Етикетите - едно от най-важните условия, за да пазаруваш успешно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Етикетите - едно от най-важните условия, за да пазаруваш успешно

Етикетите - едно от най-важните условия, за да пазаруваш успешно

Десислава Николова, Мара Георгиева
13173 прочитания

Знакът за запечатан пощенски плик невинаги означава, че имате мейл. На езика на етикетите върху дрехите този знак показва, че след пране дрехата може да се закачи на простор и няма да промени вида си. Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти е обнародвана в Държавен вестник на 7 януари 2002 г. и влиза в сила от 1 януари 2003 г. Според нея производителите и вносителите имаха едногодишен срок да приведат текстилните продукти в съответствие с изискванията. Годината отдавна изтече и привеждането на етикетите според наредбата би трябвало да е факт.

Според председателя на Асоциацията на износителите на облекло и текстил Роберт Александрийски преетикетирането не е станало по правилата. „Нашето най-голямо възражение срещу разпоредбите на Наредбата за етикетирането е срещу възможността етикетите да са прилепени. Записано е „прилепени или прикрепени“. Асоциацията настояваше да се запише изрично, че етикетът трябва да бъде трайно прикрепен, т.е. пришит към дрехата. На английски също е казано пришит етикет, преводът на български обаче съзнателно или не е направен - прикачен. Това работи за сивата икономика“, казва Александрийски. „Някъде закачат етикетчета, които са направени, колкото да се спази наредбата - без информация, която да въвежда, която наистина да информира клиента как би могъл да реагира, ако иска да рекламира стоката например. Обикновено човек си купува дрехата, етикетът е картонен и той го скъсва. После не знае как да открие производителя, ако има проблем“, допълва Александрийски. Според неговите наблюдения масово се внасят дрехи, на които пише - внос от Китай или от Турция, но не е посочен вносителят. Има и преетикетиране на дрехи, при които е верен само съставът на плата, но няма нищо повече като информация, която помага на потребителя. В масовия случай информацията е подвеждаща.
Проблемът според Александрийски е, че „дрехите не са като бурканче с горчица, което изхвърляш, след като го изгребеш.

Дрехите се използват многократно

Сегашната трактовка на понятието етикет на български е свързана по-скоро с Hang Tag или Cardboard Тicket/ Sticker (картонен етикет или стикер, поставян чрез прикачване или прилепване), но не и с label (пришивен етикет) от нормативите на Европейския съюз (ЕС) и САЩ. Затова клиентът не бива да се изненадва, че сегашната наредба покрива етикетировка на дрехи за еднократна употреба, а не ежедневните облекла, които се ползват многократно. Под трайна етикетировка се разбира текстилен печатан или жакардов етикет с неизтриваем текст (да бъде възможно четенето му най-малко след 6 изпирания), пришит по начин, показващ недвусмислено поставянето му в процеса на производството на облеклото. Българинът наистина не гледа какво точно купува. Първото, на което обръща внимание масовият купувач, е етикетът с цената, единодушни са продавачите. Според тях това е и определящият фактор при избор на стоки. „За съжаление продължават да се купуват евтини дрехи, клиентите напълно вярват на етикети, на които пише 100% памук и цена 2 лв. Когато ни питат, обясняваме, че не сме съвсем сигурни дали стоката е произведена тук, или тактично им предлагаме нещо по-скъпо“, разказва продавачка в магазин на оживена столична търговска улица. „Потребителят се нуждае от полезна, надеждна и вярна информация, за да направи своя избор“, твърди членът на Комисията за търговия и защита на потребителите Даниела Дивитакова. През цялата година комисията е получила над 50 жалби за опасни текстилни продукти и за подвеждащи етикети, за дефектни стоки. След проверката са удовлетворени почти всички жалби.

Всеки, който предлага текстилни продукти

трябва да знае, че съдържанието на текстилните влакна трябва да се посочва с ясен и разбираем или еднакъв текст в рекламните, каталожните и търговските документи на български език или и на български език. Етикетирането на текстилни продукти за производствени и търговски цели е задължение на производителя или вносителя. Той трябва да предлага на пазара продуктите предварително етикетирани. Ако имат недостатъчна информация или съмнение, че информацията е невярна, трябва да изискват от производителя или вносителя гаранция за съответствие на информацията. Наредбата за етикетирането е издадена на основание на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия и за нарушение търговците могат да бъдат глобени от 500 до 3000 лв. и да им бъде наложена имуществена санкция в същия размер.

Колко е важен етикетът

Погледнете етикета, за да научите от него, че немската мярка 40 за дамски тоалет означава, че носите 42 номер във Франция, 10-и номер в Съединените щати, 14-и във Великобритания и 44 или 46 (в зависимост от марката и модната линия) - в България. Това обаче не е основната информация, която потребителите могат да получат и трябва да познават. На етикетите са написани всички начини за съхранение, поддържане и почистване на дрехата, а от баркодовете личат интересни подробности от направата, като например дали панталонът има една или две басти.

Според Дивитакова потребителите приемат, че българският производител е коректен. Още повече че е легитимен и подлежи на контрол. Марковите вносни дрехи също се ползват с доверие. Верният етикет обаче невинаги е спасение. Фалшификациите и имитациите са глобален проблем, но комисията не се бори с тях. Ясно е, че маратонки „Адидас“ не могат да струват 10 лв. Ако етикетът и пиктограмите, с които се означават обувките, са верни, комисията не реагира. Може да се подаде жалба само ако етикетът е неверен или ако липсват означенията за съответната стока. Купувачите често се оплакват, че етикетът не е преведен коректно на български език или липсва инструкция за употреба на български език. „Все още съществува една инерция, че държавата е длъжна да защитава и потребителя, и производителя, и да се грижи за всички. Това обаче не може да се случи“, казва Дивитакова. Задължение на държавата е да извършва контрол само доколкото да не допуска присъствието на опасни или потенциално опасни стоки и да бъде арбитър при неразрешени спорове между клиент и търговец. Във всички останали случаи се счита, че необходимата информация трябва да бъде изписана на етикета, а потребителят ще направи оценката сам. От Комисията за търговия и защита на потребителите напомнят, че не могат да забранят продажбата на стоки, на които има само един заблуждаващ елемент - за произхода, но могат да го направят, ако липсва етикет за това как да се третира дрехата.

Как се четат етикетите

Според наблюдения на продавачите клиентите не четат детайлно. Потребителят чете половината от етикетите и документите, и то тази половина, която му харесва. Повечето от жалбите за неспазено право на рекламация остават без възможност за отговор, защото клиентът не е прочел целия документ. Обикновено в него пише, че може да се ползва гаранция или да се направи рекламация при определени условия.

Често оплакване е, че стоките, купени от пазара от разстояние чрез телевизионна, радио- и вестникарска реклама, не се приемат обратно. В рекламата обикновено пише, че клиентът има право да върне продукта в седемдневен срок. Тези седем дни обаче са дадени за размисъл пред неразопакования уред и през това време клиентът може да реши, че няма нужда от него. Повечето клиенти обаче експлоатират уреда, установят, че не отговаря на изискванията им, и искат да им се възстановят парите. Това обаче е случай на ползване, а при него клиентът има право само на претенции за дефект на стоката. Много от производителите предлагат само безплатен ремонт на дефектната стока. Законът предвижда още три възможности за реакция при дефектна стока - да се върне цялата сума или част от платената сума за стоката на клиента или пък да се направи замяна на стоката. Законът обаче не задължава търговеца и производителя да върнат парите или да заменят стоката и те могат сами да избират как да компенсират клиента. Затова потребителят трябва да изисква да има етикет на дрехата, да пита продавачите за качествата на стоката, да изисква документ за продажбата (касова бележка или фактура) и гаранционна карта, ако стоката е с гаранция. Тези права трябва да бъдат упражнени по време на самата сделка. Непотърсените права са големият проблем на Комисията за защита на потребителя. Клиентите обикновено не пазят документите за покупката - фактурата, указанията за употреба, гаранционната карта и задължението едрогабаритните стоки да се превозват.

Потребителят може да подаде жалба

само ако пази документи. В комисията проверяват етикета и дали написаното върху него съответства на стоката. При съмнение се правят изпитвания и проби в лаборатория. Един от проблемите с нечетенето на етикетите води до това, че дрехи, които могат да се перат само на ръка, се поставят в пералнята и се центрофугират. Затова има няколко неудовлетворени жалби, чиито податели не са прочели указанията. По-големи обаче са проблемите с неправилно етикетираната вносна козметика и с опасните чаршафи, при чието боядисване е използван формалдехид.

Голям проблем представлява законодателството по отношение на козметиката. Комисията приема, че върху стикера на козметиката трябва да има

минимално необходимата информация

а за останалото клиентът да се информира от продавача. При опасните евтини чаршафи проблемът е много голям, защото формалдехидът е опасен, когато се допре до кожата. Вероятността да се намери съединението в белите тъкани е много малка. „Никъде по текстилните изделия не пише „изпери преди употреба“, но потребителите трябва да го правят. Така намаляват риска от вредните бои“, казва Дивитакова. В комисията работят 120 инспектори за цялата страна и те не могат сами да спрат уличната търговия, да санкционират всички, които продават стоки с подвеждащи и неверни етикети - просто самият потребител трябва да стигне до извода, че пазаруването оттам невинаги е безопасно и да си търси правата.

Какво съдържа истинският етикет:

1. Лице или всички знаци и текстове, изисквани от стандартите в Европейският съюз, в т.ч. състав на тъканта на български език, като е възможно и да се прибавят някои от езиците на 15-те държави в ЕС; химически знаци за третиране; номера по Булстат на вносителя или производителя.
2. Гръб на етикета - допълнително текстово обяснение. Там са описани всички указания за третиране, в кратък, но ясен текст само на български език. Трябва да се посочи страната на произхода на облеклото. Цялата информация с изключение на състава на тъканта трябва да бъде на български език.
3. Производителят или вносителят имат право на поставяне на фирмени и картонени етикети и на чужди езици, но те не бива да заблуждават потребителя с невярна информация.
4. Маркировка с предупреждение, че опаковката или части от стоката са вредни за децата. („Пазете опаковката от деца“). Много малко български производители и повечето вносители не спазват този стандарт за закрила на децата от произшествия.
5. Не могат да се използват определения „100%“, „чист“, „изцяло“ или друг подобен термин за състава на текстилен продукт, когато изделието не е съставено само от посоченото влакно.
6. Текстилните продукти, които са с два или повече компонента, съставени от различни влакна, трябва да носят етикет, посочващ процентното съдържание на всеки компонент.

Знакът за запечатан пощенски плик невинаги означава, че имате мейл. На езика на етикетите върху дрехите този знак показва, че след пране дрехата може да се закачи на простор и няма да промени вида си. Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти е обнародвана в Държавен вестник на 7 януари 2002 г. и влиза в сила от 1 януари 2003 г. Според нея производителите и вносителите имаха едногодишен срок да приведат текстилните продукти в съответствие с изискванията. Годината отдавна изтече и привеждането на етикетите според наредбата би трябвало да е факт.

Според председателя на Асоциацията на износителите на облекло и текстил Роберт Александрийски преетикетирането не е станало по правилата. „Нашето най-голямо възражение срещу разпоредбите на Наредбата за етикетирането е срещу възможността етикетите да са прилепени. Записано е „прилепени или прикрепени“. Асоциацията настояваше да се запише изрично, че етикетът трябва да бъде трайно прикрепен, т.е. пришит към дрехата. На английски също е казано пришит етикет, преводът на български обаче съзнателно или не е направен - прикачен. Това работи за сивата икономика“, казва Александрийски.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.