш разум?
- Бих се описал като оптимистичен атеист. За съжаление нашите идеи за съдържанието на живота и съзнанието са много ограничени. Почти е невъзможно да си представим каква сила или разум създава това, което виждаме. Дори фактът, че им даваме свръхестествени имена, показва колко нищожни са идеите ни. Така че моят кратък отговор е - не зная. Дали приемам, че това, което виждаме, е всичко? Не, отворен съм и за други отговори. Готов съм утре да повярвам в нещо, в което днес не вярвам.

„Соларис“ на Содърбърг има прожекции на „София филм фест“ на 8 март от 18 ч в зала 1 на НДК, на 10 март от 10 ч в кино „Люмиер“ и на 14 март от 20 ч в кино „Европа палас“.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10872 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6971 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Еминем - край на скандалите

Филмът „8-ма миля“ сдобрява рапъра с „правилната“ Америка

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател