Шефът на АП слага край на скандала с “Русенска корабостроителница”
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шефът на АП слага край на скандала с “Русенска корабостроителница”

Шефът на АП слага край на скандала с “Русенска корабостроителница”

1361 прочитания

Корабостроителницата да се продаде на немците, но да се плати на посредника по приватизационната сделка, е намерението на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, който явно е решил да приключи скандала с “Русенската корабостроителница” по схемата и “вълкът сит, и агнето цяло”. Той съобщи през изминалата седмица, че решението за продажбата на мажоритарен пакет от Русенската корабостроителница на немското дружество РКМД (Русенско корабно мениджърско дружество - Rousse Shipyard Beteiligungsgesellshaft) ще бъде внесено в надзорния съвет през следващата седмица (от 14 септември нататък - б.а.). Миналата сряда на първото заседание на надзора за есенния сезон Желязков е уведомил членовете на съвета за развитието на сделката за Русенската корабостроителница. “Надзорът не иска предварително съгласуване по въпроса за избора на купувач и остави това решение на мен”, заяви изпълнителният директор на АП.
Същото намерение обаче - да внесе проектодоговора с избрания купувач за Русенската корабостроителница за разглеждане от надзора на АП, е взел и Ди Еф Си (DFC), упълномощеният посредник за продажбата на предприятието. Единствената разлика в сравнение с плановете на Захари Желязков беше тази, че Ди Еф Си възнамерява да предложи проектодоговор с друг избран купувач - словашката корабостроителница “Словенски лоденице” (СЛК). Тъй като в закона за приватизацията не се казва кой има право да внася в надзорния съвет проектите на приватизационни сделки (например дали само изпълнителният директор на АП), на практика се оказва, че е възможно пред надзора да бъдат предложени два алтернативни проектодоговора - единият на Ди Еф Си, а другият - на Желязков.
“Това е абсурдно, но, формално погледнато, не е изключено. Надзорният съвет по принцип сам решава какво да разглежда”, коментира Захари Желязков. Източници от надзорния съвет обаче твърдят, че решението да гледат и двете оферти е взето още когато посредникът е уведомил за предпочитанията си.
Според анализа на офертите, направен в АП, предложението на РКМД е класирано на първо място по почти всички показатели. Предложението на немското дружество включва цена в размер на 1.614 млн. долара за мажоритарния пакет от корабостроителницата, докато офертата на СЛК е за цена в размер на 1.5 млн. долара. Според добре осведомен източник обаче СЛК има споразумение да продаде незиползвани активи на Русенската корабостроителница на българската “Корабоимпекс” и получените средства (в размер на около половин милион долара) да преведе веднага на държавата. По този начин на практика сумата, която държавата ще получи от сделката със СЛК, достига два млн. долара. Това обаче не е отразено в сравнителната таблица на агенцията. Инвестиционната програма на РКМД предвижда малко над 14 млн. марки (около осем млн. долара), докато СЛК е предложила малко над 12 млн. долара.
По всяка вероятност най-важната причина за избора на немското дружество РКМД е фактът, че то се ползва с подкрепата на представители на висшата държавна администрация. Според запознати един от защитниците на РКМД е зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов. В същото време грубото незачитане на избора на посредника Ди Еф Си вероятно е било улеснено и от едномесечното отсъствие от България на Георги Папломатас, шеф на звеното на програма САРА. Папломатас беше инициатор на редица помирителни срещи между АП и външните посредници и винаги е настоявал държавните чиновници да се съобразяват с независимостта на приватизационните агенти.
Основните аргументи на АП, посочени преди две седмици в полза на немския кандидат, бяха два - първо, че купувачът е договорил изплащане на дълга на корабостроителницата към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) в размер на около девет млн. долара, и второ, че банковата гаранция на СЛК е изтекла няколко дни преди обявяването на окончателното решение на АП. През миналата седмица обаче стана ясно, че първият аргумент не отговаря на истината. Шефът на ДФРР Тодор Палазов съобщи пред в. “Сега”, че няма никакво споразумение за изплащане на дълга с предпочетения кандидат РКМД.
“Наистина няма споразумение на РКМД с ДФРР, защото такова може да се сключи само с реалния купувач, но не и с канадидата”, заяви по този повод Захари Желязков. В АП обаче има писмо от Тодор Палазов, в което се казва, че ДФРР настоява дългът на корабостроителницата да бъде изплатен до края на 2002 г., а значителна част от него (40-50%) - още до края на 1999 г. Според сравнителната таблица на АП РКМД е готово да изплати дълга до края на 2002 г., докато СЛК - до края на 2003 г. Добре осведомен източник съобщи, че първоначалната оферта на РКМД е предвиждала изплащане на дълга за девет години, тоест до 2007 г. Това вероятно означава, че немското дружество е подобрило офертата си по искане на АП.
Вторият аргумент - изтеклата гаранция на СЛК, също се оказа неясен. Според източници, близки до отхвърления кандидат, СЛК е имал редовна банкова гаранция, докато гаранцията на РКМД е изтекла през юли и немското дружество е отказало да я поднови. Банковата гаранция на РКМД е била спешно подновена на 31 август и е валидна до средата на октомври, съобщи добре осведомен източник. Според сравнението на офертите на двата кандидата, направено от АП, проблемът на СЛК е, че неговата банкова гаранция от “ИНГ банк” е изтекла на 30 август, а освен това офертата на дружеството е била валидна само до средата на юни. От СЛК обаче съобщиха, че банковата гаранция на кандидата е валидна до 30 септември.
“Ясно е, че държавата трябва да избира купувачите, а не посредниците да ги избират. Те само трябва да подготвят приватизационната процедура, да анализират офертите и да представят в АП доклад за това. Оттам нататък ние ще решим на кого да продаваме, а на посредниците ще бъде платено за свършената работа”, коментира спорното решение за Русенската корабостроителница Захари Желязков.
Както личи обаче, има вероятност скандалът да не приключи толкова лесно, колкото се иска на шефа на АП. Според източник от СЛК е възможно словашкото дружество да оспорва избора на АП пред Върховния административен съд (ВАС). Това ще е поредният случай да се оспорва решение на агенцията пред ВАС след случаите с отхвърлените купувачи на “Слънчев ден” и “Ален мак” - съответно “Слънчев ден инвест” (работническо-мениджърско дружество) и варненската фирма “Канотранс”.

Анджей Шафернакер, управител на Ди Еф Си - България:

Продължава да има липса на яснота относно това какви правомощия имат приватизационните агенти. Моето разбиране, създадено въз основа на срещите, организирани от ФАР, както и въз основа на Меморандума за разбирателство, подписан между Европейския съюз и българското правителство, е, че ние сме приватизиращият орган и ние бяхме обявени за такъв със съобщение в Държавен вестник, брой 121 от декември 1997 г. Така че ние сме упълномощени да извършваме целия приватизационен процес до края с изключение на подписването на договора за продажба на предприятието. На практика “подготовката на сделката до етап сключване” означава избор на купувач, подготовка на приватизационен договор и представяне на сделката пред надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Наистина ние също така трябва да се консултираме с АП, но моето разбиране за нашата роля е, че нашата автономност изключва възможността да прехвърляме окончателното решение на агенцията.

Един от важните начини, по който приватизационните агенти могат да добавят стойност, е, като създават сигурност за потенциалните инвеститори, особено чужди, че процесът ще бъде честен и прозрачен. Моята гледна точка е, че това очаква и обществеността, особено когато във вземането на решение са включени и чужденци. Част от прозрачността е отвореността при избора на инвеститор.

Що се отнася до решението да обявим избрания купувач, единственото, което мога да кажа, е, че то не беше взето с лека ръка, а беше предшествано от срещи с представители на АП, ФАР и Министерството на финансите. То беше резултат от един вече твърде удължен процес на избор, който има значение за бъдещето на едно предприятие в много тежка финансова криза.

Съгласен съм, че ситуацията на конфликт между приватизационен агент и АП създава опасен прецедент и има сериозни отражения върху бъдещото използване на приватизационни посредници. То представлява удар върху правомощията на независимите (както се предполага) приватизационни агенти, унищожава идеята, че тяхното участие увеличава прозрачността и може да създаде впечатлението в очите на международната бизнесобщественост, че нашата първостепенна роля е да одобряваме без възражения решения, които са взети от местните чиновници, независимо от това каква е нашата професионална гледна точка, като по този начин просто придаваме достоверност на процеса.

Много е вероятно, че в бъдеще може да се появи разлика в мненията между приватизационните агенти и АП. Един от въпросите, които трябва да бъдат изяснени в такъв случай, е как своевременно да се разрешават такива различия в мненията, без това да се отразява на ефективността на приватизацията, и при какви обстоятелства посредниците трябва да направят различието в мненията обществено достояние. Ако отговорът е - при никакви обстоятелства, тогава, както вече посочих, нашата роля се превръща в това да бъдем просто безрезервно одобряващ орган и ние ще станем обект на критики, че просто допринасяме за създаването на фалшиви впечатления сред обществеността.

