Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 сеп 2004, 0:00, 2436 прочитания

Мисия ERP

Софтуерът за планиране на корпоративните ресурси е по-скоро неизследвана територия за българския бизнес

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Мнозина се питат дали има ERP пазар в България. Мнозина дори не знаят какво е ERP, CRM или някое от другите трибуквени съкращения, обещаващи бизнес, просперитет и успехи в петилетни темпове. Истината е, че всичко е въпрос на автоматизация и планиране. Ако в очите на потребителя една вафла е просто вафла, от гледна точка на съвременния собственик вафлата е съвкупност от взаимозависимости в производството, които или носят добри приходи, или водят компанията към провал. Общото оживление на софтуерния пазар не може да не засегне и сегмента на ERP решенията, които засега са с по-скоро скромни успехи. Фирмите с успешни интеграции спокойно могат да се чувстват като пионери на своето време, а квалифицираните кадри за работа със специфичния софтуер могат да гледат със студена пресметливост при преговори за увеличение на заплатата.

Какво всъщност означава това трибуквено съкращение

На първо място Enterprise Ressource Planning (ERP) е софтуерна система. Преведено на български, словосъчетанието означава планиране на корпоративните ресурси. Акцентът трябва да се постави върху корпоративни, защото, когато една фирма започне да се разраства и да се превръща от малко в по-голямо и бюрократизирано предприятие, тя се сблъсква с необходимостта да управлява нарастващия с лавинообразен темп информационен поток. Тази система може да бъде разгледана като група от стандартизирани модули. Те събират и управляват информацията в единна база данни. Централизираната база данни от своя страна е един мощен инструмент за правене на анализи и извличане на информация - тези анализи водят до взимане на превантивни действия и предотвратяване на грешките в бъдеще.
Основните модули се делят на финанси, производство, логистика и човешки ресурси. В такава една система се включват управление на клиентските поръчки, управление на склад, складови наличности и доставки, планиране на производствени графици, оперативно управление и диспечерски конт­рол на производството, изчисляване на себестойност, обработка на рекламациите, проектен мениджмънт, финансово-счетоводна дейност, продажби и документооборот.
В България ERP е екзотика. Според данните на различните интегратори става въпрос за цифра в рамките на 200-250 интеграции за страната. Според Огнян Траянов, президент на фирмата „Технологика“, интегрираща ERP системи, дори и това число не дава реална оценка на моментното състояние. Според него едва при една много малка част от обявените внедрявания става въпрос за цялостни решения, т.е за „истински“ ERP системи, включващи не само финансов, но и производствен модул например.

Клиенти на ERP системи

са компании от различни браншове, като производствените предприятия съставляват стабилна част от него. В областта на машиностроенето и обработката на метали са реализирани над 30 интеграции, коментира Йосиф Леви, генерален мениджър на българската фирма L-Class, разработила софтуер именно в тази област. Производството е онзи бранш, в който се търсят цялостни решения, а не просто модули. Практиките за внедряване в България са три, коментира Божидар Крапчев, управляващ директор на LLP-България. От една страна, интерес проявяват представителства на чужди фирми, които инсталират ERP софтуер заради изискванията на компанията майка. Такива например са интеграциите на Coca-Cola, Nestle или Shell. От друга страна, чуждестранни компании взимат решение на локално ниво за внедряване на ERP продукт, който може да е и различен от този на компанията майка. Taкъв е случаят при Holcim, които притежават българските циментови заводи „Белоизворски цимент“ и „Плевенски цимент“. Макар че вторият по големина производител на цимент в света използва SAP в световен мащаб, за България и за балканските държави фирмата е избрала решение на Sun Systems заради по-добрата цена. На практика по описаните два начина са реализирани около две трети от съществуващите инсталации. От трета страна, може да става въпрос за български предприятия, достигнали някакво добро ниво на развитие. Някои от тях осъзнават, че без внедрено ERP решение биха получили незадоволителна цена, ако евентуално потърсят нов собственик в чужбина.
Тази година се отбелязва

Спад в търсенето

на ERP системи в сравнение с предходните 12 месеца. Въпреки това всички представители на бизнеса са единодушни, че тенденцията е налице и следващите няколко години ще бъдат изключително силни за този сравнително нов бизнес за България. Причините за това естествено могат да се търсят в присъединителните процеси към НАТО и Европейския съюз, които от своя страна поставят нови изисквания към производители и търговци. Наред с това през тази година бяха завършени две крупни приватизационни сделки (продажбата на БТК и продажбата на електроразпределителните предприятия), което само по себе си създава предпоставки за потенциален интерес от внедряване на ERP решения.
Според Божидар Крапчев тазгодишните резултати не са добри, защото липсва сигурност. Макар и броят на компаниите, достигнали някакъв критичен стадий на развитие и нуждаещи се от интеграция на софтуер за автоматизиране на работните процеси, да нараства постоянно, техните мениджъри са неуверени и несигурни дали да предприемат подобна стъпка. „Има търсене, но липсват добрите примери“, смята Траянов. За съгласието на клиента се борят както български фирми, така и офисите на световните марки като SAP, Oracle и Microsoft, също както и бизнес консултантите, предлагащи решенията на различните производители.

Средната цена

на едно ERP решение според различни оценки може да бъде между няколко десетки хиляди до няколко милиона долара. Според оценки на български интегратори разходите за ERP софтуер на една фирма в България са от порядъка на 50-60 хиляди долара. Продължителността на интеграцията може да варира между шест месеца и две години. Цената на програмата е само ориентировъчен индикатор, тъй като всяка ERP инсталация има своите специфики и поражда евентуални допълнителни инвестиции. Обикновено разходите по самата интеграция са между 100 и 150% от цената на самия продукт, казва Траянов от „Технологика“.
Всичко това е свързано и с инвестиции за обучение на персонала. Парите за тази цел са може би най-често подценяваното перо в бюджета при стартирането на проект за интеграция на ЕRP. Този вид разходи не са никак малки, като в повечето случаи можем да говорим за суми, равни или близки до тези, които са похарчени за самите лицензи. Това е така, защото служителите трябва да изучат изцяло нови процеси, а не просто набор от команди в някакъв нов софтуер. Практиката показва, че основният проб­лем при започнала интеграция са именно хората, които се съпротивяват да придобият нови знания, защото не желаят да променят работните си навици. „Автоматизираните системи показват пропуските в даден процес и облекчават работата на съвестните служители“, смята Веселин Младенов, управител на българската фирма Antipodes, разработваща софтуера Dotcubes за стандартизиране на работни процеси.
Фирмите са изправени пред друг проб­лем - предлагането на

Продукти със свръхниска цена

които са създадени от български фирми. Така потенциалният интерес потъва в схоластичния спор на двата лагера. От едната страна са представителите на т.нар. истинско ЕRP, които задължително обясняват защо конкурентният продукт не е ERP, а от другата - на българските програмисти, които се опитват да обяснят, че е възможно някои от платените неща при конкуренцията тук да са безплатни и че е възможно модул с една и съща функционалност да струва 10 до 100 пъти по-малко. В българската пазарна дейсвителност, често лишена от елементарна бизнеслогика, безплатното и евтиното са винаги на мода. „Управленският екип на българските компании не желае да плаща за софтуер“, смята Божидар Крапчев. Според него сравнимата ефективност на българските решения е мит, както е мит и високото качество на работа на българските програмисти. Липсата на качествени хора и специалисти с опит в повечето случаи обрича на неуспех локалните начинания. Много често срещана е и практиката, в която някоя фирма има разработен и добре работещ счетоводен или складов софтуер, след което внезапно решава, че може да предложи и решение с претенциите да бъде ERP.

В световен мащаб

ERP е вече част от ежедневието - добре работещ бизнес вече е невъзможен без наличието на подходящия софтуер. Следващата крачка в развитието на автоматизираните системи е т.нар. CRM (Customer Relationship Management). При този софтуер се постигат по-добри резултати чрез въвеждане на работни процеси, улесняващи взаимодействието с клиентите. В България все още няма компания, която да е внедрила подобно решение, макар че имаме достатъчно примери за сфери от икономиката, където подобряването на отношенията с крайните потребители биха довели до повишаване и на общите резултати. Такива например са мобилните оператори или финансовият сектор. „Никоя от българските банки няма внедрено CRM решение“, твърди Дилян Павлов, директор на NetAge Solutions, които се опитват да предлагат на българския пазар подобно решение, използвано от американски инвестиционни банки. Друга сфера на приложение са компаниите за комунални услуги, където обаче на този етап имаме решения на парче, т.е. внедряване, примерно само на кол-център.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бързият интернет може да бъде мобилна услуга

Масимо Миглиоло, вицепрезидент мобилни комуникации на Cisco Systems, пред „Капитал“:

13 ное 2004, 678 прочитания

Вече нищо няма да е същото

...или накъде отива телекомуникационният сектор

13 ное 2004, 990 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Приложение" Затваряне
Софтуерният пазар в България

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10