С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 юни 1997, 13:16, 773 прочитания

Ще даде ли шанс държавата на излъганите участници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През последните седмици излизат наяве все повече случаи, в които държавата откровено е излъгала участниците в масовата приватизация, продавайки им на втора сесия акции на несъществуващи предприятия. Проблемите произтичат най-вече от това, че вследствие на промяната на капитала на някои от дружествата придобиваните акции вече не са същият процент от капитала, който даден участник е възнамерявал да придобие. Някои еднолични акционерни дружества се оказва, че вече са били преобразувани. В други дружества държавата е продавала винкулирани акции (съгласно уставите, тя е била длъжна първо да ги предложи на останалите акционери). Юристи са категорични, че това са сделки с невъзможен предмет и следователно ще бъдат обявени за нищожни. Ако правителството спешно не вземе мерки, под заплаха е поставена втората тръжна сесия и дори цялата кампания по масова приватизация.

Преди началото на първия търг на масовата приватизация акциите на 82 предприятия не бяха предложени за продажба заради това, че не са представили "актуална съдебна регистрация". Може би по случайност се оказа, че тези предприятия са сред най-атрактивните в списъка от общо 1050 дружества. Шефът на Тръжната комисия Йосиф Илиев аргументира решението на институцията с мотива, че държавата не можела да си позволи да продава нещо, "което не се знае какво е". Нито министрите от правителството на Жан Виденов, нито тогавашният шеф на Центъра за масова приватизация Калин Митрев, нито депутатите (които гласуваха списъка на предприятията) - изразиха несъгласие с това, че не се спазиха обещанията, които държавата даваше, докато траеше кампанията по закупуването на бонови книжки. Всъщност аргументът защита на инвеститорите звучи достатъчно убедително, за да приемат всички една малка промяна в правилата на играта, след като тя вече е започнала.


Преди началото на втора тръжна сесия отново имаше предприятия, които не бяха допуснати за продажба срещу инвестиционни бонове. Правителството вече беше на Стефан Софиянски, а вицепремиерът Александър Божков, който отговаря за приватизацията, обясни решението отново със същите мотиви, както своите предшественици. И отново това прозвуча на публиката като приемливо вмешателство в правилата на играта, макар и да с спорно доколко то не нарушава действащото в страната законодателство.

Малко преди да излязат резултатите от втория търг (тоест след края на подаването на офертите), започнаха един по един да стават известни случаите, в които ресорните министри са увеличавали (и по-рядко намалявали) капитали на дружества, предложени на търговете. Това е ставало както преди началото на първа тръжна сесия, така и след това. Резултатът е, че акциите, които участниците са придобили, са различен процент от този, за който са играли. От което следва, че въпреки всичко участниците в масовата приватизация са придобили именно нещо, "което не се знае какво е". В голяма част от случаите акциите от увеличението на капитала са били продавани по номинал (който като правило е много под пазарната им стойност) на приближени фирми. В други увеличението не е изкупено, което означава, че фирмата остава държавна (а не с 90% частно участие след края на масовата приватизация).

Случаят "Полихарт" е само поредно доказателство за "ефективността" на този подход и за държавния контрол върху най-рекламирания процес в България. Капиталът на предприятието два пъти е бил увеличен - на 3 юни 1996 г. (от 3.313 млн. лв. на 12.285 млн. лв.) и на 10 февруари 1997 г. (от 12.285 на 12.868 млн. лв.). Поради големия интерес фондовете и индивидуалните участници, които са спечелили наддаването, са купили всички предложени акции. Те обаче се оказват не 90% от дружеството, а само 20.84%.



Йосиф Илиев не можа да отговори на въпроса на "Капитал" как ще се подхожда с акциите на тези предприятия и евентуалното им предлагане на трета тръжна сесия. Засега обаче Центърът за масова приватизация и шестчленната Тръжна комисия отказват да анулират заявките на тези участници, които са били измамени и които въз основа на това са пожелали да им се възстановят боновете. При положение че двете институции или не могат, или не искат да поемат отговорността за излъганите участници в боновото раздържавяване, единственият шанс е спешна намеса на Министерския съвет преди началото на трета тръжна сесия. Пак заради ненамесата на институциите участниците в търговете очакват от правителството и промяна в методиката за определяне на минималните тръжни цени, с която те да се премахнат. В противен случай малкото останали инвестиционни бонове (около 5 млрд.) ще бъдат използвани неефективно: ще останат неизползвани бонове, а голямата част от акциите пък ще са си държавни. Това естествено ще постави серия въпроси дали неуспешният резултат от масовата приватизация се дължи на нечие невнимание или на нарочно поставяни капани. Запознати с хода на боновото раздържавяване намекнаха, че проблемът с незаконно несъобщените промени в капитала на дружествата е само върхът на айсберга. Все повече се създава впечатлението, че в масовата приватизацията социалистическото правителство с заложило достатъчно мини, които могат да взривят цялото раздържавяване с всички произтичащи от това последствия. А новият кабинет случайно или нарочно отказва да ги обезвреди.

(Капитал)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Накратко

3 мар 2000, 1357 прочитания

Общи събрания

3 мар 2000, 916 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "ПРИВАТИЗАЦИЯ" Затваряне
Инвестиция в junk bonds дружества

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда