Почти всички бонове са изхарчени преди последния търг

През миналата седмица Центърът за масова приватизация най-после обяви, че са готови резултатите от класирането на подадените заявки от участниците във втората вълна на масовата приватизация и във вторник ще бъдат обнародвани в Държавен вестник. Още след като бяха отворени офертите на приватизационните фондове, те станаха публични. Изводите, които можеше да се направят от тази информация, обаче не отчитат заявките (макар и малко) на индивидуалните участници в процеса. Според предварителните данни на втора тръжна сесия са били удовлетворени около 70% от заявките на фондовете и около 40% на граждани. Над половината от гражданите не са играли на втори търг и вероятно няма да играят и на третия. Това означава, че преди третия търг ще останат свободни не повече от 8.5 млрд. инвестиционни бонове. Поне три милиарда бонове, собственост на индивидуални участници, обаче ще останат неупотребени заради факта, че интересът на собствениците им към масовата приватизация се е изчерпал със закупуването на боновата книжка. Според тези сметки излиза, че боновете, с които ще се участва на третия търг, ще бъдат между пет и шест милиарда. На втория търг беше предложен капитал за раздържавяване срещу бонове в размер на 54 млрд. лв. Най-вероятният обем на прехвърлените акции е за около 25 до 30 млрд. лева.

С голяма доза вероятност може да се твърди, че отношението между търсене и предлагане на третия търг ще бъде приблизително едно към шест. Според сега съществуващата методика за определяне на минималните цени за третия търг средно те ще намалеят 6 пъти. За да бъдат оползотворени в максимална степен оставащите бонове обаче, ще трябва всички участници да се договорят да играят за различни предприятия, при това на минимални цени. Очевидно е, че това трудно би могло да се случи, а от друга страна, фондовете със сигурност ще успеят да се договорят за цените на някои конкретни акции. В такъв случай излъганите отново ще бъдат индивидуалните участници. Всичко това можеше да се предотврати и до известна степен и сега не е късно, стига членовете на Тръжната комисия да погледнат отговорно на задълженията си и да приемат промяна в методиката за определянето на минималните цени, като ги премахнат за третия търг. В противен случай интересно как Тръжната комисия и Центърът за масова приватизация си представят успешен край на масовата приватизация, тоест да бъдат раздържавени обещаните на международните финансови институции 20% от българската икономика. Безхаберието на шефовете на двете институции обаче може и да не е съвсем случайно, като се има предвид, че те досега по-скоро изразяват подкрепа за съществуването на държавен фонд, на който да се прехвърлят непродадените акции. В случай че този фонд се създаде, той доста трудно ще се освободи от акциите си, които очевидно ще бъдат възможно най-неатрактивните. С упорството си да не изменя методиката за минималните цени или наредбата за организирането на търговете Тръжната комисия и ЦМП лишават държавата от един от редките й шансове да се освободи от собствеността, която е бреме за бюджета. Според нееднократни изказвания на представители на приватизационни фондове те не биха имали нищо против да играят дори и за най-лошите предприятия от списъка за масова приватизация, в случай че минималната им цена е един лев.