Война по скритите фронтове на телеком бранша

При възможно най-безпроблемно приключване на всички спорове новият мобилен оператор ще стартира търговска дейност през пролетта

От момента, в който сделката за приватизация на БТК приключи през юни тази година, на българския телекомуникационен фронт се води нещо като партизанска война. И то не толкова против продажбата на 65% от телекома на „Вива венчърс“, колкото против допускането на трети участник на пазара на мобилни телекомуникационни услуги. Според приватизационния договор БТК получава и GSM лиценз без търг. Веднага след като договорът с купувачите на компанията беше подписан, Агенцията за приватизация изпрати до Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) искане да издаде въпрос­ния документ. След няколко месеца отлагане и искане на становища от буквално всички възможни заинтересувани институции комисията все пак го направи, макар и това да коства на кабинета рисковата смяна на Георги Александров, който оглавяваше съобщителния регулатор, с дотогавашния главен секретар на транспортното министерство Гергана Сърбова.

Хроника на една предизвестена съпротива

Още няколко седмици преди КРС да издаде лиценза, един от членовете на комисията каза: „Каквото и да направим, все отиваме в съда.“ И се оказа напълно прав. Ако регулаторът беше взел решение да откаже поискания му документ, „Вива венчърс“ със сигурност щеше да започне съдебни дела, за да защити интереса си. При реално развилия се сценарий, при който издаден лиценз има, интересите си защитават сегашните играчи на мобилния пазар. Жалби във Върховния административен съд (ВАС) внесоха „Мобилтел“, „Глобул“, „Тафета лимитид“ и Върховната административна прокуратура (ВАП). Впоследствие съдът образува общо дело, по което и досега няма окончателно решение.

За да получи лиценза си, БТК плати 54 млн. лв. Според изчисленията на КРС, направени по тарифата на ведомството, първоначалната лицензионна такса би трябвало да е 216 млн. лв. Пак в тарифата на самата комисия обаче се предвижда опция тази сума да бъде намалена със 75%, в случай че вече има издадени поне два лиценза за същата дейност, за която е и новото разрешително. Тъй като в случая е налице именно тази хипотеза, КРС се възползва от дадената опция и направи отстъпката от три четвърти от цената. Според „Мобилтел“, „Глобул“, „Тафета“ и ВАП обаче самото издаване на лиценза без търг е незаконно, защото в Закона за далекосъобщенията има специална разпоредба за лицензиране на фирми, които да използват ограничен ресурс. Тъй като честотният ресурс определено е ограничена величина, за GSM оператори търг или конкурс би трябвало да има. Това е и основният аргумент, използван в съда от четирите оспорващи лиценза страни. Според КРС и самата БТК нарушения при издаването на документа няма, защото в Закона за приватизация е оставена възможност лицензи да се издават без търг, когато те са част от приватизационна сделка.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал