Кодексът директно определя какви документи външният търговец е длъжен да представи на митническите органи на всеки етап от вноса или износа на стоките (чл. 73-76, чл. 80-81, чл. 102, чл. 120, чл. 131). Досега списъкът на тези документи се определяше не със закон, а с актове на ГТК (Государственный таможeнный комиттет), който постоянно променяше правилата и изискванията към участниците във външнотърговския процес. Сега ГТК има право да прави промени във вида и броя на тези документи, но само в посока тяхното съкращаване, а не в посока тяхното увеличаване. Тоест ГТК няма вече право да въвежда неустановени от кодекса нови изисквания и ограничения. За сроковете за митническо оформяне Досега руските митничари имаха задължение в рамките на десет дни да осъществят контрола, считано от момента на подаването на комплекта документи. От 1 януари този срок се намалява на три работни дни от момента на подаването на документите (чл. 152). Този кратък срок може да бъде удължаван само в два случая - ако стоката не е разделена по видове и названия и ако в търговските и транспортните документи отсъстват сведения за опаковката и маркировката на стоката (чл. 359, т. 2).

В интервю, публикувано на 31.10.2003 г. в сп. „Митница“, председателят на ГТК Михаил Ванин казва: „Ние се стремим да достигнем резултати, съответстващи на световната практика - съкращаване на времето за оформяне на стоките на КПП до десет минути, а основното митническо оформяне на вътрешните митници да става в рамките на един ден. Вносителят, подал документи сутринта, трябва да може да си получи освободена стоката вечерта на същия ден.“ Както и досега, митническата декларация се предоставя на митницата в течение на 15 дни след пристигането на стоката в Русия или приключване на вътрешния митнически транзит. Но новият кодекс дава право и на предварително митническо деклариране, т.е. подаване на документи до пристигането на стоката в Русия. (Досега за предварителното деклариране трябваше да се получи специално разрешение от ГТК.) В пресата често бяха цитирани съмнения на експерти, доколко тридневният срок е реален. За да се вмести в него, митницата би трябвало да промени изцяло технологията за обработка на стоките. В противен случай се пита какво е пречило на митниците и досега да осъществяват контрола за три дена. Митническите власти обаче смятат, че по-широкото използване на механизма за предварително деклариране ще облекчи работата на органите и ще отвори време за по-бърза обработка.

За мястото за митническо оформяне

Съгласно новия кодекс митническата декларация може да бъде подадена в който и да било митнически орган, имащ правото да приема декларации (чл. 125, т. 1).

Това положение не се отнася за някои стоки с по-специфичен режим (културни ценности, военна техника, радиоактивни материали или такива, при внос-износа на които са установени чести случаи на нарушения). Но даже съответната митница да няма право за контрол на такива стоки, тя не може да откаже да приеме декларацията, като е длъжна в течение на два дни да я препрати там, където този контрол може да бъде осъществен. Старият кодекс даваше право на участниците във външнотърговския процес да ползват услугите на която и да било руска митница (а не само тази, която е в мястото на съдебната регистрация на фирмата), но режимът беше разрешителен, а получаването на такива разрешения (т.нар. открепления) беше силно затруднено.

Освен свободен избор на мястото за деклариране новият кодекс дава право на превозвачите самостоятелно да избират маршрута за вътрешен митнически транзит на стоките до пункта за окончателно митническо оформяне (чл. 86, т. 3). Само за отделни видове стоки е запазено правото на правителството на Руската федерация да определя маршрута. Досега превозвачите бяха длъжни да ползват определени от митническите власти маршрути. По този начин митницата няма вече да се меси в логистиката на доставка на стоките и фирмите ще могат да оптимизират процеса.

Опростяване на процедурите

ГТК е длъжен да установи облекчени процедури за фирми, отговарящи на три критерия - да нямат административни нарушения; да водят документацията си по начин, унифициран и съпоставим с този на митницата (ще има специален документ за въвеждане на стандарт по този въпрос); да са осъществявали външнотърговски операции поне три години.

Облекченията се състоят в следното:

• право за съхранение на стоките до тяхното освобождаване в складове на фирмата декларант
• осъществяване на митническия контрол не на митницата, а в местата за съхранение на стоките
• право на митническо освобождаване преди подаването на декларацията, но след предварително заплащане на митническите сборове, и предоставяне на документи, позволяващи идентификация на стоките
• разрешение за подаване на митническа декларация, обща за всички стоки, внесени (изнесени) през даден период (механизма на т.нар. периодични декларации, обезпечаващи „зелен коридор“).

Това го имаше и досега - т.нар. бели списъци, включващи фирми, контролирани по опростени процедури. Но тези положения се регулираха с подзаконови нормативни актове.

За митническите плащания

Те се правят в течение на 15 дни от момента на пристигане на стоката в Русия (чл. 329). Досега техният срок беше обвързан с датата на подаване на митническата декларация (до или към момента на подаване на декларацията).

Даже ако митничарите не са съгласни с размера на митото, те ще са длъжни в рамките на трите дни да освободят стоката, при условие че декларантът обезпечи (внесе или гарантира) митните сборове в завишения, т.е. претендиран от митницата размер (чл. 323, т. 6). В такъв случай средствата остават на разположение на държавата до момента на изясняване на случая.

За обжалване на решенията на митницата

Новият кодекс дава широки възможности на участниците във външнотърговския процес за ефективно обжалване действията на митническите власти. Отменя се досегашната задължителна процедура за първоначално обжалване действията или бездействията на митницата в по-висшестоящия митнически орган. Тази процедура отнемаше от 1 до 3 месеца и без нея съдът не приемаше искове. Участниците във външнотърговския процес получават право да се обръщат директно към арбитражен съд.

За „околомитническите“ структури

С новия кодекс се въвеждат изключително високи финансови изисквания към фирмите, оказващи митнически услуги (митнически брокери, собственици на митнически складове, складове за временно ползване, митнически превозвачи).

Досега митническите брокери бяха посредници, лицензирани от ГТК и действащи за сметка на клиента, но от свое име по оказването на митнически услуги. За правото да се занимават с такава дейност фирмите - митнически брокери, трябваше да бъдат лицензирани, т.е. успешно да преминат през редица процедури, имащи за цел да гарантират държавата, че тя ще си получи митническите сборове на техните клиенти. Успоредно с лицензираните брокери действаха обаче и огромно количество предимно малки фирми, които извършваха същите митнически услуги, но от името на своите клиенти. Тяхната дейност беше напълно легална, доколкото в този случай не се искаше лиценз. Така тези фирми не носеха отговорност за своите услуги нито пред държавата, нито пред клиентите си. Статистиката показваше, че само 30% от митническите декларации минаваха през лицензираните брокери, които по същество бяха ценово по-слабо конкурентоспособни в сравнение с малките фирми, работещи от името и за сметка на своите клиенти. Какво променя новият митнически кодекс?

Първо, от 1 януари 2004 брокерите ще работят само от името на клиента. Второ, официално се премахват лицензите (но се въвежда задължение брокерът да бъде включен в специален регистър на брокерите, воден от ГТК, т.е. по същество пак лицензиране, макар и под друга форма). Трето, брокерът е длъжен да бъде финансов гарант на своя клиент пред митницата (т.е. да събира от него митническите сборове и да ги превежда на митницата). Четвърто, въвеждат се и критерии за платежоспособност на брокерите. Последният момент силно изостри обществената дискусия. С цел отстраняване от пазара на фирмите еднодневки (възникващи, извършващи една-две операции и след това изчезващи) с новия митнически кодекс като необходимо условие за вписване в брокерския регистър се въвеждат обезпечителни суми като критерии за платежоспособност на брокерите. Фирма, която иска да работи като митнически брокер, трябва да обезпечи дейността си с 50 млн. рубли за митнически плащания и 20 млн. рубли за застраховки гражданска отговорност (по днешен курс около 2.4 млн. долара).

Изводи:

• Очевидно държавата предпочита да работи с неголям брой, но големи митнически брокери, които отговарят за своите действия не само с добра репутация, но и с реални пари.
• Ще се стигне до основно преструктуриране на пазара на митническите услуги - на него се очаква да останат не повече от 30-40 брокера (сега те са около 700).
• Възможни са първоначални трудности, докато пазарът отново намери своето оптимално състояние (по-вероятни в началото на годината), а също така рязко поскъпване на митническите услуги.

За отношенията с декларанти

Митницата ще е длъжна да предоставя консултации при запитвания от страна на участниците във външнотърговския процес, безплатно и в рамките на един месец от датата на запитването. (Затова ще бъдат създадени митнически информационни центрове.) Митницата ще носи отговорност в случай на недостоверни указания или тълкувания в отговор на запитване.

За защита правата на интелектуална собственост

Митницата ще има право до 14 дни да задържи стока, за която има подозрение, че се внася в нарушение на правата върху интелектуална собственост. Това може да стане както по искане на праводържателя на съответна примерно търговска марка, така и по преценка на митническия орган. В първия случай, ако стоката се окаже неправомерно задържана, имуществените вреди са за сметка на праводържателя, по чието искане е станало задържането на стоката. Във втория случай, когато митницата е действала по своя преценка, разходите и пропуснатите ползи на вносителя не се покриват от никого, задържането се счита правомерно и държавните органи не носят отговорност за нея.

Какво е възможно да се случи:

Влизането на 1 януари 2004 г. в действие на новия митнически кодекс е възможно на първо време да предизвика някои неблагоприятни ситуации по руските митници:

Възможно е да възникнат опашки във втората половина на декември в резултат на стремежа на повечето вносители да се презапасят със стока, от една страна, във връзка с коледните празници, а от друга - поради очаквани трусове при влизането в сила на новия кодекс.

През януари е възможно ситуацията по руските митници да се усложни допълнително поради реалното влизане в сила на новия кодекс, закъсняване на някои подзаконови актове към него и коледните празници, които в Русия продължават до средата на януари.

Същевременно с това е логично да се очаква

Развитието на следните процеси:

Високите финансови изисквания към участниците на пазара на митническите услуги ще доведат до преструктурирането му. Това означава, че тези руски вносители (в това число и партньори на българските износители), които ползват услугите на афилирани с руските митници структури, ще бъдат принудени да променят логистичните си схеми за внос и да преподписват договори с нови за тях митнически брокери, т.е. с тези, които останат на пазара. Почти със сигурност това ще доведе до временно напрежение и покачване цените на митническите услуги. Като резултат - първоначални затруднения в логистиката на вносни стоки, по-високи разходи за митническото им освобождаване и възможно покачване на цените им. Като се има предвид, че българските продукти са в ниския пазарен ценови сегмент, който е силно чувствителен даже и към незначителни ценови колебания, и че основните им конкуренти са стоките, произведени в Русия, вероятно ще има някакво (макар временно и не сериозно, но все пак реално) разместване в позициите на някои участници, опериращи на пазари, на които присъстват и български стоки (храни и вино, козметика и парфюмерия).

* авторът е икономически съветник на Генералния консул на България в Санкт Петербург

Текстът на новия митнически кодекс може да бъде намерен на адрес http://www.stiv.spb.ru/.