Мрачният швейцарец

Мрачният швейцарец

7528 прочитания

Наскоро един спектакъл се опита да подсили отънялата нишка в традиционното през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век присъствие на Фридрих Дюренмат на наша сцена. „Метеор“ на режисьора Николай Ламбрев обаче няма да остане в хрониките като постановка, преобърнала по някакъв начин гледната точка на театъра ни към мрачния швейцарец. Както се е случило и с българската интерпретация на същата пиеса през 1996 г. Дюренмат я пише през 1964-1965 и това е може би последният сценичен успех на негова пиеса - веднага след премиерата в Цюрих тя е поставена от Анджей Вайда във Варшава. През 90-те „... интересът към драматургията на Фридрих Дюренмат спада не само у нас. Не без значение е наложилото се от множеството интерпретации на негови пиеси дотогава убеждение, че това е „политически“ автор“, пише в книгата си „Авторът и неговата интерпретация“ театроведът Виолета Дечева. Това е първият у нас опит за цялостно представяне на един от най-големите европейски автори от втората половина на ХХ век. Напускайки този свят през 1990, малко преди да навърши 80 години, Дюренмат е вече класик. Започнал с разказ, състоящ се едва от 28 реда, той оставя след себе си пиеси като „Посещение на стара дама“, „Франк V“, „Ромул Велики“, „Крал Джон. По Шекспир“. Неговата драматургия е белязала и нашия театър - близо три години след премиерата на „Физици“ в Цюрих у нас се надига „вълна“ от постановки на пиесата, а спектакълът на Асен Шопов в Хасково се отбелязва не само като най-успешната постановка, но и като един от най-добрите спектакли за сезон 1965-1966. „Крал Джон“ на Николай Поляков в Младежкия театър (1988, превод Иван Станев) също е сред най-добрите и най-обсъждани през сезона представления. Именно в пиеси на Дюренмат едни от най-талантливите ни актьори са изградили възлови за кариерата си образи - Ицхак Финци като Ромул Велики, Руси Чанев като Емилиян в същата постановка, Владимир Пенев като Бастарда от „Крал Джон“. През 90-те обаче „еуфорията от промените“ запраща Дюренмат в миналото. Временно, заключава в книгата си (изд. СОНМ) Виолета Дечева, „защото значимите културни факти не потъват, а се утаяват в културната памет.“

Наскоро един спектакъл се опита да подсили отънялата нишка в традиционното през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век присъствие на Фридрих Дюренмат на наша сцена. „Метеор“ на режисьора Николай Ламбрев обаче няма да остане в хрониките като постановка, преобърнала по някакъв начин гледната точка на театъра ни към мрачния швейцарец. Както се е случило и с българската интерпретация на същата пиеса през 1996 г. Дюренмат я пише през 1964-1965 и това е може би последният сценичен успех на негова пиеса - веднага след премиерата в Цюрих тя е поставена от Анджей Вайда във Варшава. През 90-те „... интересът към драматургията на Фридрих Дюренмат спада не само у нас. Не без значение е наложилото се от множеството интерпретации на негови пиеси дотогава убеждение, че това е „политически“ автор“, пише в книгата си „Авторът и неговата интерпретация“ театроведът Виолета Дечева. Това е първият у нас опит за цялостно представяне на един от най-големите европейски автори от втората половина на ХХ век. Напускайки този свят през 1990, малко преди да навърши 80 години, Дюренмат е вече класик. Започнал с разказ, състоящ се едва от 28 реда, той оставя след себе си пиеси като „Посещение на стара дама“, „Франк V“, „Ромул Велики“, „Крал Джон. По Шекспир“. Неговата драматургия е белязала и нашия театър - близо три години след премиерата на „Физици“ в Цюрих у нас се надига „вълна“ от постановки на пиесата, а спектакълът на Асен Шопов в Хасково се отбелязва не само като най-успешната постановка, но и като един от най-добрите спектакли за сезон 1965-1966. „Крал Джон“ на Николай Поляков в Младежкия театър (1988, превод Иван Станев) също е сред най-добрите и най-обсъждани през сезона представления. Именно в пиеси на Дюренмат едни от най-талантливите ни актьори са изградили възлови за кариерата си образи - Ицхак Финци като Ромул Велики, Руси Чанев като Емилиян в същата постановка, Владимир Пенев като Бастарда от „Крал Джон“. През 90-те обаче „еуфорията от промените“ запраща Дюренмат в миналото. Временно, заключава в книгата си (изд. СОНМ) Виолета Дечева, „защото значимите културни факти не потъват, а се утаяват в културната памет.“


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал