Българският пазар на развлекателен софтуер

е доминиран от пиратство с гигантски размери. Според статистиките на официалните вносители на всяко легално продадено копие се падат по пет пиратски диска. Дейността на продавачите от софийския площад „Славейков“ се измества към интернет и достъп до огромно количество игри през т.нар. free-сървъри. Това обаче не означава, че нещо се променя в положителна насока. Дори напротив - нещата практически дори излизат от контрол. Това от своя страна възпитава в потребителите култура, според която игрите са нещо лесно достъпно и по-скоро почти безплатно. За тези хора цената в магазина винаги ще бъде висока и няма да съществува причина да си купят легален софтуер. В този смисъл по-скоро като забавен факт трябва да се приема фактът, че легално внасяният развлекателен софтуер подлежи на мито в размер на 21.5% - налог, с който се облагат луксозни стоки. В съзнанието на българина обаче зависимостта „компютърна игра - луксозна стока“ изглежда като оксиморон. Въпреки определено шизофреничния си пазар България не е бяла точка на световната геймърска карта. През миналата година българинът Здравко Георгиев стана шампион в дисциплината Warcraft 3 (популярна стратегическа игра за PC) на провеждащите се в Корея Световни киберигри. В нашата страна работят и няколко развойни студиа, които сравнително успешно произвеждат развлекателен софтуер под шапката на големи чужди издателски компании. Българите от „Хемимонт“ привлякоха за първи път световното внимание върху нашата страна с тяхната игра Tzar. В момента разработчиците от Black Sea са на прага на своя дългоочакван пробив, като след близо три години труд тяхната игра Knights of Honour ще се появи в продажби чрез най-големия световен издател - Electronic Arts.

Годишно се продават около 30-40 хиляди игри

Две трети от тях са заглавия за РС, а останалите - за конзолата PlayStation 2. Така националният ни пазар се развива обратно на световната тенденция, където конзолите буквално смачкват конкуренцията. Обяснението за тази диспропорция обаче може да се търси в две посоки - феноменът на компютърните клубове и пресметливостта. Иначе игрална конзола като PlayStation 2 струва около 500 лева, съвременен персонален компютър струва около 1000 лева, а ако трябва да задоволи претенции за по-нови и по-качествени игри - дори повече от 2000 лева. Въпреки това PC-тата в България са по-скоро слаби, което само по себе си ограничава интереса към най-новите хитови заглавия. Например играта Starcraft, появила се през 1998 г., продължава да е много популярна въпреки наличието на достатъчно стойностна и качествена конкуренция. Макар и да е по-скъп, българинът пресмята, че компютърът може да се използва не само за забавление и решава да инвестира в закупуването на РС, вместо в телевизионна приставка. Наред с това пиратските игри за конзоли са чувствително по-малко, което, колкото и да е абсурдно, е определящо при първоначалния избор. Така в България имаме продадени около осем хиляди PS2 конзоли. Годишните продажби на РС надхвърлят числото сто хиляди, което диктува и по-високия интерес към игри за тях. Компютърните зали са друг, по-скоро български феномен, създаден заради обстоятелствата и стимулиращ продажбите на легален софтуер. При положение че за едно нормално българско семейство разходът за домашен компютър е доста сериозен, тези зали се появиха като идеалното място за игране, сърфиране в интернет и използване на елементарни офисни приложения. Според различните оценки в България има между две и три хиляди зали. От тазгодишните продажби на легален развлекателен софтуер над две трети са били лицензи за клубове, твърдят от най-големия официален вносител на игри у нас, фирма „Пулсар“.

Световните тенденции

в развитието на игрите водят в две посоки. От една страна, годишно ще излизат все по-малко заглавия, които за сметка на това ще ангажират повече време и средства при създаването си. Един милион долара са по-скоро правило, отколкото изключение за истински стойностните заглавия. Производството на игри еволюира с огромни крачки. Основният източник на растеж се крие в променения характер на компаниите в този бранш. Те все по-малко ще бъдат технологични предприятия или софтуерни разработчици и все повече ще инвестират в разширяване на своите творчески отдели. Втората основна тенденция е в изместването на акцента при крайните устройства, осигуряващи отмора и забава. Значението на персоналния компютър като терминал за контрол и управление на забавлението по всяка вероятност ще намалее за сметка на конзолите и мобилните телефони.

От своя страна Java-игрите се превръщат в хит по цял свят поради две причини: първо, те са евтини (няколко долара/евро/лева) и в сравнение с настолните си конкуренти са по-лесно достъпни; второ, те могат да бъдат играни практически навсякъде. Заради свободата да избираш кога и как потребителят е готов да преглътне посредствените графични и звукови възможности на този тип развлекателни продукти. Мобилни телефони, през които се играят игри, и джобни конзоли, през които можеш и да говориш по телефона, - всичко това ще се случи не след няколко дни, а буквално утре.