С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 мар 2003, 0:00, 6996 прочитания

Мрачният швейцарец

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Наскоро един спектакъл се опита да подсили отънялата нишка в традиционното през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век присъствие на Фридрих Дюренмат на наша сцена. „Метеор“ на режисьора Николай Ламбрев обаче няма да остане в хрониките като постановка, преобърнала по някакъв начин гледната точка на театъра ни към мрачния швейцарец. Както се е случило и с българската интерпретация на същата пиеса през 1996 г. Дюренмат я пише през 1964-1965 и това е може би последният сценичен успех на негова пиеса - веднага след премиерата в Цюрих тя е поставена от Анджей Вайда във Варшава. През 90-те „... интересът към драматургията на Фридрих Дюренмат спада не само у нас. Не без значение е наложилото се от множеството интерпретации на негови пиеси дотогава убеждение, че това е „политически“ автор“, пише в книгата си „Авторът и неговата интерпретация“ театроведът Виолета Дечева. Това е първият у нас опит за цялостно представяне на един от най-големите европейски автори от втората половина на ХХ век. Напускайки този свят през 1990, малко преди да навърши 80 години, Дюренмат е вече класик. Започнал с разказ, състоящ се едва от 28 реда, той оставя след себе си пиеси като „Посещение на стара дама“, „Франк V“, „Ромул Велики“, „Крал Джон. По Шекспир“. Неговата драматургия е белязала и нашия театър - близо три години след премиерата на „Физици“ в Цюрих у нас се надига „вълна“ от постановки на пиесата, а спектакълът на Асен Шопов в Хасково се отбелязва не само като най-успешната постановка, но и като един от най-добрите спектакли за сезон 1965-1966. „Крал Джон“ на Николай Поляков в Младежкия театър (1988, превод Иван Станев) също е сред най-добрите и най-обсъждани през сезона представления. Именно в пиеси на Дюренмат едни от най-талантливите ни актьори са изградили възлови за кариерата си образи - Ицхак Финци като Ромул Велики, Руси Чанев като Емилиян в същата постановка, Владимир Пенев като Бастарда от „Крал Джон“. През 90-те обаче „еуфорията от промените“ запраща Дюренмат в миналото. Временно, заключава в книгата си (изд. СОНМ) Виолета Дечева, „защото значимите културни факти не потъват, а се утаяват в културната памет.“



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дългът към паметта

29 мар 2003, 856 прочитания

Женски напътствия

29 мар 2003, 676 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Прокълнатите крале

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10