Дългът към паметта

Появата на двутомното изследване на Илия Тодев “Д-р Стоян Чомаков. Живот, дело, потомци” (Академично издателство “Проф. Марин Дринов”) е израз именно на дълг пред паметта. Пред паметта на един от най-достойните български възрожденски деятели. Но и дълг пред общата ни национална памет. Изразява необходимия стремеж към незабрава, който не само осигурява общите ни представи за миналото, но и питането, въпросите към него, които пък не оставят историята да “заспива”, да се втвърди в съмнителната праволинейност на един-единствен разказ. В този смисъл респектиращото изследване на Илия Тодев е особено важно. Чрез фигурата на д-р Стоян Чомаков (1819-1893) той представя една от най-важните посоки в усилието на българите през Възраждането - религиозната свобода, чрез живота и дейността на една личност.

Изследването се състои от два тома - първият е научноизследователска биография, а вторият съдържа архивни документи, писма и други материали, дело на самия д-р Чомаков. В работата си Илия Тодев използва критически историческите източници за делото на Стоян Чомаков - мемоари и изследвания, писани преди него от автори като митрополит Симеон Варненско-Преславски, Тодор Бурмов, патриарх Кирил Български, Тончо Жечев, Николай Генчев. Казвам критически, защото чрез разглеждането им авторът преоценява от една съвременна и либерално-демократична позиция клиширани определения за дейността на видния църковен и политически деец като туркофилска, родоотстъпническа, русофобска и др. С особено значение са трета и четвърта глава на изследването, които се занимават именно с дейността на д-р Чомаков през периода 1861-1878, докато е в Цариград и разкриват заслугите му за прилагане на националния принцип при решаване на църковния въпрос.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал