Медийната среда - бъдеще време в миналото

Медийната среда - бъдеще време в миналото

1275 прочитания

В дискусията участваха Милена Милотинова - председател на парламентарната комисия по медии в 39-ото Народно събрание, депутат от НДСВ, Иван Павлов - член на парламентарната комисия по медии в 39-ото Народно събрание, депутат от НДСВ, доц. Георги Лозанов - председател на Българската медийна коалиция (организацията, ангажирана с писането на проекта за нов закон за радиото и телевизията), Георги Стойчев - програмен директор на радио „Нова Европа“, Румяна Бъчварова - директор на агенцията за маркетингови и социологически проучвания „Медиа линкс“, Севда Шишманова - член на управителния съвет (УС) на БНТ, Силва Зурлева - председател на съвета на директорите на „Нова телевизия“, Светлана Василева - управляващ директор на bTV, Райчо Райков - председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), д-р Райна Николова - член на СЕМ, медиен юрист, Велислава Попова и Весислава Антонова от ресор „Медиа и реклама“ на вестник „Капитал“.

ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА:

Добре дошли в клуб „Капитал“, който организираме в сътрудничество с „Отворено общество“ и Центъра за либерални стратегии. Темата на днешната дискусия е „Визии за медийната среда в България. Визии за медийния пазар в България“. За тези, които друг път не са участвали в клуб „Капитал“, това е място за съвършено свободни дискусии. Нямаме амбициите, нито желанието, нито намерението да постигнем непременно единно мнение на всички участници. Напротив, идеята е да предложим за обществен дебат алтернативни тези, алтернативни идеи и всъщност това да постави начало на същинския дебат.

Идеята на днешния клуб „Капитал“ е да се опитаме да погледнем напред и да прогнозираме какво ще се случва, да не се фокусираме или фиксираме само върху подготвяния нов закон за радиото и телевизията. Поканихме представители от различните нива в медийната индустрия. За съжаление Катя Лещанска от БНР тази сутрин се извини, че поради здравословни причини няма да успее да се включи. Въпреки че потвърдиха присъствието си, председателят на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори Константин Марков и председателят на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов не дойдоха.

Кръгът от въпроси, които е интересно да дискутираме, са:

  • Kак преценявате актуалната ситуация в медиите - проблеми, основни играчи, тенденции, правила, предизвикателства?
  • Нов закон за радиото и телевизията ли ще е изходът от многото задънени улици в медийната среда? Какъв закон е необходим и какво задължително трябва да влезе в него?
  • Ситуацията пак се оказва такава, че би следвало да обсъдим и какви са уроците от поредната криза в БНТ? Следва и горещият спор за приватизация на БНТ.
  • Докъде е стигнал медийният преход?
  • В състояние ли сте да направите прогнози за развитието на медийния пазар?

Само трагични факти около българските медии

РАЙЧО РАЙКОВ:

Приветствам подобна кръгла маса, но се боя, че това е свръх-, свръх-, свръхамбициозна задача! Поне пет докторски тези виждам тук, че могат да се защитят. Аз искам да се запозная лично с човека, който ще успее да ви даде най-ясната представа за медийната ситуация в България - сяда на масата и след половин час ми я обрисува. Мога да нахвърлям само няколко трагични факти, около които да разсъждавате: 149 телевизии произвеждат и разпространяват програми на български език. Много ли са, или са малко? Двеста и петдесет радиостанции нажежават атмосферата в България и въздуха, и нервите на слушателите със своите програми. Те са от Мишо Шамара до Азис и обратно плюс за съжаление в голямата си част нескопосани новини, клюки и глупости. Имаме основни играчи на пазара, както тук се каза, и това са трите телевизии - едната от които е националната или обществената, която всички упорито наричат държавна - може би са прави, може би не, не знам - и другите две са с национален обхват - bTV и „Нова телевизия“. Има една висяща телевизия „Седем дни“, която по техническо условие е почти регионална. По техническо изпълнение е по-малка от градска телевизия, която няма лиценз от 24 август 2002 г., когато е изтекъл далекосъобщителният лиценз. Тя няма и програмен такъв, поради което, каквото си иска да прави, няма регулатор на този свят или поне в тази държава, който може да я накара да свърши едно или друго, да забрани да излъчва едно или друго.
Знаем как се случи с идеята „дайте всички в ефир“! Едно време председателят на комисията по далекосъобщения Веселин Стойков казваше: „Нека да цъфтят всички цветя!“ и тези цветя цъфнаха. Вече и вързаха. Ако трябва да продължаваме да правим наброски, ние имаме над 780 регистрирани далекосъобщителни кабелни оператори. По стария закон от тях се изискваше да правят и програми. Едно безумие! Слава богу, че не всички си изпълниха тогавашните лицензи и днешни регистрации! Но добре беше и така кандидатстваха и минаваха през някакви конкурси, за да направят и по-лесно да вземат. Имаме над 1 100 000 кабелни точки! България е най-кабелизираната страна във Вселената! Eто това е пазарът! Аз не искам да тръгвам веднага и да критикувам сега действащия закон. Но ще ви дам едно прясно недоразумение. Излиза членът на УС на БНТ Паун Цонев и изчита някаква декларация на УС в ефир след централните новини. Става ясно, че УС не е гласувал този текст, но дори и да е гласувал, Цонев няма това право на ефирно време. Но когато, като погледнеш админист­ративно наказващите членове в Закона за радиото и телевизията, става ясно, че и довечера Цонев да вземе да изчете някоя декларация, СЕМ не може да го накаже.

СЕВДА ШИШМАНОВА: Да, но има генерален директор, който му позволява да направи това.

СИЛВА ЗУРЛЕВА: Ако иска, може ли да обяви преврат?

РАЙЧО РАЙКОВ:

Ами сигурно може! Всичко това е структурирано много преди да се появи този злощастен СЕМ, който е виновен за всичко, включително и последното земетресение в Турция. И сега правим кръгли и квадратни маси и казваме какво да правим. Кажете какво да правим? Говори се за оставки. Ето, оттук отивам и я хвърлям в СЕМ! С това какво решаваме? Това е разговорът, който започнахме с доц. Георги Лозанов. Той каза: няколко хубави, героични жестове трябва да се случат! Аз правя този героичен жест - отивам и казвам: „Колеги, давам си оставката!“ И какво правим ние? Виси телевизия там…

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, но ставаш по-симпатичен. На света!

РАЙЧО РАЙКОВ:

И какво правим ние? Сега умуваме по някакъв нов закон. Отново сме в един и същ формат. Ние си станахме едно семейство, обаче ми липсват няколко физиономии. Няма го Кирето Гоцев тук и той да говори за обществена телевизия. Може би и проф. Емил Владков ще започне да ходи по пресконференции. Ако това е началото на един разговор, аз съм готов наистина по моите скромни възможности и голямо желание да бъда полезен.
Някой отнякъде трябва да започне, да дръпне чергата, за да се разплита чорапът! Аз ви благодаря, ако това е началото. Наистина това е сериозно нещо.

Първо трябва да определим обема на медийния пазар

РАЙНА НИКОЛОВА: Като че ли не съм напълно съгласна с господин Райчо Райков, че тук има само докторски тези. Винаги от някъде трябва да се започне. И на мен ми се струва, че това, което основно пречи на медийната среда и съществува като проблем на медийния пазар, е свързано най-вече с финансирането на обществените медии и изобщо с финансирането на медиите. Нормата в Закона за радиото и телевизията, която третира събирането на абонаментните такси, не проработи. Трябва да се започне именно оттам, да се определи обемът на медийния пазар, да се определят основните параметри и да се прецени доколко и как може да се започне вече финансирането с абонаментни такси, ако това ни е нужно в България, тъй като практиката, която съществува у нас, е наложила преди всичко държавната субсидия и като че ли вече свикнахме на нея. Малко се говори за това, че абонаментните такси могат да въведат някакъв обществен характер по отношение на обществените медии, твърде много са разочарованията, които се случиха през последните години, свързани с финансирането и най-вече тази година с БНТ. Въпросите, на които трябва да си отговорим, е нужно ли ни е финансиране на обществените медии чрез абонаментните такси и какъв да бъде механизмът, който да изберем за това събиране.

В частта за финансирането трябва да се обърне и изключително сериозно внимание на това, че не само обществените медии трябва да получават някаква субсидия за обществени по характер програми. За да бъдат по-конкурентоспособни самите те в програмно отношение, е необходимо да се даде шанс и на частните медии да ползват финансиране за обществени програми. Много са нещата, които в рамките на медийния пазар са свързани и с частните медии, включително и с правомощия за регулаторния орган, каквито трябва да са антимонополните мерки, тъй като аз смятам, че медийният пазар е един много специализиран пазар и по тази причина надзорни функции в тази сфера би следвало да осъществява именно регулаторният орган. Санкционният режим трябва да се детайлизира, тъй като към настоящия момент СЕМ е поставен в границата между санкция 2000 лв. и 15 000 лв. за всички видове нарушения. Смятам, че в тази посока трябва да настъпят съществени изменения и да има една по-голяма диференциация на санкциите.
По отношение на финансирането на обществените медии, и най-вече за да има много по-голяма отчетност на тяхната дейност, че регулаторният орган трябва да има значително повече правомощия, без да се притесняваме от факта, че се накърнява институционалната независимост на тези медии. Парили сме се от ситуации, в които не можем да разберем какво се случва в самите медии. Целият Закон за радиото и телевизията трябва да бъде гледан изключително внимателно във всичките му раздели. Това е един закон, с който България е затворила определени текстове по преговорните си глави с Европейския съюз, и можем да кажем, че това е един добър закон. Но вече пет-шест години след този срок ми се струва, че трябва много по-сериозно, възползвайки се от това, което ни предлага медийната среда в България, да не се опираме единствено на политическите критерии за демокрация по линия на Съвета на Европа, но, съзнавайки потребностите, които съществуват и се появяват на българския медиен пазар, е редно тук, в България, ние да определим параметрите на нашата работа.

Медиите все по-малко свободни и все по-малко устойчиви

РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз имах възможност да се занимавам с едно проучване в последните три години, което е по програмата на „Профон медиа“. Всяка година една експертна група определя състоянието на българските медии. Това, което установяваме в последните години, е, че медийната среда в България следва една тенденция на влошаване и медиите все по-малко са свободни и все по-малко са устойчиви. И ми се струва, че дебатът за медиите трябва да започне от един общ въпрос - какви медии искаме да има в България, каква да бъде медийната среда, и оттук нататък да се търсят конкретните отговори.

Има дебат за медиите, само че този дебат е затворен в медийната общност. Той не е интересен за публиката по никакъв начин и дори такива ценности като свобода на словото, свобода на медиите не са приоритетни за обществеността, за общественото мнение, тоест характерът на дебата до този момент предопределя резистентността на общественото мнение. Как ще се реши този въпрос без активното участие на общественото мнение, не мога да си представя. И това, което се получава в момента, е страхотен дисбаланс в дебата. Акцентът се слага върху нормативната регулация. Райна Николова е права, че трябва да се установи по определен начин и да се гарантира пазарната регулация, така че наистина да има свободни медии. В рамките на нормативната регулация се говори само за националните, обществените и държавните медии. Трудно е дори на експертите да ги нарекат и да определят техния характер, защото е спорен този въпрос. Но се забравят регионалните медии, частните медии и целият този дисбаланс на дебата на практика го обезсмисля. Как ще се реши въпросът със закона? Как ще се решат конкретните въпроси, като всичко това е предопределено така или иначе?
Най-важното според мен е, че дебатът за медиите се измества още веднъж от дебата за институциите и се забравя дебатът за продукта на медиите, за журналистическия продукт, за неговото качество и за това, че журналистите имат изключително много проблеми в момента, които могат да бъдат решени с активност и на парламента, и на обществеността. Моята теза е, че нов медиен закон не е решението на проблемите на медиите в България, а все повече трябва да се говори за един пакет от закони и промени в законодателството, които да гарантират нормалното и естествено развитие на медийната среда в България. Естествено Закон за медиите, Закон за браншовите организации, защото работещите в медиите на практика нямат сериозни, стабилни и авторитетни медийни организации, антимонополен закон, Закон за рекламата и такава поредица от мерки и промени. Медийната общност трябва да инициира този общ дебат и тази концепция, а не само да си говорим за това кой ще стане шеф на радиото или телевизията или какъв да бъде медийният закон.

БНТ е в колапс

СЕВДА ШИШМАНОВА: Не защото съм член на УС на БНТ, а защото 12 години съм била част от екипа, който е правил продукцията на БНТ, искам да коментирам проблема с „уроците от поредната криза в националната телевизия“. Според мен колапсът на БНТ, защото това в момента е колапс, е програмиран по някакъв начин от всички действия през годините в сферата на медийната регулация и на медийното законодателство, защото то много повече е изглеждало част от политическата конюнктура и много по-малко е изглеждало част от обществения дебат до този момент. Излишно е да ви припомням, че няма генерален директор, който да си е отишъл без скандал, и няма генерален директор, който да не е бил сменен от следващата политическа сила, която е идвала на власт.

За обществото това е изглеждало така - прави се закон или се правят поправки, за да се реши определена персонална криза в националната телевизия. Националната телевизия е сменяла с поредния директор своята програмна схема, качвала е и е сваляла предавания и за зрителя не е било много ясно защо трябва да бъде свален „Отзвук“, за да дойде „Екип 4“, защо е трябвало да бъде свален „Екип 4“, за да дойде „Актуално“. За зрителя не е било ясно защо е трябвало да бъдат фаворизирани по определен начин група хора, идващи с поредния генерален директор, които автоматично си отиват със следващия. Не е било ясно защо хората, които са били лицето на БНТ, са били отстранявани по един или друг повод и не са били по никакъв начин принудени да напуснат националната телевизия по собствено желание или за това, че пазарът им предлага някаква алтернативна професионална възможност. Така е изглеждала картината за зрителя. Смея да кажа, че законодателят в тази посока и политическият елит са огромни длъжници на националната медиа, защото като че ли отстрани изглеждаше, че има едно цинично и негласно споразумение между тях да приемат БНТ като част от властта, когато идват на власт, и им е било много удобно да казват, че те са цензурирани и са аут от екрана, когато са били в опозиция. Това е едната страна на нещата.
Другата е, че за всички тези години, когато БНТ е изглеждала повече обект на политически претенции и всъщност подмолно отдолу са се ситуирали корпоративни интереси. През последните години никой не беше наясно как точно действа националната телевизия като финансов механизъм, какво точно се случва със субсидията, която влиза в БНТ, как точно тя се ситуира в едни условия, в които се заражда рекламният пазар. Има достатъчно доказателства за това, че на различни етапи от време са предоставяни пояси, пакети, бартери, които са дали възможност да бъдат натрупани сериозни рекламни предимства на определени играчи на рекламния пазар. По-тежката страна на нещата дойде оттам, че по някакъв начин се избра и за обществото не стана много ясно защо, когато трябваше да бъде създаден медийният пазар, реалният медиен пазар, и да излязат първите частни медии на този пазар и действително той да се отвори, защо трябваше отново рекламният поток на Българската национална телевизия да бъде ситуиран законово? Защо трябваше да бъде приет закон, който въведе рестрикция по отношение на рекламата на БНТ и в обществото остана съмнение, че този рекламен поток беше автоматично пренасочен донякъде към частните медии. В последните три години от управлението на националната медиа, в които има много доказателства, че става дума за корпоративно управление, аз няма да визирам скандала със сключения зад гърба на бившия УС на БНТ договор с „Видео интернешънъл“ и т.н., създадоха условия единствено за криминално влизане на рекламния пазар по някакъв начин, а не за реално ситуиране или реално желание да се влезе на този рекламен пазар и да се отстоят някакви позиции.
Отказът политиците да се ангажират с каквото и да било по отношение на медийното законодателство и регулация в момента на мен ми изглежда като отказ или невъзможност те да реагират на корпоративния интерес. Защото последните три години доказват абсолютно категорично, че те играят в полето на корпоративния интерес, не че корпоративният интерес играе в тяхното поле. Ако политическият елит има запазен все още някакъв рефлекс, е в огромен дълг на обществото, много коректно и честно да ситуира обществените медии. И то най-вече в областта на тяхното финансиране. За да не се оказва, че в годината, в която БНТ има най-голямата възможна субсидия от държавата - близо 50 млн., след първото полугодие на практика е и във финансов колапс. За да не се стига до това да получим прякото доказателство националната телевизия чий донор е и какъв донор е и че държавата е участвала в изработването на този механизъм на донорство и прехвърляне на парите на данъкоплатците незнайно в каква посока.

Нов закон няма да промени медийния пазар

СВЕТЛАНА ВАСИЛЕВА: Честно казано, не смятам, че какъвто и да било закон или регулация би играла много голяма роля за развитието на медийния пазар. Медийният пазар се е развивал сам по своя собствена воля и по начин, по който са му били заложили определени предпоставки от законодателството. Но така или иначе точно в тази посока, в която аз съм предполагала, че би трябвало регулаторът да участва, той не е участвал, така че, да, от тази гледна точка съм съгласна - има определено много играчи на пазара в момента, което го размива и което не създава възможности за едни качествени програми.

Всеки път, когато си говорим за медии, в крайна сметка си говорим само за националните или за най-големите играчи на този пазар и не си даваме сметка колко други стоят отстрани, работят, харчат едни ресурси и същевременно с нищо не допринасят за неговото развитие. И пак опираме до въпроса с финансирането. Дали става въпрос за финансиране на обществените или на частните медии, е без значение. Така или иначе предпоставката „ясно и коректно финансиране“ е заложена и важна за правилното развитие след това на съответните играчи на този пазар. Очаквах, че пазарът ще регулира и ще остави единици, които имат възможността да се издържат и които на правилен принцип са поставили своята работа, но това някак си в годините не се случи. Тоест и тези, които нямат възможност или пък поне аз не мога да си представя откъде е тази възможност да се издържат, те продължават да съществуват. Някой интересува ли се в крайна сметка от това как тези медии се издържат и откъде идва тяхното финансиране, което според мен са чисто счетоводно-правни въпроси, но те можеха да залегнат в някакви изисквания на закона. Да бъда по-конкретна. На кабелните оператори им бяха дадени възможности да произвеждат, при това общо развлекателни програми, което според мен беше грешка, тъй като цялата инвестиция, която те правят в тази програма, пък не им позволява да инвестират в развитие на самите кабелни мрежи. Не казвам, че не може например кабелният оператор „Евроком“ да произвежда и програма, но би трябвало да бъдат две различни търговски дружества и съответно за тях да се знае какви са постъпленията и откъде се черпят пари за производството на програма. Това е само един от показателите, който можеше в един момент да доведе до стесняване на това огромно производство на некачествени програми, което наблюдаваме в момента, и по този начин да развием и кабелния пазар, като правилно бъдат насочени инвестициите. В момента самите те изпитват огромни затруднения, тъй като пък заради това, че те харчеха пари за производство на програма, основното, което не правеха, е, че не плащаха за чуждите телевизионни програми, които се разпространяват в България. Като резултат на това тези чужди програми не пожелаха да инвестират в превода на български език и в момента това е голямото затруднение на кабелните оператори. Те нямат избор от качествени програми, които да сложат в един пакет за разпространение.
Така че в общи линии едното е водило като следствие другото и там регулаторът по никакъв начин не е изиграл своята роля, тоест няма ясен произход на парите или на инвестициите, съответно ние продължаваме да не знаем колко е кабелизиран българският пазар, какви са процентите и непрекъснато спорим около тях, продължаваме да не знаем истинското количество на абонатите и продължаваме да бъдем лъгани за това количество. Субсидията, която БНТ е получавала в годините от държавата, е съизмерима с целия рекламен пазар, така че колкото и реклама да се пренасочи към всички останали частни медии, не може особено много да притесни държавната телевизия. В този смисъл и досега субсидията, която получава БНТ, е колкото половината от рекламния телевизионен пазар, който съществува, а в допълнение към това получава възможността също и за продажба на рекламно време. Трябва ясно да си дадем сметка и как искаме да се развива този пазар. Не може регулаторът да ограничава - ще раздадем само 10-15 лиценза. Ако има сериозни изисквания към играчите на пазара, които са по отношение и на авторски права, прозрачно финансиране, за което да има механизми да бъде проследявано, тогава най-вероятно и пазарът сам ще успее да регулира по някакъв принцип. За мен това е начинът, тъй като законът може добре да действа, дори и в сегашния си вид той не е много лош. Той е реално преписана Конвенцията за трансгранична телевизия. Той е поставил една прекрасна рамка. Да, има в някои части от него необходимост от промяна по посока към либерализация на този закон, тъй като той е по-рестриктивен от европейската конвенция, в което не виждам никакъв смисъл. Да се поставят толкова рестриктивни рамки на един пазар, който отгоре на всичко не се е доразвил, той все още е в някакъв процес на доста начално развитие на медиите.
Най-важното е да бъдат еднакви изискванията към всички на пазара. И ако не успяват да ги спазят, най-вероятно сами ще отпаднат от пазара и той ще тръгне в посока на саморегулация.

СЕВДА ШИШМАНОВА: Това, което се изгуби в цялата картина, е, че когато казах, че поредната рекламна заявка от страна на „Видео интернешънъл“ стана криминална, тя дойде и с условие към политическия елит да смени законодателството по отношение на тази рекламна рестрикция. Не може да се предопределя по този начин пазарът. Независимо че съм работила само в БНТ, не смятам, че само тя изпълнява обществената поръчка в момента. И не смятам, че ако има определена субсидия, заложена като възможност за създаване на програма, която защитава обществения интерес, би трябвало те автоматично да се получат само от БНТ. Напротив, заслужава си законодателят да помисли как може да бъде ситуирана и законово обоснована една такава позиция на въпросната субсидия, за която да могат да кандидатстват и обществените медии, и частните медии. Това според мен вече би довело до истинска саморегулация както от рекламна гледна точка, така и от чисто професионална, така и по линия на изпълнение на обществената поръчка.

Законодателят и регулаторът може така да ситуират една обществена медиа, че в основни програмни направления, които представляват обществен интерес и изискват приоритетно финансиране, да дадат възможност на няколко играчи да играят в това поле. В последните две години ми е трудно да кажа дали в някои отношения частният сектор в медиите не изпълнява по-добре обществената поръчка, отколкото това се прави в националните медии. Не бих се ангажирала да твърдя, че БНТ изпълнява изцяло своите обществени поръчки.

МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Вземайки повод от това, което чух досега, не можем да кажем със сигурност няколко неща, които бяха казани, тоест не можем да кажем със сигурност, че последните три години са създали условия за криминално навлизане на групи и групировки в медиите, защото такива опити датират още от 1993-1994 г. насам и те са пределно известни…

СИЛВА ЗУРЛЕВА:

При това успешни!

Политиците се отдръпнаха от медиите

МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: През последните три години, трябва да си признаем, беше направена еднa основна грешка. Просто политиците тотално се отдръпнаха от своите, ако щете, конституционни правомощия по отношение на медиите и това беше не благодарение на воля от самите политици, а заради външен натиск. Не можем да не припомним опитите да се провалят изслушванията, регламентирани и в конституцията на държавата, и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в Комисията по медиите. Тогава мои колеги от комисията по медиите твърдяха, че ние нямаме право да правим такива изслушвания, че ако викаме един път, два пъти или три пъти ръководството на дадена медиа, която получава държавна субсидия, която ние гласуваме, това би било форма на натиск. Сега същите тези колеги от същите тези политически сили настояват за обратното - да викаме ръководството на БНТ и БНР, защото така ще изпълним конституционните си правомощия, правомощията си по правилник и ще упражним граждански контрол. Ето това странно обръщане на позицията за мен може да има една единствена мотивировка и аз не искам да я назовавам, но всеки може да се сети каква е тях. И, ако говорим за интерес, мисля, че не е лошо да се взрем малко и тук. Наистина е драма това непрекъснато напрежение в БНТ, тази липса на стабилност. Драма е, обаче тя не е драма на политическия елит. Нали точно това искаха всички - да се отдръпне политическият елит от националните медии. Е, направихме го!

Имахме предложения преди година и половина, внесени официално в парламента от петима депутати, и мисля, че специално по отношение на националните медии, за да не се получават драми, ние предложихме нещо съвсем резонно. В днешно време не можем да говорим за еднолични режими, за еднолични управления, където и да било. Даже виждате, че когато е дадена възможност за еднолично управление, то се срива, защото отдолу го сриват. Всеки един едноличен режим си има своя край и този край е винаги драматичен - и в управлението на държавите, и в управлението на отделни институции. И ето я драмата в БНТ. Аз съм категорична, че ако миналата година нашите предложения не бяха спрени от колеги от „Новото време“ и от други депутати, сега нямаше да се стигне до тези драми. Другата драма, която съществува, е драмата за рекламата, за финансирането на националните медии - какъв трябва да бъде механизмът. Този дебат се води от много години. Какво направиха националните медии, за да убедят обществото, че трябва да се събират такси? Ние непрекъснато чуваме изказвания от страна на националните медии, че таксите не са въведени. НСРТ не направи този фонд, после СЕМ не го направи, после дойдоха едни изисквания на Международния валутен фонд и накрая нищо не се случи в сферата на т.нар. обществено финансиране. Но самите национални медии нищо не направиха, дори напротив, те се обявиха срещу това финансиране. И имаха смелостта да се обявят дори пред европейски експерти срещу това финансиране.
Какво чуха европейските експерти? Чуха въпрос от генерален директор на една от двете медии - има ли общество в България за да има обществени медии. Същият човек беше спечелил със своята концепция конкурс за генерален директор, защитавайки принципа за обществена медиа! Когато законодателят е подложен на силен външен натиск и силни атаки от хора, които държат медийното време и екрана, какво можем да искаме от този законодател? Когато той дори няма възможността нормално да обясни своите тези. Ако ние винаги имаме един поглед напред - малко по-далече от шест месеца пред нас или година, можем да постигнем много неща и можем да се опитаме да намерим баланса между интересите на всички медии, защото аз съм категорична, че при един нов закон в Комисията по медиите на Народното събрание би могло да има консенсус и да се намери балансът, който да защитава интересите и на частните медии, и на обществените медии.
Бих задала и един такъв въпрос - според вас има ли нужда от закон за рекламата. Защото много се говори напоследък, че тук е разковничето на голяма част от проблемите при финансирането. Що се отнася до корпоративните интереси, наистина корпоративен натиск е имало и винаги ще има. Въпрос е доколко ще позволи една медиа или един регулаторен орган, или едно законодателно тяло, този корпоративен натиск да бъде приет и дали той ще бъде приет с отворени обятия. Не смятам, че политиците играят в полето на корпоративния интерес.
Бих повдигнала и друг въпрос - защо СЕМ не реагира при определени случаи. Случайно ли не реагира? Има драстични случаи, при които не само, че няма наказание, а регулаторът дори и не ги разглежда на заседание. Тези случаи имат привидно обществен характер или, ако щете, и политически характер, но за мен там има и корпоративен гръб. Що се отнася до някаква определена политическа воля, мисля, че днес би имало такава за нов медиен закон, който да е достатъчно балансиран. Не съм сигурна дали след няколко месеца такава воля ще има, защото идват избори. От доста време очакваме, понеже делегирахме права на гражданския сектор, Българската медийна коалиция да ни даде проект, който да обсъдим и евентуално да приемем. До момента нямаме нищо черно на бяло, което да седнем да обсъждаме, а обсъждането на един законопроект винаги изисква време. Самата парламентарна процедура е доста тежка, да не говорим за дебата преди и около нея. Не можем да говорим само за политическа воля, а може би за волята и в неправителствения сектор за това дали нещо може да се случи в законодателството или не. Не ми е известна друга страна, в която да са дадени такива големи права на неправителствените организации да дават предложения и да ни дадат даже цял проект. Просто толкова пряка демокрация никъде не се е случвала. Повече демокрация, отколкото трябва. Това също крие своите рискове специално за законодателя, но ние решихме да поемем този риск. Дали този риск ще бъде оправдан или не, това зависи от събитията, които ще се случат оттук нататък. След като законодателят не успя да прокара проект, може би пък с помощта на гражданския сектор може да се случи подобно нещо, но пак казвам - струва ми се, че изпускаме малко момента. Всички политически сили само след няколко месеца ще бъдат на съвсем, съвсем друга вълна.

Политическият елит абдикира от обществените медии

ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ:

Искам да обърна внимание върху един конкретен проблем на нормативната регулация и един проблем на пазарната регулация. За нормативната регулация - ние по правило говорим за частни и обществени медии. От гледна точка на закона, от гледна точка на лицензионния режим, от гледна точка на разпределението на рекламните приходи обаче има три групи медии. Имаме комерсиални медии, към чиито програми законът не предявява кой знае какви изисквания, знаейки, че те са комерсиални, които обаче имат максимални права да продават реклама и които не разчитат на никаква подкрепа от страна на държавата под формата на субсидии. Имаме държавни обществени медии - БНТ и БНР, към чиито програми законът проявява относително високи изисквания като към обществени медии, които имат ограничени права да продават реклама, които обаче за сметка на това са компенсирани с голяма държавна субсидия. И имаме трета група медии. Това са обществени медии по статут и по лиценз, към чиито програми законът и регулаторните органи проявяват големи изисквания като към обществени медии, които имат ограничено право да продават реклама, тоест ограничена възможност да се финансират от пазара и които не получават никаква подкрепа от държавата под формата на субсидия. Тази трета група медии от гледна точка на регулаторната рамка в страната са поставени в най-неблагоприятна ситуация. Така медиата, която би била идеална медиа, е поставена в най-неблагоприятно положение на пазара от гледна точка на регулацията, което според мен е парадоксална ситуация, защото, ако ние се стремим към такъв тип медии и смятаме, че обществото има нужда от такъв тип медии, законът трябва да поставя тези медии в по-благоприятна ситуация. По-общият проблем, свързан с пазарната регулация, е, че българският медиен и рекламен пазар е малък и това не е количествена характеристика, а качествена характеристика. Малкият пазар създава много силни изкушения и условия за концентрация и монополизация, независимо дали става дума от гледна точка на монопол върху аудиторията, или става дума за монопол върху рекламните приходи и върху разпределението на рекламите. Регулаторни модели, които работят добре в по-големи пазари, където самият пазар съз­дава нормални условия за конкуренция, не работят толкова добре на един малък пазар като българския, където, ако нещата бъдат оставени на пазарна основа, изкушенията са такива, че ние много бързо ще видим концентрация и монополизация.
Основното предизвикателство пред политическия елит, който трябва да създаде някаква функционираща регулация на този пазар, е, от една страна, да създаде прегради пред монополизацията, но от друга страна, да създаде условия, при които да има пълноценни медии на този пазар - това, за което говори Светлана Василева - медии, които да са в състояние да се самофинансират, да създават качествени продукти, да си плащат авторските права. И това е много сложна дилема и много сложно предизвикателство, което според мен не може да бъде решено само със Закон за радиото и телевизията. Ще се върна на това, което каза Румяна Бъчварова - и според мен медийната среда има нужда от пакет закони, в който да имаме закон за радиото и телевизията, да имаме закон за рекламата, да имаме закон, който да регулира монопола от гледна точка и на медийния пазар. Тук са въвлечени и трябва да бъдат въвлечени и много повече регулаторни органи от СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Важна роля в този процес трябва да играе и Комисията за защита на конкуренцията. Тази абдикация на политическия елит от проблемите на медиите, тази дистанцираност изглежда, че трябва да има някакъв реангажимент и всички проблеми да бъдат регулирани с пакет закони, а не просто с приемането на един закон.
Ако тази абдикация стигне до крайни форми - да наблюдаваме в България това, което се случи в Чехия преди няколко години с кризата в чешката обществена телевизия. Опитът на политиците да се дистанцират от регулацията в крайна сметка превръща медиите в най-голям политически проблем, защото в Чехия от падането на Берлинската стена, кризата в обществената телевизия беше най-големият политически проблем за чешкия политически елит. Тази криза беше предизвикана именно от опита на политическия елит да се дистанцира и да избяга от отговорност и да решава проблемите при тяхното възникване, очаквайки, че тези проблеми ще намерят някакво саморазрешение в рамките на пазара и на играчите в рамките на този пазар.

Всичко на медийния пазар е заради пари

СИЛВИЯ ЗУРЛЕВА:

Вече не знам за кой път ще говоря за това, че в нашата среда всичко опира до парите и всичко, което се случва, се случва заради пари. Дефинитивно според мен трябва закон за рекламата. След 1994 г. и това, което се е случило тогава, няма смисъл изобщо да се говори, ясно е за всички, но това, което се върти в един омагьосан кръг и на мен ми виси като Дамоклев меч над главата, е липсата на прозрачността на собствеността в медиите. Няма такава прозрачност. Непрекъснато говорим за корпоративни интереси. Тук става въпрос за икономически интереси. Тази дума корпоративна е хубава, обаче става въпрос за пари. За мен е пределно ясно, че нещата няма да се променят, ако не се изчисти законово въп­росът със собствеността. Няма човек, който да ме убеди, че в България един и същ субект може да притежава акции в медиа, рекламна агенция, вестник, списание, пипълметрична система и каквото си пожелае чрез офшорна компания и оттам нататък ще прехвърля парите от единия джоб в другия. Това е първото, което трябва да се направи.

Това, което каза Георги Стойчев, изключително много ми хареса, подкрепям и Румяна Бъчварова, но ние за едни и същи неща говорим вече толкова време. Представям си, ако сега трябва да започнем с пакета от нови закони. Тогава аз сигурно ще се пенсионирам, не знам какво ще се случи, но няма да се случи това, за което си мечтая - да има някакви правила и феърплей, защото с такива темпове се движим, че не виждам как ще стигнем дотам. За мен би било по-прагматично и по-лесно осъществимо да се направят съответните промени в Закона за радиото и телевизията, които да гарантират две неща - яснота на собствеността на капиталите, тоест кой поръчва музиката, това е важно - който плаща. И второ, да има много ясни текстове за концентрацията и антимонополното положение на пазара в медийния закон. Вече ставам смешна в собствените си очи да повтарям, че за мен фундаментът е пийпълметрията в електронните медии. Това е нещо, което обединява държавната и частните телевизии. На базата на тези измервания ние продаваме своите продукти. На базата на тези продажби с парите, които акумулираме, съответно развиваме или не развиваме програмата. Така че, ако ние не сме убедени в това, че този фундамент е поставен правилно, както и не сме, говоря за „Нова телевизия“, ние няколко пъти сме изразявали своите съмнения. Направихме съответните стъпки и се надяваме в скоро време да предоставим на общественото мнение това, което предприе регистрирания с наше участие Потребителски комитет, защото резултатите са много интересни. Това е омагьосаният кръг, въртим се в него: собственост, прозрачност, измерване, собственост, концентрация. Аз съм изключително песимистично настроена! Всички знаем за какво става дума, обаче прос­то оттук нататък трябва да се върви напред и моят апел е максимално бързо БМК да даде вижданията за новия закон. Нещата, които изброих, да залегнат в него, защото не можем да работим. Иначе непрекъснато ще има удари под кръста.
Това, което искам да кажа като зрител, е, че това, което става в БНТ, за мен е срамно. Това, което се случи с изчитането на текст от члена на УС на БНТ Паун Цонев след „По света и у нас“, беше безпрецедентно. Абдикирането на държавата от собствената телевизия - това го няма никъде.

СЕВДА ШИШМАНОВА:

Когато СЕМ е сигнализиран за въпросното нарушение от част от членовете на УС, той отново намира оправдание да не намери решене на въпроса. Регулаторът намира оправдание да не намери решение на въпроса в самия закон, което е абсурдно. Вероятно при друга политическа или медийна конюнктура ще реагира със закъснение, както направи с отстраняването на Кирил Гоцев.

СВЕТЛАНА ВАСИЛЕВА:

Пак опираме до това, че не в закона е проблемът. Законът в крайна сметка е една рамка и той не може да предвиди абсолютно всички ситуации, които могат да се случат. Въпрос на неговото прилагане, тълкуване, правомощия на регулатора примерно и в каква посока са те. И затова дори и това, за което Силва Зурлева говори например за пийпълметрията - не знам тя какво си представя да се случи с пийпълметрията, което да свърши законодателят? Трябва да се търси механизмът с доверието на целия пазар - този Потребителски комитет на какви принципи е изграден, как функционира и т.н. Законът трябва да постави рамка и пак казвам, че той и сегашният я поставя. Към него най-вероятно трябва да има едни поправки, допълнения, изменения. Една реплика и към това, което каза Георги Стойчев - комерсиални телевизии в България няма. Чисто комерсиални не знам да са били лицензирани, защото към всички нас са поставени определени лицензионни изисквания. Тези лицензионни изисквания ние си ги изпълняваме и те са изключително в посока обществени телевизии. Имаме изисквания за образователни, за детски, за информационни, коментарни предавания и т.н.

СИЛВА ЗУРЛЕВА:

Искам само едно уточнение да внеса - никога не съм споменавала идеята да се вкара пийпълметрията в закон.

Що се отнася до измерванията, моята теза е следната - при положение че чрез офшорна фирма можеш да притежаваш съответните акции в медиа, в рекламна агенция и в пийпълметрия, това създава нещото, за което говори Георги Стойчев - изкушението към манипулация и концентрация. Това е едно изкушение, родено в малкия пазар, така че за мен по-скоро въпросът за доверието в пийпълметрията е въпрос на саморегулация

СЕВДА ШИШМАНОВА:

Съжалявам, че Милена Милотинова си тръгна, но искам да кажа, че абдикирането на политическия елит или на политиците от ситуацията с националните медии е нещо, което би трябвало да фокусира вниманието и заради това, че според мен не може да се подменя тезата в момента и да се твърди, че това е ненамеса на политическия елит в БНТ и БНР. За мен това дистанцирано поведение е по някакъв начин имитация на ненамеса. Това, което се демонстрира в момента от народните представители, е нежелание, а всъщност то е невъзможност те да се намесят. Защото, пак ще кажа, твърде далеч е стигнало доминирането на корпоративния интерес над възможността да бъде защитен общественият интерес. Той може да бъде защитен само чрез намеса на законодателя в случая. Също така не приемам оправданието, че влизаме в предизборна ситуация. Какво значи, че влизаш в предизборна ситуация, при която ти оставяш минирана БНТ? Трябва да си дадете сметка и за нещо друго. Там работят повече от 2000 души, чиито професионални и лични съдби в момента са поставени на изключително тежко изпитание. Просто тези хора в момента не знаят какво ще се случи утре с тях. Възможни са всякакви спекулации, защото виждате как се използва вътрешното противопоставяне, виждате как се използват синдикатите в цялата тази игра. Не виждам нито един аргумент в полза на това по някакъв начин да не се потърси, макар и чрез поправки в закона, отговор на въпроса, първо, откъде идва кризата - дали това е по линия на СЕМ, дали това е по отношение на закона, но не виждам никакви аргументи в полза на тезата, че в една предизборна ситуация за политиците би било твърде рисковано да се занимават с националните медии. Точно обратното. Примерно с чешката национална телевизия - каква е гаранцията, че това след 2-3 месеца няма да избухне в БНТ точно в навечерието на избори. Има срив в пазарното развитие на медиите

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Ще поговоря по-скоро за перспективите, които виждам чрез промяната на Закона за радиото и телевизията. Но първо ми се иска да поставя акцент върху това, което каза Румяна Бъчварова и което е напълно вярно, че вече в нашето общество дебат за медиите и за свободата на словото не може да се води. На това общество му е писнало! Не му се слуша. Фактически този дебат вече не може да бъде изнесен извън една специализирана среда на заинтересуваност. Защо? Създаде се медийна регулация, медиен регулатор, по отношение на които се записаха едни високопарни думи, които и досега стоят в закона и които ние така или иначе сме длъжни да повтаряме като заклинание, а зад това, зад доминото на този закон продължиха да вървят трафик на политически и икономически влияния, пари, конспиративен трафик. И цялата тази регулация се оказа домино на този конспиративен трафик.

Докато има подозрения, че в регулаторния орган работят хора, поддаващи се на манипулация, няма как да изнесем в обществото дебата за медиите и медийната регулация. Ако ние не изнесем въобще проблема със свободата на словото, не го вкараме отново в дневния ред на обществото, няма как да има свобода на словото. Защото вижте какво се получава - дори чисто пазарното. Ние говорим за пазар. Има, както са показали и вашите изследвания, срив в пазарното развитие. Една от причините, разбира се, е спрялото лицензиране. А една от причините лицензирането да спре е, че към регулатора няма доверие. Липсата на независимост се отразява плавно на пазара, затова всичко трябва да започне с набавяне на нови ресурси на независимост. Милена Милотинова каза, че особен жест е направен към неправителствения сектор и никъде по света нямало такъв реверанс. Може би е вярно, но реверансът е и от двете страни. Защото, вижте, всичко, което извършва и СЕМ в момента, пък даже и Паун Цонев сигурно претендира, че е законно. Проблемът не е в законността. Има и още нещо, което се нарича легитимност. Позволявам си да разделя тези две категории. Регулацията има законност, има и легитимност. Българската регулация къде има, къде няма законност, но никъде няма легитимност. Легитимност значи предварително обществено доверие и в резултат на това обществото да ти делегира правото да защитаваш интересите му, да действаш от негово име. Дори аз, който съм участвал в регулацията, не очаквам, че в момента тя представя моите интереси и моята гледна точка в интерес на обществото. Даже тъкмо защото съм участвал, знам най-доб­ре, че не го прави. Това е положението - няма легитимност. Сферата е абсолютно делегитимирана. И сега първата работа е да набавяме легитимност на регулацията. Така да се каже, ще се наливат основи, ще се започва от нула. Работата е сведена до абсолютното дъно. Това наричаме ние криза на легитимността. Това значи легитимност и на телата, които управляват обществените медии, въобще на самото структуриране и управление на обществените медии.
Това значи легитимност на целия пазар, защото и там работата, както стана дума, съвсем не е еднозначна. Трябва да започне да се връща легитимността на целия сектор, хората да разпоз­нават в медиите и собствения си обществен интерес. И заради това е реверансът към гражданския сектор, защото в момента аз твърдя, че единствено в гражданския сектор има неизчерпан ресурс за набавяне на легитимност на регулацията. Затова ние започваме един процес от гражданския сектор на връщане на легитимността на медийната сфера. И за шест години пред очите ми виждам как нещо отива надолу, отива и не можеш в нито една точка да го спреш, а вместо това наоколо обикалят корпоративните хитреци, защото пък липсата на легитимност е същинското време и място на корпоративните хитреци.
Започва източване във всички посоки. И винаги в центъра се оказва БНТ, защото БНТ е митница. Там се срещат пазарът и държавната помощ. И започваме през митницата да прехвърляме тировете. Кеворк Кеворкян ли ще кара, друг ли ще кара, вървят тировете през митницата! Хората го наблюдават. Дори доста неспециализирани социални общности имат ясна представа. Като им кажеш Кеворк, няма никакво съмнение за какво става дума и какво да кажеш след регулатор. Навремето бях използвал една метафора, че регулаторът по отношение на „Всяка неделя“ се държи като препарирана птица върху климатик. Всичко това трябва да се пипа, а пипането е свързано с персонален ентусиазъм и компетентност. Какъвто и закон да напишем, ако няма достолепие на фигурите, в смисъл да искаш да направиш нещо заради достойнството си, заради самия себе си, да изпитваш даже по-голямо чувство за социална и властова реализация, ако защитиш принцип, отколкото ако откраднеш кокошката, както е в масовия случай. Занимавам се с антропология и с теория на културата. На хората не им се краде, на хората им се защитават принципи по самата антропологична природа.
Надявам се, че ще се събуди това персонално достойнство и чувство даже за героизъм. Днес на Райчо Райков му казвам: „Бъди герой! Подай си оставката!“ Той ми се хили, да! „Ама защо - казва - да подам?“ „Ами, за да вкараш малко морален ресурс, една капка ще е, но ще си го вкарал.“ Той: „Няма да стане по-хубаво!“ Викам: „Няма значение, че няма да стане по-хубаво, но в прагматичен смисъл ще се получи по-красиво! Подай си веднага оставката!“ Няма да я подаде! Дори не ми и обеща. За писането на законопроекта за радиото и телевизията. Обичам думата палимпсест - този закон се пише като палимпсест. Разбира се, първият текст е текстът на действащия закон. Каквото и да говорим, в този текст има позитивно, включително и хармонизиране, и части, от които няма как да се откажем и няма защо. И започваме да пишем върху написаното, като основната цел на цялото законодателство, основната посока беше пренасянето на чуждия позитивен опит, така да се каже, да видим откъде какво да вземем, което тук да върши работа след адаптация. Това, което е новото при правенето на този нов плимпсест, е ползването на нашия собствен негативен опит. Значи освен чуждия позитивен опит, от който пренасяме, каквото може, ползваме модела на нашия собствен негативен опит. Имаше широки дебати. След това имаше тесни, специализирани дебати, в които практически целият правен потенциал на гражданския сектор около БМК беше отвеждан в една или друга посока. Чувствам, че напрежението нараства силно и че трябва да има текст, като заедно с това мисълта, че ето сега още някой ще напише върху написаното и ще стане по-добре, естествено стои и заради това не сме поставили окончателно точката. През седмицата, която предстои, се надявам поне в един най-общ смисъл да поставим точка.
Това писане върху написаното е важно и във връзка с легитимността, за която споменах, защото действително на мен ми се иска всеки, който е имал воля и гледна точка, да я е въвел. Давам си сметка, че нашата собствена колегия и среда е с много вътрешни противоречия, така че съчетаването става много сложно. Аз не съм юрист, но знам, че законите регулират социални отношения, а не ги създават. Много е важно създадените социални отношения вътре в средата значи да не са травмирани от закона, а да могат да се регулират помежду си. Основният проблем тук беше споменат, разбира се, многократно - пазарът, и това е проблемът, че има голям медиен пазар и малък, много по-тесен рекламен пазар. За да може това нещо да се регулира, някой да започне да прави одити и да започне да стеснява медийния пазар и да го синхронизира с рекламния, на него му трябва не легитимност, а му трябва свръхлегитимност. Медийният регулатор в България никога не е имал позицията, от която да стори това. Винаги щеше да се подозира, и то не напразно, че това са някакви корпоративизми, които някой извършва. Затова никога, когато съм стоял в регулатора, не ми е хрумвало да настоявам за такъв тип икономическо форматиране на пазара през регулация. Струвало ми се е ужасно рисковано!

СВЕТЛАНА ВАСИЛЕВА:

Съгласни сме, но възможно ли е един примерно кабелен оператор 15 пъти, 100 пъти някой да пише срещу него, че ползва пиратска продукция, и никой да не може нищо да направи.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Това е друга страна на тази делегитимация, която се нарича отказ от правомощие. Регулаторът непрестанно се отказва от правомощия в много посоки. Някои правомощия по закон му липсват. Други са му иззети.

СВЕТЛАНА ВАСИЛЕВА:

Правомощията му не са малко, но според мен са едностранчиви. Върху националните медии се провежда мониторинг и върху никой друг. Това са механизми, които самият регулатор приема и налага - по какъв начин работи.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Освен това този регулатор не направи мониторинг за плурализма в обществените медии нито веднъж. Даже по време на изборите, така да се каже, със сълзи на очи съм ги молил: хайде, сега сме по избори, дайте да видим политическия плурализъм. Дори тогава той се саморазтовари, така да се каже, от този ангажимент с решение и каза, че няма да го прави. Когато дойдоха НДСВ на власт, първото, което направиха, беше да сложат изискване за плурализъм във всяко предаване. И това беше едно от големите достойнства и аз не мисля, че това беше лишено от основание. Друг е въпросът, че формата не беше добре измислена, но така или иначе това беше една от големите привилегии на този закон, че най-после плурализмът ще се случи. И след това регулаторът нито един път не погледна дали пък има плурализъм във всяко едно предаване.

Да кажа с няколко думи в законопроекта какво ми се струва важно, че е направено. За регулатора - ще има гражданска квота, която да се формира на базата на регистъра за организациите с обществена полза, регистрирани от Министерството на правосъдието, плюс тези, които имат синдикални или някакви други ангажименти в областта на журналистиката като СБЖ, те да формират квота. Заедно с това мислихме по един втори вариант, който също е написан. Това е тези организации да формират един голям oбществен съвет, който да номинира двойно повече кандидати за СЕМ от тези, които парламентът и президентът избират, и изборът за медийни съветници да стане в границите на тези номинации. Хубавото на това е, че няма да има квота вът­ре в съвета, но заедно с това всичко ще минава през номинации и този обществен съвет по-нататък ще може да се самосезира или да бъде сезиран и да осъществява някакъв обществен надзор върху дейността на самия СЕМ. Да сложим едно въздушно тяло, един цепелин на обществото горе, което да наблюдава този орган. Защото се вижда, че долу на терена с този орган стават чудни работи, през които няма никаква възможност от името на обществото дори да се изиска информация. Вчера бях в едно предаване заедно с члена на СЕМ Лили Райчева. За нея най-страшното нещо беше да каже още вчера, т.е. един ден преди избора на и.д. на БНТ кои са кандидатурите. Като че ли те са някаква корпорация в подземието, нещо като затворен град, в който се обсъждат някакви абсолютни тайни и да не би случайно някой да ги издаде. Вместо обратното, да ги кажат няколко дни по-рано и обществото да реагира, ако има за какво. Дори и при брак се казва: „Който последен има да казва нещо - да каже и след това да замълчи завинаги!“ Лили Райчева не ги каза, макар че ние всички ги знаем, което прави цялата работа още по-гротескна. Затова да има този обществен съвет, който да се самосезира, да може да бъде сезиран и който да бъде някакъв арбитраж и който да може да изисква отзоваването на членове на съвета, ако са нарушили закона или ако са попаднали в тежък конфликт на интереси.
Разработен е много по-подробно конфликтът на интереси. Само един пример ще дам. Жалко, че Райчо Райков вече не е тук, но навремето Александър Иванов, който беше член на НСРТ, когато дойде там, не му и хрумна, че може да остане повече адвокат и даже нямахме тогава текст за конфликт на интереси. Той спря адвокатската си практика до момента, в който напусна НСРТ, като казваше: „един път да изляза, да се отдам пак на адвокатска кариера.“ Райчо Райков направи обратното - чак когато влезе в СЕМ, се записа в адвокатската колегия. И сега какво направи? Председателят Райков само натовари адвоката Райков да защитава СЕМ пред Върховния административен съд във връзка с делото с Кирил Гоцев и след това извади болнични на първото заседание. Това ми напом­ня един разказ на Станислав Стратиев, в който главният герой беше едновременно кмет, учител и пощаджия и постоянно биеше жена си, че тя му изневерява ту с кмета, ту с пощаджията! Помолих нашите юридически консултанти да се запише в проекта, не знам дали това няма да е много тежка рестрикция, и то повлияна от конкретен казус, но да се запише с големи букви в този закон: „Членовете на СЕМ не могат да бъдат адвокати!“ И това е само един пример, мисля, че трябва да се разработи конфликт на интереси. Друг въпрос, свързан с правомощията на СЕМ, е създаването на експертни тела. Защото има специално написани нови правомощия в областта на цифровизацията, в областта на концентрацията, в областта на авторските права. Като знам досега как са формирани тези отбори, екипи на регулатора, няма начин да могат да вършат тази работа, без да има достатъчно разбиране… Защото това е свързано с компетентност, а и специализираността усилва сама по себе си независимостта. Така че в това отношение са разработени много по-широко и много по-конкретно.
Освен това имах колебания, но виждам, че това е обща насока, дадена е известна възможност на регулатора да изработва политики. Тоест не да седнеш да вземаш решение на парче, а първо да кажеш, че имаш някаква обща политика, например синхронизация, включително за някои от тях да се правят и стратегии и след това на базата вече на това, че си го приел, да го прилагаш. Така че, когато се случи на човека, на оператора, той да има либретото в ръцете си, да знае какво предстои, а не да го отстрелваш според моментното настроение и корпоративните оси. Разбира се, прозрачност, квалифицирани мнозинства, публичност на заседанията. За фонда „Радио и телевизия“. Досега този фонд съществува, но първото изречение на неюрдически език е да започне да работи. Държавната субсидия да влиза във фонда и да се разпределя оттам. Важни са две неща - първо, насочване на част от субсидията освен за поддръжката на БНТ, БНР, СЕМ и за предаванията с обществени функции, което вече прави лицензите на двете национални медии важни. Те досега са, така да се каже, пожелателна хартийка. По закон трябва да ги има, но те си написват вътре това много занижено, което биха изпълнявали, и после не го изпълняват, а СЕМ не ги следи. В много отношения действително са прави представителите на частните медии, че сега дори са по-големи изискванията за обществена функция към тях, отколкото за тези на БНТ. И да знае тогава ръководството на БНТ например, че ако си намалиш дела на обществени предавания, ще трябва да ходиш на пазара и да си спечелиш парите с реклама. Ако пък го увеличиш и регулаторът те лицензира, тогава ще трябва да изпълняваш този лиценз. За да може обществото, първо, да знае за какво дава пари, второ, субсидията да не се използва за това да я вземеш за обществена функция на медията, а да я занесеш през митницата на рекламния пазар и да я разиграеш там. И с това да взривиш равнопоставеността по условие.
След като трябва да остане реклама в националните медии, тази реклама трябва да има една посока, в която да влиза в медиата, а държавната помощ - в друга. Аз мисля, че трябва да остане реклама в националните медии, в БНТ особено до момента, в който няма поне трима национални частни оператора, защото досега, както съм схванал, това би било все още нерешаване докрай въп­роса с концентрацията на националния пазар, така че засега БНТ трябва да продължи да играе на рекламния пазар. Освен това съвсем логична е обратната страна - фондът да се отвори за проекти към частните медии, които изпълняват обществена функция. Проблемът на Георги Стойчев и радио „Нова Европа“ - тези медии, които са обществени, да имат известен приоритет при ползването на тези фондове. Да пренаредим малко отношенията между двете национални медии и частните, защото в момента действително има много сериозни асиметрии. Националните медии така или иначе ползват, особено БНТ, две стабилни форми на финансиране и това не е по никакъв начин регламентирано. Затова винаги оттам влиза бацилът, грешният ход в медийната среда още от 1993-1994 г. до ден днешен. Около фонда, разбира се, такси, доколкото в едно обозримо бъдеще ще започнат да се събират. Дотогава държавната помощ във фонда, а после - такси, като постепенно със събирането на таксите държавната помощ да отпадне.
Аз мисля, че събирането на такси в чисто бюрократичен план е много труден ангажимент за нашата държава. Но трябва да се върви в тази посока. При обществените медии - предвижда се програмно тяло и административно тяло с ясно разписани правомощия и с относително уеднаквена тежест. Да може да се осъществи най-после това, за което говорим - двете магистрали, които да се пресичат само в една точка, и то така, че администрацията да не влияе върху програмния режим. Ще ги кажа просто - проблемите на БНТ. Позволявал съм си винаги да го правя. Проблемите на БНТ са генералният директор да не казва какво да влиза в новините или в ефира, както и административните гарнитури около него, и да не се краде! Какво да направим по първия проблем? Да разделим програмното от административното. Какво да направим по втория? Да сложим един контролен съвет, който да наблюдава изразходването на държавната субсидия и други форми на антикорупционна защита, които да имат относителна независимост по отношение на самата медиа, както и по отношение на СЕМ. Този път трябва да се сложи горският вътре, за да пази!

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Стават три съвета. Мислим върху варианта да не са на работа в БНТ и БНР, а да са на заседание, да се събират работещи съвети, а програмният съвет да взема всички решения. Това да е разписано като правомощия.

Но това са двата проблема - да не може да ти казва директорът какво да правиш на базата на административен акт и, второ, да не се краде! Разбира се, доколко тези инструменти ще дадат краен и добър резултат е друг въпрос, но е работено по това. Освен това, вижте, да гледаме да не се усложнява много. Целият този закон е написан малко в топла връзка със средата, защото, ако страхотно много бюрократизираме и инструментализираме, започват да хвърчат болтчета още докато го четеш. И затова да е написан по-близко до средата. Предвидени са всички механизми на прозрачност - този програмен съвет да се избира на базата на номинации на работещите вътре от общи събрания. Плюс да има външни фигури. Всичко това да го има в проекта, но е важно тези съвети да са работещи, а не декорации.
Работили сме в проекта върху концентрациите. Няма съмнение, че това е голямата драма на пазара, като ние наричаме концентрациите - това е доста благовидна дума, за доста по-сложни отношения в България, но трябва да се поставят някакви прагове, включително и да се разделят на хоризонтални и вертикални пояси, да не можеш да прескачаш много между различните медии и дейности, макар че аз смятам, че в момента не е хубаво в Закона за радиото и телевизията да влизат каквито и да било разпоредби, свързани с печатните медии, защото става вече съвсем неясна работата. Тук големият проблем е кой ще върши работата. Все пак трябва да е Комисията за защита на конкуренцията на базата на специализираните разпоредби, които ще излязат след закона и на базата на сезиране от страна на СЕМ. Не е хубаво СЕМ да се превърне в орган по конкуренцията. Известно е, че нашето законодателство тъкмо в конкурентното право, в конкуренцията сме най-зле. Там сме на опашката.
В закона връщаме общ лиценз за регистрираните кабелни оператори, защото това, за което говори Светлана Василева, е абсолютна асиметрия. Националните медии и ефирните са следени особено строго дали изпълняват някакви програмни изисквания по минути и т.н., докато в кабелите цари едно безгрижно, все по-ниско падащо качество. И в крайна сметка зрителят не се интересува от способа, по който стигат програмите до него, той се интересува от програмите, а това е и част от философията на закона - проблемът равнопоставеност независимо от средствата за разпространение. При концентрациите нещата опират и до рекламния пазар. Аз също смятам, че трябва да се направи закон за рекламата, защото през Закона за радиото и телевизията е много трудно се овладява рекламният пазар. Много е важен проблемът с прозрачността на капиталите. Силва Зурлева казва да има някакви гаранции за прозрачност на собствеността. Работата е, че някой да измисли законови гаранции за прозрачността на собствеността в сенчестата икономика е занимание за Нобелова награда.
Ние имаме идея в това отношение - да се възложи на браншовите организации сега, когато се приема законът, да се предложи така да се регулират нещата, че сами да се пазят един друг. Държавата може да делегира това на браншовата организация и вътре в самата браншова организация на базата на решенията на нейните управителни органи и по такъв начин да се направи този регистър и тогава всеки знае за другия и да му каже: ти сега какво се правиш, че това е ново дружество, като знам, че си ти!

СИЛВА ЗУРЛЕВА:

А какво му пречи на закона да заложи това? Офшорната компания не може да бъде забранена, защото тя е легитимна, законово уредена форма. Юридически нормално е една офшорна фирма да купи медиа и никой не иска да бъде забранено, но той може да бъде задължен да доказва откъде му са парите.

СВЕТЛАНА ВАСИЛЕВА:

Нали фирмата е регистрирана в България?

СИЛВА ЗУРЛЕВА:

Собственикът на регистрираната в България фирма е офшорна компания. Аз говоря да може да се доказва до последния собственик. Това е възможно да бъде заложено в закона.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Да, доколкото това е възможно. Цифровизацията е свързана със стратегия, първо, която следва да се приеме от СЕМ, защото големият проблем с цифровизацията и с лицензирането, разбира се, с прехода от аналогово към цифрово, той предстои и ако този закон се приеме, така да се каже, на неговата територия ще се развива това. Регулацията в цял свят върви все повече през тоталното обществено доверие в регулатора. Той може, така да се каже, на живо, включително на рисковата територия на намесата да влезе, да направи нещата по-бързи и по-добри. В Швеция регулаторът им казва кой с кого да направи консорциум, за да може да започне цифровото разпространение на дадена чистота. Тук, ако това стане, не ми се мисли... И затова тук е много трудно. Трябва да е студено, инструментално, регулаторът хем да го пускаме на терена, хем да се пазим от него, за да може да се придвижат нещата. И понеже тук това не може да стане, започваме да измисляме всякакви защитни клапи, трети, четвърти, пети и най-накрая те всичките изгърмяват!

Авторските права остават важни, рекламата, спонсорството, разбира се, либерализация поне до нивото на конвенцията, освен това - известно разграничаване на реклама и спонсорство.

ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ:

Една реплика към това, което Георги Лозанов описа - от една страна, липсва легитимност на регулатора, а от друга страна, липсва общественият интерес към медийната среда. И следователно няма натиск върху регулатора, за да може той да търси някакви по-легитимни решения. Аз вече посочих като пример кризата около чешката обществена телевизия преди няколко години, всички си спомняме кризата около Българското национално радио преди няколко години тук, в България. Значи, за да се реши ситуацията, тя преди това трябва да се влоши още повече. И във влошаването на ситуацията, когато кризата, която сега шета по коридорите на телевизията, се разшета на екрана, тогава изведнъж кризата в медиата се превръща в обществен проблем. Хората виждат нещата, излизат на улиците, има екшън, а това влошаване на ситуацията връща обществения интерес, а създаването на обществен натиск създава условия за решения, които да бъдат по-легитимни и да върнат легитимността на регулаторния орган. Тоест аз се опасявам, че за да се подобри ситуацията, тя вероятно ще се влоши още повече и че връщането на легитимността няма да стане като един контролиран процес през приемането на нови закони, а ще стане стихийно, през още по-голямо задълбочаване на кризата и вадене на кризата на екрана или на улиците. Ако това не се случи, тогава вероятно ще изпаднем в една ситуация, която навремето беше описана от един италиански вестник, че за италианските уши идеята да излезеш на улицата да протестираш срещу политическия контрол в държавната телевизия е все едно да протестираш срещу Луната!

Това ще е най-лошата точка, ако стигнем до подобно заключение, независимо че думите политически контрол може да се заменят от думата корпоративен“. Без обществен натиск не виждам как ще се създаде енергия, която да стимулира и да предизвика целия този нов законодателен процес, за който говорим. Но примерно, да речем, ако се върнем към ситуацията с БНР - там журналистите радикализираха ситуацията до крайност. Там не обществото радикализира, а 20-30 журналисти я превърнаха в обществен проблем и тогава се намери решение под натиска на обществото и, общо взето, тогава нещата в БНР тръгнаха по-добре, отколкото в БНТ. В БНТ никога не се стига отвъд нивото на декларациите. Не че призовавам да се отива отвъд там, но някак си така го виждам.

СЕВДА ШИШМАНОВА:

Има още един план - кризата не се радикализира долу, но видяхме, че в кратко време се радикализира в управлението. Генералният директор на БНТ беше бламиран от собствения си управителен съвет и това не е малко.

ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ:

Севда Шишманова е абсолютно права за това, което казва, но това заключва кризата в рамките на хората, непосредствено ангажирани с решаване на проблема. Въпросът е дали тази криза в един момент ще може да бъде привидяна като криза важна за обществото, за да може то да упражни натиск и решаването на тази криза да стане важно за оцеляването на политическите субекти. Защото, пак се връщам към чешкия пример, там решаването на кризата в чешката телевизия беше условие за оцеляването на политическия и на партийния модел на Чехия. Ние не сме стигнали до такава криза в България. В новия медиен закон могат да се включат и печатните медии

ИВАН ПАВЛОВ:

Не знам дали има приготвен план за кризисен мениджмънт по отношение на обществените медии в Народното събрание. Моето мнение е, че управленската криза в БНТ продължава вече повече от половин година. Друг е въпросът дали аз съм човекът, който би могъл да оценява тяхното поведение като мениджъри на обществена медиа.

Господин Лозанов говореше за равнопоставеност на рекламния пазар. Ами, господин Лозанов, не случайно БНТ и БНР имат ограничено рекламно време. Това, че държавната субсидия или бюджетът, който се дава на БНТ и БНР, не може да играе на рекламния пазар в никакъв случай. Единствено може да играе чрез намаляване на цените на реклама примерно, но същото нещо могат… Това е вече нещо съвсем друго и е съвсем нормално да има конкуренция.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Да, когато имаш 50 милиона!

ИВАН ПАВЛОВ:

Това е нещо, което не може едностранно да се тълкува или пък да се твърди за неравнопоставеност на рекламния пазар и т.н. Другото, което исках да отбележа, е за концентрацията в медиите. Учудва ме малко страхът на медийната коалиция и на хората, които работят по закона, да включат и печатните медии. Господин Лозанов, аз смятам, че тук не става въпрос за концентрация на собственост в някакви фирми, ООД-та, АД-та и т.н., а става въпрос за концентрация във влиянието върху общественото мнение. А от влиянието върху общественото мнение в никакъв случай не можем да изключим и другите медии.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Това трудно се инструментализира, иначе не е въпрос, че не трябва да се направи или че се страхуваме.

ИВАН ПАВЛОВ:

Знаете, че имаше проб­ле­ми именно поради намесата на политически лица или формации в работата на БНТ. Другото ми впечатление като бивш служител на БНТ е, че и самите хора търсят някакви външни закрили, когато се стигне до проблемни ситуации. Смятам, че поведението на управляващото мнозинство, откакто е започнало своя мандат, е най-правилното по отношение на обществените медии, а именно дистанциране от проблемите, които се създават вътре в тези медии. Това е ясно и когато управителните органи не са на място, естествено че отговорността трябва да е най-вече при тези, които са ги избрали.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Добре, но изтегли веригата докрай! Значи отговорността е на тези, които са избрали управляващите органи, а отговорността пък е на тези, които са избрали тези, които са избрали управляващите органи!

Весислава Антонова:

Един въпрос към Иван Павлов по отношение на членовете на СЕМ. Един от членовете на регулаторния орган каза, че ще си подаде оставката, когато 211 депутати, които са гласували за мен, ми я поискат? Не смятате ли, че трябва по един по-ярък и радикален начин да снемете политическото си доверие от СЕМ?

ИВАН ПАВЛОВ:

Тук не става дума за политическо доверие, защото, ако ние кажем, че ние снемаме политическото си доверие, това значи, че това е било политически орган. Не е така.

СЕВДА ШИШМАНОВА:

Предложете преноминиране.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Само една реплика във връзка с управляващото мнозинство, защото тази тема няколко пъти я разисквахме, макар че той е облагодетелстван малко, защото се появи малко по-късно в тази комисия, ако не се лъжа. А пък свързвам известни критически гледни точки с началния период, който аз помня.

Иначе действително от доста дълго време няма симптоматика на политически натиск върху обществените медии и смятам, че това е така. И поне не във вида, в който ние го познаваме от предишни различни периоди. Но съвсем не мога да кажа, да оценя това еднозначно като резултат на една помъдряла политическа воля на нашия политически елит в лицето на политическото мнозинство. Може би в някаква степен, но не само това поне защото начинът, по който беше… Защото имаше един начален период, когато практически през закона, където са законовите норми, съветът произведе в обществената медиа БНТ власт. Оттам започна цялата криза. Тази власт е свързана с един външен продуцент. Нека да не навлизаме в конкретни имена. Просто така изведнъж заработи органът тогава, току-що формиран, че взе свързаната с регулацията власт и я предаде, така да се каже, чист подарък, дар, както в племенните култури на външен човек. И оттам нататък върви един процес непрестанно да се опитваме да му я вземем тази вече дадена власт, а е известно, че власт не се пуска. И напоследък даже с разговорите с евроекспертите се опитвам да говоря абсолютно в прости реалии, защото този приповдигнат на въздушна възглавница експертен разговор започва да уморява всички, без да дава резултат. И затова си позволявам да казвам нещата такива, каквито са. Това е проблемът.
Този проблем, разбира се, се пресече от други проблеми. Появиха се накрая идеи за това, че ще се реформират монополните позиции или големите концентрации на пазара чрез външен натиск, да кажем, на руски фирми и т.н. Всичко това цялото стана толкова непрозрачно, корпоративно, че вече не може да се овладява, даже да се описва, но то тръгна от тази точка.

Предварително се изпразниха от съдържание легитимните тела и в БНТ, а оттам и в Съвета за електронни медии, така че непременно това управляващо мнозинство смятам, че има дълг политически на края на своя мандат да реши с два-три красиви удара целия проблем.

Весислава Антонова:

Току-що стана ясно, че са избрали Борислав Геронтиев за и.д. генерален директор на БНТ.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ:

Това с Геронтиев е прекрасно! Ние се завъртяхме абсолютно в кръг, в циклично време. В нашите медии отдавна има само циклично време… Геронтиев беше, търсеха някого, който да бъде постоянен. Сега се връща отново... Има една остроумна мисъл, че на всеки сложен проблем има едно просто решение и то обикновено е погрешно!

ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА:

Благодаря ви за участието.

В дискусията участваха Милена Милотинова - председател на парламентарната комисия по медии в 39-ото Народно събрание, депутат от НДСВ, Иван Павлов - член на парламентарната комисия по медии в 39-ото Народно събрание, депутат от НДСВ, доц. Георги Лозанов - председател на Българската медийна коалиция (организацията, ангажирана с писането на проекта за нов закон за радиото и телевизията), Георги Стойчев - програмен директор на радио „Нова Европа“, Румяна Бъчварова - директор на агенцията за маркетингови и социологически проучвания „Медиа линкс“, Севда Шишманова - член на управителния съвет (УС) на БНТ, Силва Зурлева - председател на съвета на директорите на „Нова телевизия“, Светлана Василева - управляващ директор на bTV, Райчо Райков - председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), д-р Райна Николова - член на СЕМ, медиен юрист, Велислава Попова и Весислава Антонова от ресор „Медиа и реклама“ на вестник „Капитал“.

ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА:

Добре дошли в клуб „Капитал“, който организираме в сътрудничество с „Отворено общество“ и Центъра за либерални стратегии. Темата на днешната дискусия е „Визии за медийната среда в България. Визии за медийния пазар в България“.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал