Мрачният швейцарец
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мрачният швейцарец

Мрачният швейцарец

7104 прочитания

Наскоро един спектакъл се опита да подсили отънялата нишка в традиционното през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век присъствие на Фридрих Дюренмат на наша сцена. „Метеор“ на режисьора Николай Ламбрев обаче няма да остане в хрониките като постановка, преобърнала по някакъв начин гледната точка на театъра ни към мрачния швейцарец. Както се е случило и с българската интерпретация на същата пиеса през 1996 г. Дюренмат я пише през 1964-1965 и това е може би последният сценичен успех на негова пиеса - веднага след премиерата в Цюрих тя е поставена от Анджей Вайда във Варшава. През 90-те „... интересът към драматургията на Фридрих Дюренмат спада не само у нас. Не без значение е наложилото се от множеството интерпретации на негови пиеси дотогава убеждение, че това е „политически“ автор“, пише в книгата си „Авторът и неговата интерпретация“ театроведът Виолета Дечева. Това е първият у нас опит за цялостно представяне на един от най-големите европейски автори от втората половина на ХХ век. Напускайки този свят през 1990, малко преди да навърши 80 години, Дюренмат е вече класик. Започнал с разказ, състоящ се едва от 28 реда, той оставя след себе си пиеси като „Посещение на стара дама“, „Франк V“, „Ромул Велики“, „Крал Джон. По Шекспир“. Неговата драматургия е белязала и нашия театър - близо три години след премиерата на „Физици“ в Цюрих у нас се надига „вълна“ от постановки на пиесата, а спектакълът на Асен Шопов в Хасково се отбелязва не само като най-успешната постановка, но и като един от най-добрите спектакли за сезон 1965-1966. „Крал Джон“ на Николай Поляков в Младежкия театър (1988, превод Иван Станев) също е сред най-добрите и най-обсъждани през сезона представления. Именно в пиеси на Дюренмат едни от най-талантливите ни актьори са изградили възлови за кариерата си образи - Ицхак Финци като Ромул Велики, Руси Чанев като Емилиян в същата постановка, Владимир Пенев като Бастарда от „Крал Джон“. През 90-те обаче „еуфорията от промените“ запраща Дюренмат в миналото. Временно, заключава в книгата си (изд. СОНМ) Виолета Дечева, „защото значимите културни факти не потъват, а се утаяват в културната памет.“

Наскоро един спектакъл се опита да подсили отънялата нишка в традиционното през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век присъствие на Фридрих Дюренмат на наша сцена. „Метеор“ на режисьора Николай Ламбрев обаче няма да остане в хрониките като постановка, преобърнала по някакъв начин гледната точка на театъра ни към мрачния швейцарец. Както се е случило и с българската интерпретация на същата пиеса през 1996 г. Дюренмат я пише през 1964-1965 и това е може би последният сценичен успех на негова пиеса - веднага след премиерата в Цюрих тя е поставена от Анджей Вайда във Варшава. През 90-те „... интересът към драматургията на Фридрих Дюренмат спада не само у нас. Не без значение е наложилото се от множеството интерпретации на негови пиеси дотогава убеждение, че това е „политически“ автор“, пише в книгата си „Авторът и неговата интерпретация“ театроведът Виолета Дечева. Това е първият у нас опит за цялостно представяне на един от най-големите европейски автори от втората половина на ХХ век. Напускайки този свят през 1990, малко преди да навърши 80 години, Дюренмат е вече класик. Започнал с разказ, състоящ се едва от 28 реда, той оставя след себе си пиеси като „Посещение на стара дама“, „Франк V“, „Ромул Велики“, „Крал Джон. По Шекспир“. Неговата драматургия е белязала и нашия театър - близо три години след премиерата на „Физици“ в Цюрих у нас се надига „вълна“ от постановки на пиесата, а спектакълът на Асен Шопов в Хасково се отбелязва не само като най-успешната постановка, но и като един от най-добрите спектакли за сезон 1965-1966. „Крал Джон“ на Николай Поляков в Младежкия театър (1988, превод Иван Станев) също е сред най-добрите и най-обсъждани през сезона представления. Именно в пиеси на Дюренмат едни от най-талантливите ни актьори са изградили възлови за кариерата си образи - Ицхак Финци като Ромул Велики, Руси Чанев като Емилиян в същата постановка, Владимир Пенев като Бастарда от „Крал Джон“. През 90-те обаче „еуфорията от промените“ запраща Дюренмат в миналото. Временно, заключава в книгата си (изд. СОНМ) Виолета Дечева, „защото значимите културни факти не потъват, а се утаяват в културната памет.“


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK