С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 сеп 1997, 0:00, 1500 прочитания

Битката за последния циментов завод

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Предприятието “Плевенски цимент” неочаквано се оказа обект на небивал интерес още преди да бъде открит срокът за подаване на офертите за закупуване по касов път на част от акциите му. Държавата, която в момента притежава малко под 50%, вероятно няма да продава срещу левове повече от 35% от капитала заради преференциалните акции, които работниците могат да закупят, и заради евентуалните реституционни претенции. По тази причина касовият пакет е само в периферията на вниманието от страна на две-три огромни чужди компании, а също и на някои по-малки. Същността на сделката за това предприятие обаче се състои в процента, който беше раздържавен срещу инвестиционни бонове. “Плевенски цимент” беше в списъка за масова приватизация с 50%, въпреки че докато траеха централизираните търгове, държавата намали капитала и продадените от Центъра за масова приватизация акции се оказаха малко под 51%. Най-голям пакет (34%) закупи ПФ “Доверие”, около 4% придоби “Армейски приватизационен фонд” и малко над 7% - ПФ “Калиман” (вж. таблицата). За купувача на касовия дял се очертават няколко алтернативи за събиране на контролен пакет, но всяка от тях минава през фонд. Максимумът без покупка от ПФ е 35% (касово)+5% (безплатни)+0.22% (от индивидуални акционери) = 40.22%. Признаци за подобна алтернативна схема са ненормално големият брой трансфери през Централния депозитар на акции на “Плевенски цимент”, дори в пъти повече от раздадените безплатни. Това означава прехвърляне на едни и същи акции повече от веднъж, докато стигнат до крайния купувач, най-вероятно варненската фирма “Стройцем” - един от спряганите кандидати за касовия дял.
Интерес към “Плевенски цимент” се появи преди около един-два месеца, когато приватизационните фондове започнаха да получават оферти за покупка, които според запознати впоследствие са достигнали цена от 40 марки за акция, а след това значително са я надвишили. Така че при продадените около 70 хил. броя акции чрез масова приватизация това прави цена за целия пакет в размер на милиони марки. Което значи, че цената на акциите, които ще се продават от Министерството на териториалното развитие и строителството, няма да се различава съществено. Тогава се е оказало, че за всичките ценни книжа има сключени договори за предварителна продажба, подписани още преди началото на първата тръжна сесия. Българската фирма “Стройцем” е платила част от договорената цена срещу задължението фондовете да играят за предприятието, а впоследствие (когато се разреши търговията с акциите от масовата приватизация) да бъдат джиросани и самите акции. След първия търг, когато всички предложени акции са изкупени, “Стройцем” влиза в управлението на циментовия завод, като управлява с пълномощни от трите фонда. Единственият несигурен момент в тази сделка се състои именно в законовата забрана да се търгуват акциите от масовата приватизация и в резултат е забавянето на прехвърлянето на собствеността. Това е причината, поради която конкурентите решават, че могат да закупят от фондовете същите тези акции, стига да предложат по-висока цена.
Според шефовете на трите фонда те категорично са отказали да развалят договорите си със “Стройцем” независимо от предлаганите цени. Всъщност вероятно именно тази твърдост е довела до главоломното покачване на офертите. Въпреки това фондовете продължават да отказват разваляне на договора. Което става основание новопоявилите се купувачи да отправят обвинението, че ръководствата на тези фондове не работят в интерес на акционерите си, като отказват да продадат акциите на значително по-изгодните цени.
Доскоро нямаше кандидат-купувач на акциите на “Плевенски цимент”, който да заявява открито намеренията си. През миналата седмица вниманието на медиите все пак привлече австрийската компания “Кирхдорфер”, която официално заяви, че възнамерява да кандидатства за закупуването на касовия дял от акциите на циментовия завод. В изявленията си представителите на “Кирхдорфер” твърдят, че пазарният дял на циментовия завод в Австрия възлиза на около 10%. Основното намерение, което австрийците обявиха по отношение на “Плевенски цимент”, е, че смятат да произвеждат бял цимент. Според запознати със спецификата на бранша голямо предимство на плевенското предприятие са неговата гъвкавост и възможността дейността му лесно да се преустрои за производство на специални цименти. Вероятно това е и част от обяснението за засиления интерес, който съществува и от страна на останалите кандидати, които обаче засега не са заявили официално намеренията си. Въпреки всичко австрийската компания е доста малка, за да се конкурира с останалите фирми, които са едни от най-големите в този бранш. Затова запознати смятат, че австрийците всъщност не представляват единствено себе си в тази сделка. Все пак който и да успее да закупи касовия дял, той вероятно ще се стреми да го продаде на собственика на останалите акции, тъй като с 35% не може да се управлява предприятието, но може да се блокира дейността му. А това допълнително покачва цената.
Заводите за производство на цимент в България са пет и от тях единствено към “Вулкан” - Димитровград, не е проявен интерес. Специалистите са единодушни, че към приватизацията на този завод няма никакъв интерес, защото оборудването му е изключително остаряло, без да има варианти за оптимизация на производствените методи. От останалите заводи още по времето на правителството на Жан Виденов “Хайделберг цимент” спечели в министерството на строителството “Гранитоид” и “Златна Панега”. Окончателното довършване на сделката обаче трябва да стане, след като държавата учреди концесия за кариерите. След това третото предприятие - “Белоизворски цимент”, беше спечелено от “Холдербанк”, която по-късно активно участва (заедно с още 6 конкурента) в надпреварата за “Девня цимент”. Девненският завод обаче беше спечелен от българо-испанското дружество “Марвекс”, което в деня на сделката плати огромната сума от 45 млн. долара за 70% от акциите и пое ангажименти за инвестиции в размер на 209 млн. долара. Което според мнението на експерти е доста над стойността на предприятието и тази инвестиция трудно ще се изплати.
Според запознати основните конкуренти за последния атрактивен циментов завод и сега са същите. Освен “Хайделберг цимент” и “Холдербанк” със сигурност интерес проявява и друга голяма компания - френската “Лафарж”. Засега не е известно дали “Семан франсе” и “Итал чименте”, които кандидатстваха за “Девня цимент”, проявяват интерес към плевенското предприятие. Упоритият интерес към закупуването на вече продадени акции обаче буди сериозно учудване у наблюдателите. Вътрешни източници твърдят, че “Стройцем” играе за “Холдербанк”. От друга страна, “Холдербанк” заедно с останалите големи компании са разделили пазарите помежду си, което е станало причина фирмите да бъдат глобени с рекордна сума от над 200 млн. долара от европейската антитръстова комисия.
Странният интерес към последния атрактивен циментов завод в България може да се дължи на очаквано покачване на търсенето на цимент в света. Все пак е доста необяснимо защо се появи чак такава конкуренция, след като много по-големи циментови заводи в съседните страни не са рядкост. В резултат на това обаче ще се окаже, че вероятно най-изгодните за българската държава сделки ще са продажбите на циментовите заводи. Стопанската история на редица държави показва, че промишлеността за строителни материали бележи ръст именно през периоди на икономически растеж. Повишеният кредитен рейтинг на България, драстичното сваляне на лихвените равнища, засиленият интерес от страна на големи кредитни институции към страната дават основание да се предвиди ръст на строителството през близките години. Улесненият достъп до т. нар. дълги пари мотивира строителството на кредит не само за жилищни нужди, но и промишленото строителство. Сигурно е, че за в бъдеще няма да се намери промишленост, където предприятията да се купуват на толкова висока цена (понякога дори над реалната) и с такава огромна конкуренция. Това е единственият случай, в който не важат дежурните обвинения към приватизиращите органи за това, че продават на безценица. Иначе са обективни, защото са резултат не само от високия риск в страната, но и от неполагането на усилия в областта на рекламата и маркетинга.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Накратко

3 мар 2000, 1358 прочитания

Общи събрания

3 мар 2000, 916 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "ПРИВАТИЗАЦИЯ" Затваряне
Намаляват се капиталите в туристическите дружества

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА