Дългът към паметта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дългът към паметта

Дългът към паметта

1028 прочитания

Появата на двутомното изследване на Илия Тодев “Д-р Стоян Чомаков. Живот, дело, потомци” (Академично издателство “Проф. Марин Дринов”) е израз именно на дълг пред паметта. Пред паметта на един от най-достойните български възрожденски деятели. Но и дълг пред общата ни национална памет. Изразява необходимия стремеж към незабрава, който не само осигурява общите ни представи за миналото, но и питането, въпросите към него, които пък не оставят историята да “заспива”, да се втвърди в съмнителната праволинейност на един-единствен разказ. В този смисъл респектиращото изследване на Илия Тодев е особено важно. Чрез фигурата на д-р Стоян Чомаков (1819-1893) той представя една от най-важните посоки в усилието на българите през Възраждането - религиозната свобода, чрез живота и дейността на една личност.

Изследването се състои от два тома - първият е научноизследователска биография, а вторият съдържа архивни документи, писма и други материали, дело на самия д-р Чомаков. В работата си Илия Тодев използва критически историческите източници за делото на Стоян Чомаков - мемоари и изследвания, писани преди него от автори като митрополит Симеон Варненско-Преславски, Тодор Бурмов, патриарх Кирил Български, Тончо Жечев, Николай Генчев. Казвам критически, защото чрез разглеждането им авторът преоценява от една съвременна и либерално-демократична позиция клиширани определения за дейността на видния църковен и политически деец като туркофилска, родоотстъпническа, русофобска и др. С особено значение са трета и четвърта глава на изследването, които се занимават именно с дейността на д-р Чомаков през периода 1861-1878, докато е в Цариград и разкриват заслугите му за прилагане на националния принцип при решаване на църковния въпрос.

Вторият том предоставя възможността чрез писаното от самия Стоян Чомаков да се изгради по-пълна представа за неговата личност, за намеренията и целите му, за мотивите и принципите. А какво друго е “голямата история”, ако не събираща безброй малки, лични, частни разкази. Разкази, които в писма и мемоари, размишления и статии я персонифицират, правят я жива и възможна.

Появата на двутомното изследване на Илия Тодев “Д-р Стоян Чомаков. Живот, дело, потомци” (Академично издателство “Проф. Марин Дринов”) е израз именно на дълг пред паметта. Пред паметта на един от най-достойните български възрожденски деятели. Но и дълг пред общата ни национална памет. Изразява необходимия стремеж към незабрава, който не само осигурява общите ни представи за миналото, но и питането, въпросите към него, които пък не оставят историята да “заспива”, да се втвърди в съмнителната праволинейност на един-единствен разказ. В този смисъл респектиращото изследване на Илия Тодев е особено важно. Чрез фигурата на д-р Стоян Чомаков (1819-1893) той представя една от най-важните посоки в усилието на българите през Възраждането - религиозната свобода, чрез живота и дейността на една личност.

Изследването се състои от два тома - първият е научноизследователска биография, а вторият съдържа архивни документи, писма и други материали, дело на самия д-р Чомаков. В работата си Илия Тодев използва критически историческите източници за делото на Стоян Чомаков - мемоари и изследвания, писани преди него от автори като митрополит Симеон Варненско-Преславски, Тодор Бурмов, патриарх Кирил Български, Тончо Жечев, Николай Генчев. Казвам критически, защото чрез разглеждането им авторът преоценява от една съвременна и либерално-демократична позиция клиширани определения за дейността на видния църковен и политически деец като туркофилска, родоотстъпническа, русофобска и др. С особено значение са трета и четвърта глава на изследването, които се занимават именно с дейността на д-р Чомаков през периода 1861-1878, докато е в Цариград и разкриват заслугите му за прилагане на националния принцип при решаване на църковния въпрос.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.