С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 мар 2003, 0:00, 7036 прочитания

Мрачният швейцарец

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Наскоро един спектакъл се опита да подсили отънялата нишка в традиционното през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век присъствие на Фридрих Дюренмат на наша сцена. „Метеор“ на режисьора Николай Ламбрев обаче няма да остане в хрониките като постановка, преобърнала по някакъв начин гледната точка на театъра ни към мрачния швейцарец. Както се е случило и с българската интерпретация на същата пиеса през 1996 г. Дюренмат я пише през 1964-1965 и това е може би последният сценичен успех на негова пиеса - веднага след премиерата в Цюрих тя е поставена от Анджей Вайда във Варшава. През 90-те „... интересът към драматургията на Фридрих Дюренмат спада не само у нас. Не без значение е наложилото се от множеството интерпретации на негови пиеси дотогава убеждение, че това е „политически“ автор“, пише в книгата си „Авторът и неговата интерпретация“ театроведът Виолета Дечева. Това е първият у нас опит за цялостно представяне на един от най-големите европейски автори от втората половина на ХХ век. Напускайки този свят през 1990, малко преди да навърши 80 години, Дюренмат е вече класик. Започнал с разказ, състоящ се едва от 28 реда, той оставя след себе си пиеси като „Посещение на стара дама“, „Франк V“, „Ромул Велики“, „Крал Джон. По Шекспир“. Неговата драматургия е белязала и нашия театър - близо три години след премиерата на „Физици“ в Цюрих у нас се надига „вълна“ от постановки на пиесата, а спектакълът на Асен Шопов в Хасково се отбелязва не само като най-успешната постановка, но и като един от най-добрите спектакли за сезон 1965-1966. „Крал Джон“ на Николай Поляков в Младежкия театър (1988, превод Иван Станев) също е сред най-добрите и най-обсъждани през сезона представления. Именно в пиеси на Дюренмат едни от най-талантливите ни актьори са изградили възлови за кариерата си образи - Ицхак Финци като Ромул Велики, Руси Чанев като Емилиян в същата постановка, Владимир Пенев като Бастарда от „Крал Джон“. През 90-те обаче „еуфорията от промените“ запраща Дюренмат в миналото. Временно, заключава в книгата си (изд. СОНМ) Виолета Дечева, „защото значимите културни факти не потъват, а се утаяват в културната памет.“



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дългът към паметта

29 мар 2003, 869 прочитания

Женски напътствия

29 мар 2003, 693 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Прокълнатите крале

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10