Софтуерният пазар в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Софтуерният пазар в България

Софтуерният пазар в България

2015 прочитания

Ако вярваме на нобелистите в сферата на икономиката от последните две десетилетия, за да разгадаем поведението на пазарите, не е достатъчно да знаем търсенето, предлагането и равновесната цена. Необходимо е да познаваме институциите, които ги движат, и информационните асиметрии в тях. Софтуерният бранш, макар и привличащ огромно политическо и инвестиционно внимание, е един от най-информационно асиметричните пазари в България, а институциите, които го движат, са силно динамични. Парадоксално е, но различията при възприемането му изглеждат по-големи дори в сравнение с пазарите на наркотици и оръжие.

Например зам.-министърът на транспорта и съобщенията Неделчо Неделчев вярваше, че пазарът на български софтуер има обем 350 млн. щатски долара, от които 40 млн. са от износ. Стратегията за конкурентоспособността на българската ИКТ индустрия цитира цифрата 0.41% от брутния вътрешен продукт (БВП) разходи за софтуер, което е около 140 милиона лева. Според анализаторската компания IDG пазарът на софтуер е 65.6 милиона лева, а от износ се реализират едва 10.5 милиона лева. За да бъде неяснотата пълна, стратегията цитира IDC за 100 фирми, опериращи в софтуерния бранш през 2001 г. За същата година CBN-Bulgaria пък говори за около 500 играчи в този сектор. В тази бройка не са включени „независимите“ разработчици (със или без ЕТ, със или без друга работа във фирма/университет/организация от бранша), които понякога се обединяват в устойчиви екипи и работят като „неформални фирми“ от домовете си (основно за нуждите на аутсорсинг начинания или интернет продажби в чужбина), които се регистрират с известно закъснение (поне след един-два успешни проекта). В резултат на този

Шум в системата

на несъвършенствата в различните методики за оценка, а и на вечния ни скептицизъм по въпроса за „знанието на другите, които не са от моя кръг“, фирмите не вярват на най-често цитираните източници на информация или ги използват селективно - така че да паснат на тезата, в която вярват или защитават публично. Разбира се, това не е чисто национален проблем за софтуерния пазар. Преди сливането на Compaq с HP централата в Хюстън си беше разработила собствена методика за преизчисляване на пазарните данни на IDC за компютрите и сървърите, за да може да взима управленските си решения. Един от проблемите се коренеше в различната оценка между Compaq и IDC за средния живот на хардуера и свързаните с това процеси на подмяна на компютрите в бизнеса. В България, изглежда, само мултинационалните компании отделят средства за „събиране на маркетингова информация“ във вид на изследвания. От местните фирми много по-често ще чуете нещо от типа на „абе, ти ми кажи знаеш ли кой ще пише тръжната документация и може ли ние да я напишем“.

И за да направим историята кратка, нека обобщим: в България е по-важно да познаваш „институциите“, свързани с търсенето и предлагането на софтуер, „тръжните процедури и пишещите ги“, които могат да предопределят твоя софтуер за печеливш, „правоприлагащите органи и заинтересувани бизнес асоциации от ексслужители на първите“, които могат да ти осигурят милионен пазар с няколко телефонни позвънявания, LAN-овете, които ти доставят произволен софтуер за броени часове без пари, отколкото каквото и да било друго пазарно поведение, произтичащо от учебниците по микроикономика, маркетинг и управление. Разбира се, това е валидно само за част от пазара (и играчите), макар и значителна като обем. Големите световни брандове и изобщо чуждият софтуер се реализират в България почти по подразбиране в дружествата с чуждестранни инвестиции, и то по схеми, подобни на рекламните или маркетинговите договори. Или казано с други думи - регионалният клон, дъщерно или контролирано дружество, ползва услугите на съответния клон или представителство на фирмата, която извършва съответната услуга/доставка в глобален мащаб. Това е напълно естествено поради стратегически и оперативни причини за интегриране на управленските процеси. Смешно е, че понякога заради принципа се отхвърлят работещи (и то по-добри) информационни системи (дори за сметка на загуба на клиенти и пари), какъвто беше случаят с една от най-големите български банки.

„Средните“ производители

на софтуер в България, чийто основен кръг клиент са също малки и средни български фирми, всъщност са принудени да развиват продуктите си като цялостна услуга (обучение, поддръжка и осъвременяване), което ограничава възможността за пиратство (типичен пример е счетоводният или правно-информационният софтуер). За други стратегията е предоставяне на цена, която е под „цената на заобикаляне на плащането“ (т.е. времето и директните разходи за търсене на безплатна версия). Пример за това е възникващият пазар на софтуер за мобилни телефони и джобни компютри, разчитащ основно на SMS/WAP поръчки или плащане през интернет (виж fresh.bg). Не на последно място една особена „институция“ в софтуерния пазар е предоставянето на „безплатен софтуер“. От една страна, това обърква „остойностяването“ на пазара във всичките му компоненти - от гледна точка на продукта, от гледна точка на заетите и възнагражденията им, а от друга, го трансформира в друг, по-общ пазар на ИТ услугите. Всъщност именно „безплатният софтуер“ налага промяна във възприемането на цената на „софтуера“ - от това, което плащаш, за да го имаш за първи път, до общата стойност на притежаването му (и ползуването му). Всъщност нито една от известните анализаторски фирми не предоставя подобни оценки на пазарите - от гледна точка на total cost of ownership, а само от гледна точка на price. Което пак е проблем за използването на тези данни за управленски решения от страна на фирмите.

И все пак - какъв софтуер се разработва

продава и използва в България? От кого и на какви цени?

Вече над 11% от фирмите (които разполагат с компютри) ползват под някаква форма софтуер с отворен код, а други 10% планират или обсъждат тази възможност. Въпреки че за радетелите на OSS идеологията тези числа могат да се видят малки, може да се приеме, че това е една добра отправна точка за началото на дебата за необходимостта от въвеждане на обучение на алтернативни операционни системи и офис приложения в училищата, където Linux и MacOS съответно са инсталирани само върху по-малко от 1% от компютрите. Фактът, че „Майкрософт“ има около 81% база, не е успокоение, защото оставащите около 17% са за DOS, т.е. става дума за компютри, които са отдавна морално остарели. Легализационните кампании на „Майкрософт“ и други членове на BSA имат пряко влияние върху решението за миграция към по-нов софтуер. Въпреки че последният Специален доклад 301 не дава данни за пиратството в областта на бизнес софтуера през 2003, експертните оценки са за около 50% легализиран пазар. Естествено е, че компаниите с по-голяма компютърна база (и по-големите фирми изобщо) са по-лесно контролируеми за нелицензиран (т.е. неплатен) софтуер (и с по-голяма степен на възвращаемост от инвестициите в легализационна дейност). В резултат на това виждаме, че при тях има повече софтуер с отворен код, а делът на отговорите „не ми трябва“ е много по-малък. Тоест тези фирми „обсъждат“ възможността от гледна точка на наличност на приложения (и евентуално отговарят, че няма такива) и сравняват цената на миграцията и оперирането, която може да надмине „затворено кодовите“ и комерсиално предлагани приложения. Върху данните, разбира се, може да се спекулира в много посоки. Очаквано

Най-разпространеният тип

софтуер (след тези, които пакетно вър­вят с инсталацията на операционната система и стандартен офис приложения, антивирусни програми, instant messaging програми и т.н.) е счетоводният. Над две трети от фирмите (69.3%) с компютри имат такъв. Голяма част от останалите (със или без компютри) ползват услугите на счетоводител или фирма, която ползва счетоводна програма. Сред най-големите (като инсталирана база) счетоводни програми са „Конто“, „Микроинвест“, „Бизнес навигатор“ и „АжурЛ". В изследване на НСИ от миналата година на 500 големи фирми в страната бяха идентифицирани над 70 различни производители на счетоводен софтуер. При малките фирми вероятно ще се открият поне още толкова - поне по един в средноголяма община, който от години поддържа и развива някаква система, направена в първите 3-4 години на прехода. Мисля, че все още няма „музей“ на българския софтуер, но очевидно вече си заслужава да бъде направен такъв. Познавам един „независим програмист“ във Варна, който направи счетоводна програма още когато компютрите бяха 8-битови и дори в момента (все още) има 20-ина клиенти. Те още използват версия на софтуера, отговаряща на съвременните условия. Една такава програма би била достоен експонат в един такъв музей. Дори може да има „антикварна“ стойност.

Наличният счетоводен софтуер е много различен концептуално, функционално, ценово и т.н. По-голямата част от него, която се предлага на пазара, изисква някои от класическите Windows OS, но има и такива, които работят под Linux, MacOS и естествено DOS. Има възможност дори (например при продуктите на „Микроинвест“) да работите чрез преносим компютър (ако пътувате, да речем), да издавате касови бележки от него (чрез продукт на „Датекс“), като по-късно синхронизирате данните с програмата, инсталирана на настолния ви компютър в офиса. Цените на продуктите варират от под 100 лева на лиценз до над 1000 долара за най-скъпите български разработки. Таксата за поддръжка и срокът на внедряване също са много различни - от един или няколко дни до месеци (особено ако се инсталират множество модули на компютри, свързани в мрежа) и от 5 до 60 долара на консултантски час. В зависимост от функционалността на счетоводните, счетоводно-складовите и ТРЗ системите и евентуалното интегриране със системи за документооборот те в един момент се превръщат в цялостни ERP решения. Над три четвърти от българските счетоводни системи осигуряват средства за управление (отчитане) на вземанията, задълженията, валутни сметки, материални запаси и активи и водене на главна книга. Половината обаче не предлагат формиране и отчитане на работната заплата, личен състав или управление на инвестиционни проекти (С&К, IDG). Те се използват, което е разбираемо, предимно от малки фирми, заради чийто 5, максимум 10 души персонал няма нужда да се плаща по-скъпо за една от около 30-те системи с ТРЗ управление. Всъщност едва 4.5% от фирмите с компютри имат някаква

ERP система

и 6.4% - Groupware приложения. Ако обаче вземем за база само тези фирми, в които има 20 или повече компютъра (където използването на подобни приложения е по-естествено и вероятно икономически ефективно), 19% имат ERP система, а 28% - някакво Groupware приложение. За сравнение едва 55% от фирмите с повече от един компютър са ги свързали в мрежа, което представлява бариера пред „използването“ на мрежов софтуер.

Близо половината от фирмите (47%) с компютри твърдят, че използват някакви бази данни. Разбира се, зад всяка счетоводна програма има бази данни, но в случая се имат предвид други приложения: от обикновена Access-ка таблица с координати на фирми, хора, поръчки, маршрути (например при спедиторите) и т.н., през бази данни, които се използват за динамична уебстраница, включително предлагаща възможности за поръчки и т.н. (около 16% от всички анкетирани фирми твърдят, че имат такива уебстраници) до елементарни Groupware системи и простички ERP приложения. Трябва да отбележим, че вероятно част от отговорилите утвърдително на този въпрос имат предвид по-скоро, че във фирмата им има изградена някаква система от данни - най-често под Excel и формална организация на директории с файлове. Отделните сектори на фирменото управление и отчитане изискват специфични детайли и възможности, което налага разработването на специализиран софтуер - например хотели и туроператорски агенции (резервационни и billing системи), ресторанти (например там, където един касов апарат-компютър се ползва от много сервитьори чрез едновременни различни сесии), call-centers (стремително развиващи се в България от 2000 г. насам) и CRM системи (включително web базирани), аптеки и фармацевтични компании и информационни системи за вертикално интегрирани производства. За съжаление все още цялостните системи за управление на знанието (knowledge management systems) са лукс за българския бизнес, но е положително, че вече има и наши разработки (например на „Технологика“). Част от любопитните подробности около местния софтуерен пазар - произведено и потребено в България, е фирмата „Делтасток“, която произведе софтуер за търгуване с ценни книжа. По неофициални данни той заедно с други (преведени и нелокализирани) продукти обслужват около 10 000 клиенти. Темата за

Представителството на световните брандове

бизнес и офис софтуер, мястото на „Майкрософт“, „АКТ софт“, „ЦАПК Прогрес“, БУЛАКТ, представителството на производителите на развлекателен софтуер, „Пулсар“ и АРСИС е изключително често дебатирана по страниците на медиите. Трябва да се отдаде дължимото на всички „свързани лица“ за положителния ефект върху имиджа на България с легализацията на бизнес и развлекателния софтуер. Може да се каже, че икономическата организация, управленските стратегии и ценовите им политики си струват да бъдат изучавани от студентите икономисти и да бъдат прилагани в други области. Има няколко неща, на които трябва да се обърне внимание - това е адекватното разкриване на конфликти на интереси и гражданския натиск спрямо държавните чиновници и политици да обсъждат решенията си с обществото, да изпълняват поетите обещания, да бъдат отговорни за действията си и да играят по правилата на пазарния, а не на връзкарския капитализъм.

Ще се спра специално на два по-малко известни сегмента от продажбите на глобални бранд пакети - CAD/CAM - 158 инсталации, и GIS - 80 инсталации на световни марки (по данни на CBN-Bulgaria). С по-стремителното навлизане на джобните компютри, мобилните позициониращи системи и услугите на електронното правителство се очаква силно развиване на GIS пазара и по-специално - на местните разработки. Специализирани (секторно или функционално специфични) системи се разработват както за местния пазар, така и като аутсорсинг поръчки. Може да се каже, че в България се прави практически всичко - от командироването в чужбина на специалисти по „Кобол“ около истерията с така наречения Проблем 2000 преди години, през вкарване на данни (AII Data Processing), до писане на софтуер за самолети („Боинг“), електронно правителство (Канада), немското здравно застраховане, антивирусни програми (Thumbleweed), GIS за немския и европейския пазар (консорциум между „Датекс“ и „Давид холдинг“), нови модули на SAP, игри (desktop, handle, mobile) и т.н. След „онази статия“ в Business Week, наречена

„Забравете Индия, елате в България“

все по-често се налага да правим сравнение между нашия софтуерен пазар и западния. Нашата ниша според хората от бранша е в по-малки, но в по-творчески ориентирани проекти (например изискващи 30-40 програмисти и чести комуникации с възложителя), докато по-често в Индия се изнасяха производства, изискващи рутинна работа на 300-400 или дори няколко хиляди души.

Заедно с това обаче трябва зорко да следим какво става в Индия. В The Inquirer от 14 септември 2004 г. се цитира шефът на Индийската софтуерна асоциация (NASSCOM), който предупреждава, че родината му започва да губи пазарен дял за сметка на Източна Европа, Тайланд, Малайзия и Южна Африка (както твърди анализаторската компания Gartner). Перспективите са Индия да не успее да удържи около 45% от сегашния си пазар, а през 2012 - да има недостиг от над 260 000 програмисти. Така, както искаме да се поучим от техният опит, трябва да вземем навреме мерки за възпроизводството на работната сила и по-висок ръст на човешкия потенциал от досегашния. Не само защото като база ще ни трябват повече хора (макар и евентуално да бихме могли и да внесем, както вече започнахме, от Молдова, Украйна и Африка), но и защото „нивото“ на средното училище също пада. Все още неизследван феномен в българския софтуерен пазар (и по-точно в сегмента му, целящ експорт) е „излизането“ от този пазар. Примери има както за български фирми или предприемачи, били сравнително успешни и след това напуснали България, за класически управленски пропуски в организационно-структурно устройство, така също и за стратегически грешки на чужди инвеститори от почти всяка европейска страна, както и почти класическия downsizing („Рила“) и т.н. Според CBN-Bulgaria годишно около 50 фирми от ИТ сектора го напускат, излизайки изобщо от бизнеса или само от този бранш. Освен положителните примери, на които държи правителството, важно е да се обърне внимание и на обстоятелствата, довели до такова излизане, така че университетите (при подготовката на кадрите) и фирмите (при управлението) да не правят същите грешки. Обикновено, когато говорим за софтуерния пазар, забравяме един малко по-особен, но също много важен сегмент. Става дума за

Връзката донори, софтуер и развитие

От една страна, множество софтуерни фирми, университети, бизнес асоциации и неправителствени организации са успешни участници в Европейските рамкови програми, посветени на технологиите на информационното общество. Сред тях са „Сирма“, „Виртех“, „Интерконсулт“, „Унисофт“, БАИТ, БАСКОМ, фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и други. Част от проектите имат сериозна софтуерна компонента, която се разработва или тества в България. Други са изследователско-анализаторски, които имат за цел за изравнят информационната асиметрия, за която стана дума в началото на този текст. Трети имат за цел да създадат институции (например ЕСИ) и механизми за по-ефективно сътрудничество между български и чужди ИТ фирми, за да се създават иновативни продукти, които да могат да се конкурират на глобалния пазар като самостоятелен бранд. Този сегмент не носи печалба, но пък е изключително мощен инструмент за трансфер на иновации и ноу-хау от водещите партньори в чужбина. Университетските проекти пък служат като инкубатор, в който се раждат spin-offs, а студентите, докторантите и асистентите се учат да бъдат предприемачи и да работят в международна среда.

Наред с ЕС и други международни и частни донори финансират ИТ проекти за развитие, като например Световната банка, подпомагаща мрежите от портали за развитие, ПРООН (които финансираха правителството за изграждане на система за статистика, мониторинг и управление на донорските проекти), „Отворено общество“ (подпомагаща миграцията към софтуер с отворен код в гражданското общество), Американската агенция за международно развитие USAID (която финансира изграждането на редица уебсайтове и различни content-management системи за тях в България и региона). От своя страна самите донори са в процес на стратегически аутсорсинг решения - както на ниво управление (например централата на глобалната мрежа за развитие се премести от Вашингтон в Индия), така и на ниво писане на софтуер (в момента Световната банка или поне някои нейни части правят screening за аутсорсване в Европа и Централна Азия). Чрез всичко това се търси механизъм за намаляване на разходите, но така също и начин за подпомагане на развитието на софтуерната индустрия. Тази тенденция беше забелязана от производителите на софтуер у нас и това лято се наблюдаваше засилено търсене на специалисти с ресор „Европейски проекти“, които да помогнат на съответната фирма да се реализира и в този сегмент от пазара.

* Авторът е координатор група по информационни технологии, фондация „Приложни изследвания и комуникации“

ИЗПОЛВАТЕ ЛИ СОФТУЕР С ОТВОРЕН КОД? (% ОТ ФИРМИТЕ СЪС СЪОТВЕТЕН БРОЙ PC)
Общ брой PC във фирмата Дa Нe ми трябвa Нямa нeобх. Прилож. Щe прeминeм в бъдeщe Обcъждaмe възможноcт Не знае/Не отговорил
1 4 64 5 2 5 20
2-5 6 46 5 3 9 30
6-10 14 36 7 3 7 34
11-20 14 32 15 1 9 29
над 20 35 16 7 0 13 28
Общо 11 44 7 2 8 28

Източник: „Витоша рисърч“, юли 2004. База: фирмите с компютри (840 от общо 1053 в национално изследване на бизнеса)

Ако вярваме на нобелистите в сферата на икономиката от последните две десетилетия, за да разгадаем поведението на пазарите, не е достатъчно да знаем търсенето, предлагането и равновесната цена. Необходимо е да познаваме институциите, които ги движат, и информационните асиметрии в тях. Софтуерният бранш, макар и привличащ огромно политическо и инвестиционно внимание, е един от най-информационно асиметричните пазари в България, а институциите, които го движат, са силно динамични. Парадоксално е, но различията при възприемането му изглеждат по-големи дори в сравнение с пазарите на наркотици и оръжие.

Например зам.-министърът на транспорта и съобщенията Неделчо Неделчев вярваше, че пазарът на български софтуер има обем 350 млн. щатски долара, от които 40 млн. са от износ. Стратегията за конкурентоспособността на българската ИКТ индустрия цитира цифрата 0.41% от брутния вътрешен продукт (БВП) разходи за софтуер, което е около 140 милиона лева. Според анализаторската компания IDG пазарът на софтуер е 65.6 милиона лева, а от износ се реализират едва 10.5 милиона лева. За да бъде неяснотата пълна, стратегията цитира IDC за 100 фирми, опериращи в софтуерния бранш през 2001 г. За същата година CBN-Bulgaria пък говори за около 500 играчи в този сектор. В тази бройка не са включени „независимите“ разработчици (със или без ЕТ, със или без друга работа във фирма/университет/организация от бранша), които понякога се обединяват в устойчиви екипи и работят като „неформални фирми“ от домовете си (основно за нуждите на аутсорсинг начинания или интернет продажби в чужбина), които се регистрират с известно закъснение (поне след един-два успешни проекта).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK