Прокълнатите крале
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Прокълнатите крале

Прокълнатите крале

11321 прочитания

Поредицата „Прокълнатите крале“ (Les rois maudits) на Морис Дрюон беше отлично преведена на български и я продаваха под тезгяха; трябваше да имаш връзки, за да си я набавиш.

Нищо общо нямах с този превод, но Дрюон ми изпрати Reformer la democratie. Той, съратникът на Дьо Гол и вече пожизнен председател на „Академи Франсез“, не беше много доволен от западната демокрация. Мислеше, че тя е затънала в парламентарното блато и може да стъпи на твърд терен в току-що освободената от комунизма Източна Европа. Отидохме в Париж да правим оттам „Всяка неделя“ и се появи проблем. Имахме събеседници - кой от тях министър, кой шеф на ЮНЕСКО, но нито едно име, което свети със собствена, не с отразена светлина. Тогава телефонирах на Дрюон, обясних на секретарката му кой съм и защо съм. Той ме прие същия ден и се съгласи да дойде за предаването на живо на следващия. След излъчването си приказвахме на терасата над някогашния кралски манеж, снимахме се за спомен, той ми надписа книгата си. В нея има един пасаж, че монархията е лотария на хромозомите - наследникът на престола може да излезе глупак.
После, когато отидох в Мадрид да интервюирам Симеон за телевизията, сложих книгата в коженото куфарче и пристигнах час по-рано, понеже не си бях превъртял часовника час назад от българското време. Оставих си там куфарчето, поразходих се из Мадрид и когато се върнах, испанският тв екип вече разставяше камерите и осветлението. Вдигнаха канапето да го преместят, под него имаше прах и Симеон каза, че „ще има калайдисване“. Загледах една сребърна фруктиера, домакинът ме запита на какво ми прилича и аз не казах на какво, понеже ми приличаше на тиква, но той ми подсказа:

- На тиква, нали.

После, като започна интервюто, запитах Симеон, към когото се обръщах със „сир“, дали е чувал за лотарията на хромозомите. Той каза „да“, направи две крачки към рафтовете на библиотеката и измъкна оттам Reformer la democratie. И неговата надписана от Дрюон. Не знаех какво да мисля. Освен че много бързо си намира книгите.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK