Почти всички бонове са изхарчени преди последния търг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Почти всички бонове са изхарчени преди последния търг

Йосиф Илиев и Пирин Атанасов в задушевен разговор

Почти всички бонове са изхарчени преди последния търг

1515 прочитания

Йосиф Илиев и Пирин Атанасов в задушевен разговор

© Велко Ангелов


През миналата седмица Центърът за масова приватизация най-после обяви, че са готови резултатите от класирането на подадените заявки от участниците във втората вълна на масовата приватизация и във вторник ще бъдат обнародвани в Държавен вестник. Още след като бяха отворени офертите на приватизационните фондове, те станаха публични. Изводите, които можеше да се направят от тази информация, обаче не отчитат заявките (макар и малко) на индивидуалните участници в процеса. Според предварителните данни на втора тръжна сесия са били удовлетворени около 70% от заявките на фондовете и около 40% на граждани. Над половината от гражданите не са играли на втори търг и вероятно няма да играят и на третия. Това означава, че преди третия търг ще останат свободни не повече от 8.5 млрд. инвестиционни бонове. Поне три милиарда бонове, собственост на индивидуални участници, обаче ще останат неупотребени заради факта, че интересът на собствениците им към масовата приватизация се е изчерпал със закупуването на боновата книжка. Според тези сметки излиза, че боновете, с които ще се участва на третия търг, ще бъдат между пет и шест милиарда. На втория търг беше предложен капитал за раздържавяване срещу бонове в размер на 54 млрд. лв. Най-вероятният обем на прехвърлените акции е за около 25 до 30 млрд. лева.

С голяма доза вероятност може да се твърди, че отношението между търсене и предлагане на третия търг ще бъде приблизително едно към шест. Според сега съществуващата методика за определяне на минималните цени за третия търг средно те ще намалеят 6 пъти. За да бъдат оползотворени в максимална степен оставащите бонове обаче, ще трябва всички участници да се договорят да играят за различни предприятия, при това на минимални цени. Очевидно е, че това трудно би могло да се случи, а от друга страна, фондовете със сигурност ще успеят да се договорят за цените на някои конкретни акции. В такъв случай излъганите отново ще бъдат индивидуалните участници. Всичко това можеше да се предотврати и до известна степен и сега не е късно, стига членовете на Тръжната комисия да погледнат отговорно на задълженията си и да приемат промяна в методиката за определянето на минималните цени, като ги премахнат за третия търг. В противен случай интересно как Тръжната комисия и Центърът за масова приватизация си представят успешен край на масовата приватизация, тоест да бъдат раздържавени обещаните на международните финансови институции 20% от българската икономика. Безхаберието на шефовете на двете институции обаче може и да не е съвсем случайно, като се има предвид, че те досега по-скоро изразяват подкрепа за съществуването на държавен фонд, на който да се прехвърлят непродадените акции. В случай че този фонд се създаде, той доста трудно ще се освободи от акциите си, които очевидно ще бъдат възможно най-неатрактивните. С упорството си да не изменя методиката за минималните цени или наредбата за организирането на търговете Тръжната комисия и ЦМП лишават държавата от един от редките й шансове да се освободи от собствеността, която е бреме за бюджета. Според нееднократни изказвания на представители на приватизационни фондове те не биха имали нищо против да играят дори и за най-лошите предприятия от списъка за масова приватизация, в случай че минималната им цена е един лев.

Ако досегашният темп на работа на Центъра за масова приватизация се запази, вероятно около средата на юни може да се очаква да стартира третият централизиран търг. Следователно около два месеца по-късно - в края на август, трябва да станат известни окончателните резултати от класирането, както и каква част от предложените акции са били раздържавени. Друга тема, която напоследък става актуална, е евентуалната бърза подготовка и старт на втора вълна на масовата приватизация. В такъв случай това е другата възможност отговорните институции да помислят за някакво решение, свързано е останалите акции и неизползваните бонове. Успешната подготовка на втора вълна е съмнителна обаче, като се има предвид колко голяма е вероятността веднага след третия търг процесът да се компрометира заради многото законови нарушения, които институциите допуснаха. Все още не е ясно до каква степен и в каква част от предприятията е променян размерът на капитала, което безспорно ще създаде твърде много работа на съдилищата. Малка част от участниците знаят, че са станали собственици не на такъв процент, какъвто е обявен в Държавен вестник. Възможно е да има и такива граждани и фондове, които въобще не придобиват дадена собственост независимо от официалните резултати. Друг проблем, който касае приватизационните фондове, е свързан с предприятията, при които има намаляване на капитала. Има случаи, в които някои фондове са придобили над 34% (за което има ограничение в Закона за приватизационните фондове) от дадени дружества, независимо че при подаването на заявките са спазили закона. Поради ограниченията в прехвърлянето на акции фондовете няма как да се освободят от тази част, която надвишава позволената в ЗПФ. В резултат те насилствено се оказват нарушители на закона. В някои от случаите Тръжната комисия и ЦМП не само че проявиха неинформираност за проблемите, но дори не положиха усилия да решат тези от тях, които са в тяхната компетентност. Отделен е случаят пък с произволното и абсолютно незаконно решение на Тръжната комисия, която на практика извади от участие в тръжните сесии (което е равносилно на изваждане от списъка, приет от парламента) някои предприятия. Друг особено атакуем пункт на процеса е свързан със съчетаването на Закона за концесиите и Закона за приватизацията. Според Закона за приватизацията, когато се раздържавяват дружества, които ползват обекти, предмет на изключителна държавна собственост, би следвало преди това да бъде учредена концесия. За нито едно дружество в списъка за масова приватизация законовата процедура не е спазена.

(Капитал)

През миналата седмица Центърът за масова приватизация най-после обяви, че са готови резултатите от класирането на подадените заявки от участниците във втората вълна на масовата приватизация и във вторник ще бъдат обнародвани в Държавен вестник. Още след като бяха отворени офертите на приватизационните фондове, те станаха публични. Изводите, които можеше да се направят от тази информация, обаче не отчитат заявките (макар и малко) на индивидуалните участници в процеса. Според предварителните данни на втора тръжна сесия са били удовлетворени около 70% от заявките на фондовете и около 40% на граждани. Над половината от гражданите не са играли на втори търг и вероятно няма да играят и на третия. Това означава, че преди третия търг ще останат свободни не повече от 8.5 млрд. инвестиционни бонове. Поне три милиарда бонове, собственост на индивидуални участници, обаче ще останат неупотребени заради факта, че интересът на собствениците им към масовата приватизация се е изчерпал със закупуването на боновата книжка. Според тези сметки излиза, че боновете, с които ще се участва на третия търг, ще бъдат между пет и шест милиарда. На втория търг беше предложен капитал за раздържавяване срещу бонове в размер на 54 млрд. лв. Най-вероятният обем на прехвърлените акции е за около 25 до 30 млрд. лева.

С голяма доза вероятност може да се твърди, че отношението между търсене и предлагане на третия търг ще бъде приблизително едно към шест. Според сега съществуващата методика за определяне на минималните цени за третия търг средно те ще намалеят 6 пъти. За да бъдат оползотворени в максимална степен оставащите бонове обаче, ще трябва всички участници да се договорят да играят за различни предприятия, при това на минимални цени. Очевидно е, че това трудно би могло да се случи, а от друга страна, фондовете със сигурност ще успеят да се договорят за цените на някои конкретни акции. В такъв случай излъганите отново ще бъдат индивидуалните участници. Всичко това можеше да се предотврати и до известна степен и сега не е късно, стига членовете на Тръжната комисия да погледнат отговорно на задълженията си и да приемат промяна в методиката за определянето на минималните цени, като ги премахнат за третия търг. В противен случай интересно как Тръжната комисия и Центърът за масова приватизация си представят успешен край на масовата приватизация, тоест да бъдат раздържавени обещаните на международните финансови институции 20% от българската икономика. Безхаберието на шефовете на двете институции обаче може и да не е съвсем случайно, като се има предвид, че те досега по-скоро изразяват подкрепа за съществуването на държавен фонд, на който да се прехвърлят непродадените акции. В случай че този фонд се създаде, той доста трудно ще се освободи от акциите си, които очевидно ще бъдат възможно най-неатрактивните. С упорството си да не изменя методиката за минималните цени или наредбата за организирането на търговете Тръжната комисия и ЦМП лишават държавата от един от редките й шансове да се освободи от собствеността, която е бреме за бюджета. Според нееднократни изказвания на представители на приватизационни фондове те не биха имали нищо против да играят дори и за най-лошите предприятия от списъка за масова приватизация, в случай че минималната им цена е един лев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Общи събрания

Общи събрания

Накратко

Накратко

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK