Бялата енергия на Спилбърг

Скоростта и лекотата, с които Стивън Спилбърг изстрелва филм след филм в последно време, са зашеметяващи. След „A.I. Изкуствен интелект“ и „Специален доклад“ носталгичната комедия „Хвани ме, ако можеш“ е третата му премиера за година и половина. Направен сякаш между другото, като поемане на дъх, този филм излъчва неизчерпаемата енергия на своя режисьор и удивителната му способност да се забавлява без следа от лекомислие. „Хвани ме, ако можеш“ пресъздава действителна история от 60-те години, когато тийнейджърът Франк Абигнейл вдига на крак цялото ФБР и го прави за смях. Още преди да навърши 18 години, той сколасва да осребри фалшиви чекове за близо два млн. долара, да се представи за летец, педиатър, адвокат, междувременно да изнесе няколко лекции по социология, да кръстоса Щатите надлъж и нашир, да прекоси Атлантика и да бъде пипнат чак от френската полиция. Сценарият на Джеф Натансън, написан по автобиографичната книга на самия Абигнейл, влиза в продуцентския график на „Дрийм уъркс“ с Леонардо ди Каприо в главната роля и Джеймс Гандолфини в събирателния образ на агент от ФБР. За режисьор се готви Гор Върбински. Но ангажиментът на Ди Каприо с Мартин Скорсезе в „Бандите на Ню Йорк“ се проточва и комбинацията пропада. Към историята проявяват интерес един след друг Камерън Кроу, Дейвид Финчър и Ласе Халстрьом, но в крайна сметка на Спилбърг му писва да протака и решава да си я филмира сам. Работният график е координиран светкавично, местата на снимки се очертават 104 на брой - в Лос Анджелис, Ню Йорк, Монреал и Квебек. Филмът е заснет за 56 снимачни дни. За ролята на Гандолфини, който вече е зает в друг проект, се самопредлага Том Ханкс, а бащата на Франк е изигран от Кристофър Уокън, безкрайно щастлив, че най-сетне работи при Спилбърг.