Законови поправки либерализираха валутния режим
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законови поправки либерализираха валутния режим

Законови поправки либерализираха валутния режим

Суми над 20 000 лв. се изнасят без специално разрешение от БНБ

1769 прочитания

В средата на седмицата в Държавен вестник бяха публикувани измененията в Наредба 27 и 28 на Централната банка, които допълват приетите през началото на юли поправки във Валутния закон. В Наредба 27 се съдържат детайлизираните текстове, посветени на събирането на информация от БНБ за нуждите на платежния баланс. Наредба 28 се занимава с режима на отчитане на презграничните преводи и плащания. Общият ефект от поправките във Валутния закон и съпътстващите го наредби е, от една страна, либерализация на валутния режим, а от друга - значително детайлизиране на текстовете, отнасящи се до събирането на информация за нуждите на платежния баланс.

Либерализацията

Основната стъпка към либерализацията на валутния режим в новите нормативни актове е, че при износ или внос на суми над 20 000 лв. чуждестранните и местните лица вече няма да се нуждаят от специално разрешение от централната банка. Физическите и юридическите лица, които извършват трансфери над 25 000 лв., обаче ще са задължени да доказват произхода на средствата си, както и че нямат данъчни задължения. (Въпреки че не е включено като специален текст в закона, от началото на 2004 г. всички транзакции в брой над 30 000 лв. ще трябва да се регистрират в Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ независимо дали има съмнение за изпиране на пари. Целта е по този начин да се създаде регистър за всички по-големи кешови операции в страната.) В новия вариант на Валутния закон остава непроменена опцията суми до 5000 лв. или тяхната равностойност във валута да могат да се изнасят без деклариране. За изнасяне на суми от 5000 лв. до 25 000 лв. е необходима единствено декларация пред митническите власти.

Друга промяна във Валутния закон в посока либерализация е разрешението за внасяне и изнасяне на левове, валута, благородни метали и скъпоценни камъни по пощата. Задължително изискване е върху пощенската пратка, съдържаща съответните ценности, да бъде обявена тяхната стойност. В досега действащия закон изнасянето и внасянето на благородни метали и пари по този начин беше изрично забранено, като тази разпоредба не се отнасяше само за БНБ и търговските банки. Според новия вариант на закона банките отново ще могат да изнасят благородни метали и ценности, без да остойностяват пратката. Контролът върху този тип износ и внос се поверява на пощенските служби. Валутният закон предвижда финансовото министерство да води публичен регистър на обменните бюра, както и на лицата, осъществяващи сделки с благородни метали. На данъчната администрация се дава правото да запечатва нередовните обменни бюра за валута и златарски ателиета за неопределено време. Досега те можеха да налагат забрана за осъществяване на дейността за срок само от една година. Според последните изменения на Валутния закон обменните бюра са задължени да се регистрират в Министерството на финансите още преди да са започнали да работят. Досега чейндж бюрата имаха възможност да направят това до 14 дни след започване на работа. До месец октомври предстои да излезе допълнителна наредба на Министерството на финансите, където трябва да има и образец на табло на валутно бюро. Целта на промените е да се намалят опитите за измами при обмяна на валута. С тази цел се забранява и продажбата на благородни метали на открито. Изключения правят само предмети на народните художествени занаяти, продавани директно от производителите им.
С редакциите във Валутния закон се решава и проблемът, свързан с регламентацията на дейността на заложните къщи. Близо шест години в България нямаше адекватна нормативна уредба за бранша. В последните поправки на нормативния акт е включен текст, който задължава Министерския съвет да приеме наредба за условията и дейността на заложните къщи до месец ноември 2003 г. Документът трябва да бъде подготвен от Министерството на финансите. Вторият основен момент във Валутния закон, регламентиран в Наредба 27 на БНБ, е детайлизираното предоставяне на информация за нуждите на платежния баланс. Документът въвежда регулярно

И по-пълно отчитане

на транзакциите на физическите лица и фирмите. Това включва поддържането на регистри, където се отчитат всички преводи и плащания между местни и чуждестранни лица на стойност от 5000 лв. включително нагоре. За нуждите на тези регистри застрахователните дружества ще трябва да отчитат получените или изплатените премии и обезщетения от или на чуждестранни лица. Пенсионноосигурителните компании пък трябва да регистрират получените вноски и изплатените пенсии на чуждестранни лица. Задължението на инвестиционните посредници е да регистрират сделките с ценни книжа между местни и чуждестранни лица. Всяко местно юридическо лице или едноличен търговец, сключило сделка по първоначално извършване на преки инвестиции в чужбина или предоставяне на финансови кредити от местни на чужди физически или юридически лица от и над 5000 лв., също трябва да регистрира операцията в БНБ в 15-дневен срок от извършването и. Информацията за транзакциите се предоставя чрез попълването на специални формуляри, които са описани в Наредба 27. В тях се изисква предоставянето на информация за личните или фирмените данни на извършващия превод или плащане. Освен това във формуляра се посочват видът на паричната операция и нейната стойност. Българските дружества вече ще отчитат пред БНБ на всеки три месеца задълженията си към чуждестранни лица и всички свои вземания от чужбина. Досега на отчитане подлежаха само задълженията на българските компании към чуждестранни дружества. Местните физически лица пък са задължени всяка година до 31 да отчитат пред БНБ вземания и задължения към чуждестранни лица, ако тяхната сума надхвърля левовата равностойност на 50 000 лв.

Всички местни физически или юридически лица, които са получили или предоставили на чужди контрагенти финансови кредити по реда на стария валутен закон, имат шестмесечен срок (до месец ноември), за да ги регистрират по новия ред. Ако тези кредити не бъдат декларирани, дружеството, което ги е получило или предоставило, ще има затруднения при връщането или събирането им, защото всяка местна банка, която може да извърши процедурата, задължително ще изисква документ за декларирането им. По същия ред всички инвестиции в чужбина от 5000 лв. нагоре включително трябва да бъдат обявени пред централната банка през следващото полугодие.

Всички отчети, свързани с нуждите на платежния баланс, могат да се подават в БНБ лично, чрез упълномощено лице, по факс, по пощата или по електронен път. При получаването на данните БНБ проверява тяхната точност и при констатирани нарушения дава указания за тяхното отстраняване.

Какво трябва да се отчита за нуждите на платежния баланс?


  • еднократни преводи и плащания между местни и чуждест­ранни лица в страната и зад граница на стойност, равна или надвишаваща 5000 лв.
  • получени или изплатени застрахователни премии и обезщетения от или на чуждестранни лица
  • получени пенсионни вноски или изплатени пенсии на чуждестранни лица
  • сделки с недвижими имоти между български и чуждестранни лица
  • сделки по прехвърлянето на емитирани от местно лице поименни ценни книжа между местно и чуждестранно лице
  • сделки с ценни книжа между местни и чуждестранни лица


В средата на седмицата в Държавен вестник бяха публикувани измененията в Наредба 27 и 28 на Централната банка, които допълват приетите през началото на юли поправки във Валутния закон. В Наредба 27 се съдържат детайлизираните текстове, посветени на събирането на информация от БНБ за нуждите на платежния баланс. Наредба 28 се занимава с режима на отчитане на презграничните преводи и плащания. Общият ефект от поправките във Валутния закон и съпътстващите го наредби е, от една страна, либерализация на валутния режим, а от друга - значително детайлизиране на текстовете, отнасящи се до събирането на информация за нуждите на платежния баланс.

Либерализацията

Основната стъпка към либерализацията на валутния режим в новите нормативни актове е, че при износ или внос на суми над 20 000 лв. чуждестранните и местните лица вече няма да се нуждаят от специално разрешение от централната банка. Физическите и юридическите лица, които извършват трансфери над 25 000 лв., обаче ще са задължени да доказват произхода на средствата си, както и че нямат данъчни задължения. (Въпреки че не е включено като специален текст в закона, от началото на 2004 г. всички транзакции в брой над 30 000 лв. ще трябва да се регистрират в Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ независимо дали има съмнение за изпиране на пари. Целта е по този начин да се създаде регистър за всички по-големи кешови операции в страната.) В новия вариант на Валутния закон остава непроменена опцията суми до 5000 лв. или тяхната равностойност във валута да могат да се изнасят без деклариране. За изнасяне на суми от 5000 лв. до 25 000 лв. е необходима единствено декларация пред митническите власти.

Друга промяна във Валутния закон в посока либерализация е разрешението за внасяне и изнасяне на левове, валута, благородни метали и скъпоценни камъни по пощата. Задължително изискване е върху пощенската пратка, съдържаща съответните ценности, да бъде обявена тяхната стойност. В досега действащия закон изнасянето и внасянето на благородни метали и пари по този начин беше изрично забранено, като тази разпоредба не се отнасяше само за БНБ и търговските банки. Според новия вариант на закона банките отново ще могат да изнасят благородни метали и ценности, без да остойностяват пратката. Контролът върху този тип износ и внос се поверява на пощенските служби.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK