Фирмите в криза плащат поне 60% от заплатата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фирмите в криза плащат поне 60% от заплатата

Фирмите в криза плащат поне 60% от заплатата

Промените в Кодекса на труда влизат в сила от 1 август т.г.

Екатерина ПОПОВА
6592 прочитания

След едногодишно отлежаване в държавните институции поредната група поправки в Кодекса на труда (КТ) мина на второ четене в парламента и ще влезе в сила от 1 август т.г. Корекциите бяха направени във връзка с ангажиментите на България за съгласуване на трудовото законодателство с европейските норми. Засегнати са почти всички основни области от закона - от формата на трудовия договор, през заплащането до отпуските и уволненията. Почти всички промени въвеждат допълнителни или усложняват вече съществуващи задължения на работодателя.

Работодателите ще бъдат най-директно засегнати от новия режим за изплащане на

Заплатите при временни затруднения на фирмата

В такива случаи работодателят е длъжен да плати 60% от брутното възнаграждение, но не по-малко от минималната заплата за страната. Остатъкът се дължи заедно със законната лихва от основния лихвен процент плюс 10 пункта. Този вариант е компромис между сегашното положение (изплащане на минималната заплата и дължим остатък плюс законната лихва) и първоначалното предложение за драстична промяна - гарантиране на 80% от брутното възнаграждение и дължим остатък, увеличен с основния лихвен процент плюс 20 пункта. Последните промени в КТ задължават работодателя при поискване да издава на работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените и неизплатени възнаграждения и обезщетения. Целта е персоналът да бъде улеснен, когато реши да търси неизплатените си заплати по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс.

Въвеждат се

Задължителни елементи на трудовия договор

В него трябва да се посочат мястото на работа, наименованието на длъжността и характерът на работата, датата на сключване и на започване на работа, времетраенето на договора, размерът на основния и допълнителните платени отпуски, основното и допълнителните възнаграждения и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Законът изисква двете страни по договора да имат еднакъв срок на предизвестие за неговото прекратяване. Не е задължително всички елементи да се описват с думи. Разрешава се в трудовия договор да се правят препратки към конкретни текстове в нормативни актове. Например, ако на работника се дава минималният законово определен платен годишен отпуск, достатъчно е в договора му да бъде записано, че отпускът му е съгласно съответния член в КТ. Могат да се правят препратки също към клаузи в колективен трудов договор или към длъжностна характеристика. Тази, както и останалите поправки в КТ, няма да важат със задна дата, тоест не е необходимо да се преработват и преподписват вече действащите трудови договори, които не отговарят на новите изисквания. С такава форма обаче трябва да бъдат всички договори, които се сключват след 1 август т.г.

В бъдеще работодателят е длъжен да изработи подробни длъжностни характеристики за всички длъжности във фирмата и да ги връчва на всички новоназначени служители още при постъпването. „Това ще усложни работата на едноличните търговци и изобщо на малките фирми, които досега решаваха този проблем с кратко описание на работата в самия трудов договор“, коментира Дикран Тебеян, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК).

Усложнява се процедурата за масови уволнения

Законът задължава работодателя да започне консултации със синдикатите поне 45 дни преди масовото уволнение. Де факто обаче това трябва да стане още по-рано, защото в същия срок фирмата е длъжна да подаде уведомление и в местното бюро по труда, в което да отрази резултата от преговорите със синдикатите. Сред тълкуванията на понятието масово уволнение е включен нов текст, според който за такова се смята освобождаването на най-малко 20 души в предприятието в рамките на 90 дни, което прави горе-долу по седем души на месец. „Това означава, че едва ли не почти всяко уволнение може да се смята за масово, ако е заради закриване на предприятието или част от него, при съкращаване на щата, намаляване на обема на работата или спиране на работа за повече от 15 работни дни“, отбеляза Тебеян. Работодателят трябва да се консултира със синдикатите и ако предвижда други мерки по отношение на персонала, свързани със сливане на предприятия, вливане на едно в друго, смяна на собствеността и др. Досега работниците и служителите трябваше да бъдат уведомени най-малко два месеца предварително. След промените в КТ работодателят е длъжен да проведе консултации със синдикатите, преди да уведоми колектива за предстоящите промени.

КТ задължава фирмата да информира собствения си персонал за свободните позиции, като ги обявява на видно място в предприятието. В противен случай тя може да бъде дадена под съд от работник или служител, който е имал желание да кандидатства за въпросното място, но не е знаел, че то е свободно. Промените в трудовия закон конкретизират

Режима за удължаване на работното време

Досега работодателят имаше право да удължава работното време до 10 часа дневно, като го компенсира в други дни. За в бъдеще той може да удължава работния ден с два часа най-много четири дни в седмицата. Извънредният и нощният труд остават забранени само за бременните. Майките с деца до шест години или с деца с увреждания независимо от възрастта им могат да работят извънредно и през нощта, ако дадат писмено съгласие за това.

След 1 август т.г. остава задължението извънредният труд да се заплаща по-скъпо. Ако обаче човек е работил извънредно в събота и неделя, фирмите ще дължат още и поне 24-часова почивка през следващата седмица. Отпада забраната жени да упражняват вреден и тежък труд.

Защитени остават само бременните

и кърмачките. Бременните жени могат да пътуват в командировка, ако изразят съгласието си писмено. Законът задължава жените да уведомят работодателя си, ако забременеят или пък прекъснат бременността си. Работодателят пък е длъжен да запази това обстоятелство в тайна.

Бременна жена вече няма да може да бъде уволнявана по субективната преценка на работодателя. Тя може да бъде освободена с предизвестие само при закриване на предприятието, при отказ да се премести заедно с фирмата, когато на нейното място се връща незаконно уволнен работник или войник, както и при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. За дисциплинарно уволнение на бременна фирмата трябва да получи разрешение от инспекцията по труда. Съществени са

Промените, засягащи отпуските

Остава изискването за поне осем месеца стаж преди ползването на платен отпуск. Занапред обаче работниците и служителите ще имат право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ако напуснат, преди да са натрупали осем месеца общ трудов стаж. Според промените бременните могат да ходят на медицински прегледи през работно време.

За това време работодателят им плаща като за платен отпуск. Жените вече ще са длъжни да ползват 45-те дни отпуск преди раждането, дори ако желаят и могат да останат на работа по-дълго. Запазва се платеният отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст. През този период майката може да преотстъпва отпуска на другия родител, бабата или дядото. Променя се обаче режимът за неплатения отпуск, който досега беше една година до навършване на тригодишна възраст на детето. Занапред неплатените 12 месеца ще се наричат родителски отпуск и ще се поделят поравно между двамата родители. До края на 2006 г. всеки от родителите ще може да преотстъпва на другия своите шест месеца. След влизането ни в Европейския съюз това няма да бъде възможно. Самотните родители ще могат да ползват всичките 12 месеца. Този неплатен отпуск ще може да се използва по желание на куп или на части до навършване на осемгодишна възраст на детето.
„Кой от родителите каква част от отпуска е използвал по всяка вероятност ще се отразява върху специален документ, който ще бъде прикрепен към акта за раждане на детето“, уточни Дикран Тебеян от БСК. Ако до 1 август т.г. родител вече е ползвал неплатения отпуск по стария режим, той няма да има право на новия родителски отпуск. Ако обаче той е ползвал само част от досегашния неплатен отпуск, ще има право да го прекъсне и да ползва остатъка, когато пожелае, до осмия рожден ден на детето. Новият режим ще важи напълно за родителите, които все още не са ползвали правото си на неплатен отпуск след навършване на двегодишна възраст на детето. До края на 2004 г. предстоят още промени в Кодекса на труда. Правителството е поело ангажимент пред ЕС от началото на следващата година да отпадне допълнителното плащане за трудов стаж, или т.нар. клас за прослужено време. „Логично е класът да бъде заменен с някакви вътрешнофирмени правила за поощряване на лоялността, например работодателят може да въведе допълнителен стимул за дългогодишни служители. Сегашното обвързване на заплащането с общия трудов стаж е скрита дискриминация и противоречи на Закона за дискриминацията, който изисква еднакво заплащане за еднакъв труд“, твърди е Дикран Тебеян.
Държавата е обещала също да облекчи условията за назначаване и освобождаване от работа.

Очаква се остра реакция на синдикатите срещу реализацията на третия поет ангажимент - от догодина да отпаднат компенсациите за вреден труд. „По всяка вероятност като начало ще се премахнат допълнителните плащания за вредна работна среда. По-нататък постепенно ще отпаднат допълнителните отпуски и другите привилегии“, поясни Тебеян.

Логиката на такова решение е свързана с изтеклия в края на миналата година гратисен период за привеждане на условията на труд към европейските норми - ако изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) са спазени и работната среда е на европейско ниво, няма нужда от компенсации. Проблемът е, че българските фирми все още масово не са изпълнили ЗЗБУТ и не ясно дали и кога ще могат да си го позволят.

След едногодишно отлежаване в държавните институции поредната група поправки в Кодекса на труда (КТ) мина на второ четене в парламента и ще влезе в сила от 1 август т.г. Корекциите бяха направени във връзка с ангажиментите на България за съгласуване на трудовото законодателство с европейските норми. Засегнати са почти всички основни области от закона - от формата на трудовия договор, през заплащането до отпуските и уволненията. Почти всички промени въвеждат допълнителни или усложняват вече съществуващи задължения на работодателя.

Работодателите ще бъдат най-директно засегнати от новия режим за изплащане на

Заплатите при временни затруднения на фирмата

В такива случаи работодателят е длъжен да плати 60% от брутното възнаграждение, но не по-малко от минималната заплата за страната. Остатъкът се дължи заедно със законната лихва от основния лихвен процент плюс 10 пункта. Този вариант е компромис между сегашното положение (изплащане на минималната заплата и дължим остатък плюс законната лихва) и първоначалното предложение за драстична промяна - гарантиране на 80% от брутното възнаграждение и дължим остатък, увеличен с основния лихвен процент плюс 20 пункта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-?
    joro

    za koq godina stava na vapros?za 01 avgust 2008 li?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.