Спасяването на редник Оскар

Академичните награди 2003 - между бягството в зрелището и реализма на войната

Един мъж живее неправилно. Много. Сутрин среща непознат в огледалото, Alka-Selzer в чашата, цигара, кашлица, горещ душ, визин в очите, хапчета за сърцето и ... „Време е за шоуто, приятели!“. Филмът, разбира се, е „Ах, този джаз“, а мъжът - Боб Фос през 1974. Вечер той болезнено монтира „Лени“ с Дъстин Хофман, през деня се мъчи над мюзикъл по истински случай на убийства от любов през 20-те години. Мюзикълът се казва „Чикаго“ и Фос все пак го поставя - година след описания във филма инфаркт.

В кулминацията на церемонията по раздаването на седемдесет и петите награди „Оскар“, вече със статуетката за най-добър филм в ръце, продуцентът на „Чикаго“ Марти Ричардс започна благодарностите с Боб Фос. Сигурно същото щеше да каже и режисьорът на филма Роб Маршал (доскоро само танцьор и хореограф, пробил на Бродуей точно с „Кабаре“ през 1998), ако режисьорският „Оскар“ не беше отишъл при другия голям победител на вечерта - Роман Полански с холокост-драмата „Пианистът“.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал