Поредицата „Прокълнатите крале“ (Les rois maudits) на Морис Дрюон беше отлично преведена на български и я продаваха под тезгяха; трябваше да имаш връзки, за да си я набавиш.

Нищо общо нямах с този превод, но Дрюон ми изпрати Reformer la democratie. Той, съратникът на Дьо Гол и вече пожизнен председател на „Академи Франсез“, не беше много доволен от западната демокрация. Мислеше, че тя е затънала в парламентарното блато и може да стъпи на твърд терен в току-що освободената от комунизма Източна Европа. Отидохме в Париж да правим оттам „Всяка неделя“ и се появи проблем. Имахме събеседници - кой от тях министър, кой шеф на ЮНЕСКО, но нито едно име, което свети със собствена, не с отразена светлина. Тогава телефонирах на Дрюон, обясних на секретарката му кой съм и защо съм. Той ме прие същия ден и се съгласи да дойде за предаването на живо на следващия. След излъчването си приказвахме на терасата над някогашния кралски манеж, снимахме се за спомен, той ми надписа книгата си. В нея има един пасаж, че монархията е лотария на хромозомите - наследникът на престола може да излезе глупак.