След Пощенска банка “Номура” пое и Булгартабак
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След Пощенска банка “Номура” пое и Булгартабак

След Пощенска банка “Номура” пое и Булгартабак


През миналата седмица Агенцията за приватизация и Министерството на търговията и туризма избраха “Номура интернешънъл” за приватизационен агент на пула “Булгартабак”. Според пресцентъра на АП решението е било взето с шест на нула гласа в комисията за избор на посредник за “Булгартабак холдинг”. Наблюдателите на приватизационния процес бяха силно изненадани от решението на комисията, защото очакванията бяха за посредник да бъде определен или “Райфайзен инвестмънт”, или “Мерил Линч”, за които се смята, че имат повече опит в подобни сделки. Освен това още не е затихнало ехото около забавената сделка за Пощенска банка, за чийто купувач също бе определена японската инвестиционна банка. Повторното предпочитание към “Номура” въпреки некоректното наддаване при продажбата на банката породи съмнения, че две сделки са договорени заедно.
От АП и от търговското ведомство обясниха, че “Номура интернешънъл” е била избрана за консултант при продажбата на Булгартабак по три причини. Тя е предложила държавата да остане мажоритарен собственик на холдинга, ниска агентска комисиона при продажбата му, както и привличане на стратегически инвеститор вместо продажба на акции на борсата.

Офертата на “Номура”

Най-важният аргумент в полза на “Номура” е, че предложението й предвижда 51% от капитала на “Булгартабак холдинг” да останат държавна собственост. Финансовите параметри в офертата на японците са направо странни. “Номура” предложила комисиона 0.25% от цената по сделката. Допустимата комисиона по закон е до 4% от цената на сделката, платена в брой, и офертите на останалите кандидати са между 3.25 и 3.5 на сто, обясни зам.-министърът на търговията и туризма Александър Тасев, който е и председател на комисията за избор на посредник. “Номура” за разлика от другите кандидат-агенти не е формулирала в числа разходите, които АП ще трябва да й възстанови в края на първия етап от посредничеството. “Номура” иска да й се платят разходите по консултантския договор - по оценка и изготвянето на информационния меморандум, след предварителното одобрение на Агенцията за приватизация”, обясни Александър Тасев. Така от АП смятат, че ще диктуват разходите на посредника и ще пестят пари. Не е изключено обаче АП да плати доста по-голяма сума от първоначалните очаквания, ако ще осребрява разходите на агента по отчетни документи. “Финансовото предложение е много изгодно, но не мога да го кажа, защото ще наруша наредбата за информацията. То обаче не беше решаващото при избора на “Номура”. Основните неща бяха идеите на “Номура” за бъдещето на Булгартабак, заяви изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Едната от тях е дружеството да се приватизира от стратегически инвеститор, а не чрез продажба на акции на борсата. Раздържавяването на дружеството чрез капиталовия пазар обаче се предпочита от сегашното ръководство на тютюневия холдинг. Такава схема на приватизация предложиха някои от останалалите приватизационни агенти.

Хипотезите около избора на “Номура”

“Номура интернешънъл” е дъщерно дружество на “Номура секюритис” (Nomura Securities) - японска инвестиционна банка със собствен капитал около 14 млрд. долара. Според официалното прессъобщение на АП тя има и опит в приватизацията на тютюневия сектор в Чехия, Полша, Япония и Русия. Не е тайна обаче, че опитът на “Номура” в тютюневия бранш е относително малък в сравнение с някои от отпадналите кандидати. Според експерти именно този трябвало да бъде един от важните критерии при избор на посредник. От друга страна, именно скромният опит на “Номура” в тютюневия бранш и предполагаемата й необвързаност с големите тютюневи концерни “Филип Морис”, “Ротманс - Пал Мал”, “Рейнолдс табако” и “Бритиш енд американ табако” са били добър знак за изборната комисия. Някои от членовете й смятат, че тютюневият холдинг не трябва да се продава на големите производители. Счита се, че те не проявяват интерес към всички тютюневи фабрики на Булгартабак и бързо след приватизацията му ще затворят част от тях. Според Захари Желязков “Номура” е обещала да работи и за възстановяването на пазарите на тютюневия холдинг в Русия и страните от ОНД.
Една от хипотезите е, че решението за посредничеството на “Номура” е взето на високо правителствено равнище и е обвързано с приватизацията на Пощенска банка. “Комисиона от 0.25% за сделката е просто смешна за сериозен посредник. Нормално възнаграждението трябва да е над 1 на сто, ако не се включва печалба за посредника”, обясниха от представителството на една от големите тютюневи компании тук. Тоест не е изключено този висок отбив от нормалната комисиона при Булгартабак да е жест на благодарност за избора на японската групировка за купувач на Пощенска банка.
Друга хипотеза гласи, че “Номура” е избрана под силния натиск на шефове от търговското министерство, чието желание е да запазят влиянието си в холдинга. С това се обясняват и рокадите в управителния съвет на Булгартабак, което съвпадна по време с избора на посредник. В управителния съвет на “БТ холдинг” беше избран зам-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски заедно с юриста Петър Стоянов Божков и главния секретар на парламента Валентин Карамфилов Георгиев. От управителния съвет на холдинга бяха освободени Кирил Текелиев, Владимир Христов и Иван Георгиев. Захари Желязков категорично отрече тези версии, но в крайна сметка така и не успя да даде ясно обяснение защо е била избрана “Номура”, щом финансовото предложение не е определящо, а стратегията тепърва ще бъде подготвяна и одобрявана.
Концепцията за приватизацията на Булгартабак явно тепърва ще се изяснява. В Министерството на търговията, АП и Булгартабак все още няма единодушие за принципите и механизмите на раздържавяването на тютюневия гигант. В момента заинтересованите кръгове около Булгартабак лансират три концепции за приватизация на холдинга. Първата предвижда експериментално да се пусне на лондонската борса пакет от 15 на сто от акциите на Булгартабак, като половината от тях да са от сегашния капитал на дружеството, а останалата част да бъде от ново увеличение на капитала. Ако първият пакет акции се продаде добре, на борсата ще се пуснат и още акции. При схемата на борсова приватизация се залага и ограничение за инвеститорите да придобиват повече от определен процент акции. Това се счита за защитна мярка срещу враждебни наддавания за придобиване на контролния пакет акции от конкурентен производител. Такъв бил моделът на приватизация на френския тютюнев монополист СЕИТА.
Противоположна е концепцията Булгартабак да се продаде на стратегически инвеститор. Така държавата хем щяла да държи контролния пакет от холдинга, хем ще си осигури свеж ресурс за развиването на дейността му. Проблемът е, че едва ли ще се намери инвеститор, който да налива пари в предприятие, в което не притежава достатъчно влияние при вземането на решения. Има и трета концепция. Според нея стратегическият инвеститор може да има 5% от акциите на Булгартабак, което да покачи цената на останалите държавни акции, а те вече да бъдат пуснати на борсата. Най-ентусиазираният привърженик на схемата за стратегическия инвеститор е АП. Агенцията и при други приватизационни сделки не пести усилия, за да попречи на идеята акциите на държавните предприятия да бъдат пускани на борсата, вместо тя сама да ги продава.

“Номура” все още не е сигурен посредник

в приватизацията на “Булгартабак холдинг”. Най-напред инвестиционната банка трябва да изготви стратегия за развитие на холдинга, която комисията да одобри. Едва след това “Номура” ще бъде допусната до втория етап - да търси купувач на тютюневите ни предприятия. Тоест няма пълни гаранции, че тя ще финализира сделката. “Може да не се стигне до сделка с “Номура”, обяви източник, близък до търговското ведомство. Ако това се случи, процедурите по избор на посредник ще започнат отново. Това в най-голяма степен ще обслужи интересите на тези, които не желаят приватизацията на Булгартабак и искат да запазят сегашното статукво на холдинга.”

Конкурентите посредници

В конкурса за пула “Булгартабак” беше обявено участието на седем кандидата - “Дрезднер Клайнуърк Бенсън” (Dresdner Kleinwork Benson ) - Лондон в консорциум с “Кредитанщалт инвестмънт банк (Creditanstalt Investmentbank - CAIB) - Виена, “Риджънт пасифик корпорит адвайзъри” (Regent Pacific Corporate Advisory Ltd.), “Мерил Линч” (Merrill Lynch), Ю Би Ес (UBS) в консорциум с “Райфайзен инвестмънт” (Raiffeisen Investment), “Банкърс тръст” (Bankers Trust), “Уест мърчант банк” (WestMerchant Bank Ltd.) и “Номура интернешънъл” (Nomura International Plc). Конкурсът за посредник не беше открит и не беше обявен публично на Интернет-страницата на АП. Вместо това бяха изпратени писма до девет инвестиционни банки и консултантски фирми, които (по думите на шефа на АП Захари Желязков) отдавна са заявявали интереса си да посредничат при продажбата на “Булгартабак холдинг”.
Най-явно демонстрирана беше конкуренцията между “Мерил Линч” и консорциума Ю Би Ес - “Райфайзен инвестмънт”. Негласната война между двата кандидат-посредника се водеше включително и чрез медиите. Дори беше обявено, че “Мерил Линч” се отказва от участие в окончателното събеседване по етични съображения (за да докаже, че няма нищо общо с некоректните атаки на Краси Стойчев срещу “Райфайзен”). Оказа, че на интервютата на 11 юни са присъствали всички кандидати с изключение на “Риджънт пасифик”, откъдето са помолили за друга дата за интервю.
“Мерил Линч” защитаваше тезата, че Булгартабак трябва да се продаде на стратегически инвеститор, докато “Райфайзен инвестмънт” предлагаше по-разпространената в правителствените среди идея, че холдингът трябва да се раздържавява чрез пускане на акции на българската и на международни фондови борси. “Като знак на нашата ангажираност към този сектор и към България Ю Би Ес и “Райфайзен инвестмънт” са готови да осигурят търговско финансиране на Булгартабак в размер между 50 и 60 млн. долара под формата на кредитна линия”, каза преди няколко седмици за “Капитал” Петер Гумпел от “Райфайзен”. Според запознати офертата на “Мерил Линч” е предвиждала близка по размер и предназначение кредитна линия.

През миналата седмица Агенцията за приватизация и Министерството на търговията и туризма избраха “Номура интернешънъл” за приватизационен агент на пула “Булгартабак”. Според пресцентъра на АП решението е било взето с шест на нула гласа в комисията за избор на посредник за “Булгартабак холдинг”. Наблюдателите на приватизационния процес бяха силно изненадани от решението на комисията, защото очакванията бяха за посредник да бъде определен или “Райфайзен инвестмънт”, или “Мерил Линч”, за които се смята, че имат повече опит в подобни сделки. Освен това още не е затихнало ехото около забавената сделка за Пощенска банка, за чийто купувач също бе определена японската инвестиционна банка. Повторното предпочитание към “Номура” въпреки некоректното наддаване при продажбата на банката породи съмнения, че две сделки са договорени заедно.
От АП и от търговското ведомство обясниха, че “Номура интернешънъл” е била избрана за консултант при продажбата на Булгартабак по три причини. Тя е предложила държавата да остане мажоритарен собственик на холдинга, ниска агентска комисиона при продажбата му, както и привличане на стратегически инвеститор вместо продажба на акции на борсата.

Офертата на “Номура”

Най-важният аргумент в полза на “Номура” е, че предложението й предвижда 51% от капитала на “Булгартабак холдинг” да останат държавна собственост. Финансовите параметри в офертата на японците са направо странни. “Номура” предложила комисиона 0.25% от цената по сделката. Допустимата комисиона по закон е до 4% от цената на сделката, платена в брой, и офертите на останалите кандидати са между 3.25 и 3.5 на сто, обясни зам.-министърът на търговията и туризма Александър Тасев, който е и председател на комисията за избор на посредник. “Номура” за разлика от другите кандидат-агенти не е формулирала в числа разходите, които АП ще трябва да й възстанови в края на първия етап от посредничеството. “Номура” иска да й се платят разходите по консултантския договор - по оценка и изготвянето на информационния меморандум, след предварителното одобрение на Агенцията за приватизация”, обясни Александър Тасев. Така от АП смятат, че ще диктуват разходите на посредника и ще пестят пари. Не е изключено обаче АП да плати доста по-голяма сума от първоначалните очаквания, ако ще осребрява разходите на агента по отчетни документи. “Финансовото предложение е много изгодно, но не мога да го кажа, защото ще наруша наредбата за информацията. То обаче не беше решаващото при избора на “Номура”. Основните неща бяха идеите на “Номура” за бъдещето на Булгартабак, заяви изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Едната от тях е дружеството да се приватизира от стратегически инвеститор, а не чрез продажба на акции на борсата. Раздържавяването на дружеството чрез капиталовия пазар обаче се предпочита от сегашното ръководство на тютюневия холдинг. Такава схема на приватизация предложиха някои от останалалите приватизационни агенти.

Хипотезите около избора на “Номура”

“Номура интернешънъл” е дъщерно дружество на “Номура секюритис” (Nomura Securities) - японска инвестиционна банка със собствен капитал около 14 млрд. долара. Според официалното прессъобщение на АП тя има и опит в приватизацията на тютюневия сектор в Чехия, Полша, Япония и Русия. Не е тайна обаче, че опитът на “Номура” в тютюневия бранш е относително малък в сравнение с някои от отпадналите кандидати. Според експерти именно този трябвало да бъде един от важните критерии при избор на посредник. От друга страна, именно скромният опит на “Номура” в тютюневия бранш и предполагаемата й необвързаност с големите тютюневи концерни “Филип Морис”, “Ротманс - Пал Мал”, “Рейнолдс табако” и “Бритиш енд американ табако” са били добър знак за изборната комисия. Някои от членовете й смятат, че тютюневият холдинг не трябва да се продава на големите производители. Счита се, че те не проявяват интерес към всички тютюневи фабрики на Булгартабак и бързо след приватизацията му ще затворят част от тях. Според Захари Желязков “Номура” е обещала да работи и за възстановяването на пазарите на тютюневия холдинг в Русия и страните от ОНД.
Една от хипотезите е, че решението за посредничеството на “Номура” е взето на високо правителствено равнище и е обвързано с приватизацията на Пощенска банка. “Комисиона от 0.25% за сделката е просто смешна за сериозен посредник. Нормално възнаграждението трябва да е над 1 на сто, ако не се включва печалба за посредника”, обясниха от представителството на една от големите тютюневи компании тук. Тоест не е изключено този висок отбив от нормалната комисиона при Булгартабак да е жест на благодарност за избора на японската групировка за купувач на Пощенска банка.
Друга хипотеза гласи, че “Номура” е избрана под силния натиск на шефове от търговското министерство, чието желание е да запазят влиянието си в холдинга. С това се обясняват и рокадите в управителния съвет на Булгартабак, което съвпадна по време с избора на посредник. В управителния съвет на “БТ холдинг” беше избран зам-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски заедно с юриста Петър Стоянов Божков и главния секретар на парламента Валентин Карамфилов Георгиев. От управителния съвет на холдинга бяха освободени Кирил Текелиев, Владимир Христов и Иван Георгиев. Захари Желязков категорично отрече тези версии, но в крайна сметка така и не успя да даде ясно обяснение защо е била избрана “Номура”, щом финансовото предложение не е определящо, а стратегията тепърва ще бъде подготвяна и одобрявана.
Концепцията за приватизацията на Булгартабак явно тепърва ще се изяснява. В Министерството на търговията, АП и Булгартабак все още няма единодушие за принципите и механизмите на раздържавяването на тютюневия гигант. В момента заинтересованите кръгове около Булгартабак лансират три концепции за приватизация на холдинга. Първата предвижда експериментално да се пусне на лондонската борса пакет от 15 на сто от акциите на Булгартабак, като половината от тях да са от сегашния капитал на дружеството, а останалата част да бъде от ново увеличение на капитала. Ако първият пакет акции се продаде добре, на борсата ще се пуснат и още акции. При схемата на борсова приватизация се залага и ограничение за инвеститорите да придобиват повече от определен процент акции. Това се счита за защитна мярка срещу враждебни наддавания за придобиване на контролния пакет акции от конкурентен производител. Такъв бил моделът на приватизация на френския тютюнев монополист СЕИТА.
Противоположна е концепцията Булгартабак да се продаде на стратегически инвеститор. Така държавата хем щяла да държи контролния пакет от холдинга, хем ще си осигури свеж ресурс за развиването на дейността му. Проблемът е, че едва ли ще се намери инвеститор, който да налива пари в предприятие, в което не притежава достатъчно влияние при вземането на решения. Има и трета концепция. Според нея стратегическият инвеститор може да има 5% от акциите на Булгартабак, което да покачи цената на останалите държавни акции, а те вече да бъдат пуснати на борсата. Най-ентусиазираният привърженик на схемата за стратегическия инвеститор е АП. Агенцията и при други приватизационни сделки не пести усилия, за да попречи на идеята акциите на държавните предприятия да бъдат пускани на борсата, вместо тя сама да ги продава.

“Номура” все още не е сигурен посредник

в приватизацията на “Булгартабак холдинг”. Най-напред инвестиционната банка трябва да изготви стратегия за развитие на холдинга, която комисията да одобри. Едва след това “Номура” ще бъде допусната до втория етап - да търси купувач на тютюневите ни предприятия. Тоест няма пълни гаранции, че тя ще финализира сделката. “Може да не се стигне до сделка с “Номура”, обяви източник, близък до търговското ведомство. Ако това се случи, процедурите по избор на посредник ще започнат отново. Това в най-голяма степен ще обслужи интересите на тези, които не желаят приватизацията на Булгартабак и искат да запазят сегашното статукво на холдинга.”

Конкурентите посредници

В конкурса за пула “Булгартабак” беше обявено участието на седем кандидата - “Дрезднер Клайнуърк Бенсън” (Dresdner Kleinwork Benson ) - Лондон в консорциум с “Кредитанщалт инвестмънт банк (Creditanstalt Investmentbank - CAIB) - Виена, “Риджънт пасифик корпорит адвайзъри” (Regent Pacific Corporate Advisory Ltd.), “Мерил Линч” (Merrill Lynch), Ю Би Ес (UBS) в консорциум с “Райфайзен инвестмънт” (Raiffeisen Investment), “Банкърс тръст” (Bankers Trust), “Уест мърчант банк” (WestMerchant Bank Ltd.) и “Номура интернешънъл” (Nomura International Plc). Конкурсът за посредник не беше открит и не беше обявен публично на Интернет-страницата на АП. Вместо това бяха изпратени писма до девет инвестиционни банки и консултантски фирми, които (по думите на шефа на АП Захари Желязков) отдавна са заявявали интереса си да посредничат при продажбата на “Булгартабак холдинг”.
Най-явно демонстрирана беше конкуренцията между “Мерил Линч” и консорциума Ю Би Ес - “Райфайзен инвестмънт”. Негласната война между двата кандидат-посредника се водеше включително и чрез медиите. Дори беше обявено, че “Мерил Линч” се отказва от участие в окончателното събеседване по етични съображения (за да докаже, че няма нищо общо с некоректните атаки на Краси Стойчев срещу “Райфайзен”). Оказа, че на интервютата на 11 юни са присъствали всички кандидати с изключение на “Риджънт пасифик”, откъдето са помолили за друга дата за интервю.
“Мерил Линч” защитаваше тезата, че Булгартабак трябва да се продаде на стратегически инвеститор, докато “Райфайзен инвестмънт” предлагаше по-разпространената в правителствените среди идея, че холдингът трябва да се раздържавява чрез пускане на акции на българската и на международни фондови борси. “Като знак на нашата ангажираност към този сектор и към България Ю Би Ес и “Райфайзен инвестмънт” са готови да осигурят търговско финансиране на Булгартабак в размер между 50 и 60 млн. долара под формата на кредитна линия”, каза преди няколко седмици за “Капитал” Петер Гумпел от “Райфайзен”. Според запознати офертата на “Мерил Линч” е предвиждала близка по размер и предназначение кредитна линия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Общи събрания

Общи събрания

Накратко

Накратко

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK