Прокълнатите крале

Поредицата „Прокълнатите крале“ (Les rois maudits) на Морис Дрюон беше отлично преведена на български и я продаваха под тезгяха; трябваше да имаш връзки, за да си я набавиш.
Нищо общо нямах с този превод, но Дрюон ми изпрати Reformer la democratie. Той, съратникът на Дьо Гол и вече пожизнен председател на „Академи Франсез“, не беше много доволен от западната демокрация. Мислеше, че тя е затънала в парламентарното блато и може да стъпи на твърд терен в току-що освободената от комунизма Източна Европа.
Отидохме в Париж да правим оттам „Всяка неделя“ и се появи проблем. Имахме събеседници - кой от тях министър, кой шеф на ЮНЕСКО, но нито едно име, което свети със собствена, не с отразена светлина. Тогава телефонирах на Дрюон, обясних на секретарката му кой съм и защо съм. Той ме прие същия ден и се съгласи да дойде за предаването на живо на следващия. След излъчването си приказвахме на терасата над някогашния кралски манеж, снимахме се за спомен, той ми надписа книгата си. В нея има един пасаж, че монархията е лотария на хромозомите - наследникът на престола може да излезе глупак.
После, когато отидох в Мадрид да интервюирам Симеон за телевизията, сложих книгата в коженото куфарче и пристигнах час по-рано, понеже не си бях превъртял часовника час назад от българското време. Оставих си там куфарчето, поразходих се из Мадрид и когато се върнах, испанският тв екип вече разставяше камерите и осветлението. Вдигнаха канапето да го преместят, под него имаше прах и Симеон каза, че „ще има калайдисване“. Загледах една сребърна фруктиера, домакинът ме запита на какво ми прилича и аз не казах на какво, понеже ми приличаше на тиква, но той ми подсказа:
- На тиква, нали.
После, като започна интервюто, запитах Симеон, към когото се обръщах със „сир“, дали е чувал за лотарията на хромозомите. Той каза „да“, направи две крачки към рафтовете на библиотеката и измъкна оттам Reformer la democratie. И неговата надписана от Дрюон. Не знаех какво да мисля. Освен че много бързо си намира книгите.