Корабостроителницата да се продаде на немците, но да се плати на посредника по приватизационната сделка, е намерението на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, който явно е решил да приключи скандала с “Русенската корабостроителница” по схемата и “вълкът сит, и агнето цяло”. Той съобщи през изминалата седмица, че решението за продажбата на мажоритарен пакет от Русенската корабостроителница на немското дружество РКМД (Русенско корабно мениджърско дружество - Rousse Shipyard Beteiligungsgesellshaft) ще бъде внесено в надзорния съвет през следващата седмица (от 14 септември нататък - б.а.). Миналата сряда на първото заседание на надзора за есенния сезон Желязков е уведомил членовете на съвета за развитието на сделката за Русенската корабостроителница. “Надзорът не иска предварително съгласуване по въпроса за избора на купувач и остави това решение на мен”, заяви изпълнителният директор на АП.
Същото намерение обаче - да внесе проектодоговора с избрания купувач за Русенската корабостроителница за разглеждане от надзора на АП, е взел и Ди Еф Си (DFC), упълномощеният посредник за продажбата на предприятието. Единствената разлика в сравнение с плановете на Захари Желязков беше тази, че Ди Еф Си възнамерява да предложи проектодоговор с друг избран купувач - словашката корабостроителница “Словенски лоденице” (СЛК). Тъй като в закона за приватизацията не се казва кой има право да внася в надзорния съвет проектите на приватизационни сделки (например дали само изпълнителният директор на АП), на практика се оказва, че е възможно пред надзора да бъдат предложени два алтернативни проектодоговора - единият на Ди Еф Си, а другият - на Желязков.
“Това е абсурдно, но, формално погледнато, не е изключено. Надзорният съвет по принцип сам решава какво да разглежда”, коментира Захари Желязков. Източници от надзорния съвет обаче твърдят, че решението да гледат и двете оферти е взето още когато посредникът е уведомил за предпочитанията си.
Според анализа на офертите, направен в АП, предложението на РКМД е класирано на първо място по почти всички показатели. Предложението на немското дружество включва цена в размер на 1.614 млн. долара за мажоритарния пакет от корабостроителницата, докато офертата на СЛК е за цена в размер на 1.5 млн. долара. Според добре осведомен източник обаче СЛК има споразумение да продаде незиползвани активи на Русенската корабостроителница на българската “Корабоимпекс” и получените средства (в размер на около половин милион долара) да преведе веднага на държавата. По този начин на практика сумата, която държавата ще получи от сделката със СЛК, достига два млн. долара. Това обаче не е отразено в сравнителната таблица на агенцията. Инвестиционната програма на РКМД предвижда малко над 14 млн. марки (около осем млн. долара), докато СЛК е предложила малко над 12 млн. долара.
По всяка вероятност най-важната причина за избора на немското дружество РКМД е фактът, че то се ползва с подкрепата на представители на висшата държавна администрация. Според запознати един от защитниците на РКМД е зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов. В същото време грубото незачитане на избора на посредника Ди Еф Си вероятно е било улеснено и от едномесечното отсъствие от България на Георги Папломатас, шеф на звеното на програма САРА. Папломатас беше инициатор на редица помирителни срещи между АП и външните посредници и винаги е настоявал държавните чиновници да се съобразяват с независимостта на приватизационните агенти.
Основните аргументи на АП, посочени преди две седмици в полза на немския кандидат, бяха два - първо, че купувачът е договорил изплащане на дълга на корабостроителницата към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) в размер на около девет млн. долара, и второ, че банковата гаранция на СЛК е изтекла няколко дни преди обявяването на окончателното решение на АП. През миналата седмица обаче стана ясно, че първият аргумент не отговаря на истината. Шефът на ДФРР Тодор Палазов съобщи пред в. “Сега”, че няма никакво споразумение за изплащане на дълга с предпочетения кандидат РКМД.
“Наистина няма споразумение на РКМД с ДФРР, защото такова може да се сключи само с реалния купувач, но не и с канадидата”, заяви по този повод Захари Желязков. В АП обаче има писмо от Тодор Палазов, в което се казва, че ДФРР настоява дългът на корабостроителницата да бъде изплатен до края на 2002 г., а значителна част от него (40-50%) - още до края на 1999 г. Според сравнителната таблица на АП РКМД е готово да изплати дълга до края на 2002 г., докато СЛК - до края на 2003 г. Добре осведомен източник съобщи, че първоначалната оферта на РКМД е предвиждала изплащане на дълга за девет години, тоест до 2007 г. Това вероятно означава, че немското дружество е подобрило офертата си по искане на АП.
Вторият аргумент - изтеклата гаранция на СЛК, също се оказа неясен. Според източници, близки до отхвърления кандидат, СЛК е имал редовна банкова гаранция, докато гаранцията на РКМД е изтекла през юли и немското дружество е отказало да я поднови. Банковата гаранция на РКМД е била спешно подновена на 31 август и е валидна до средата на октомври, съобщи добре осведомен източник. Според сравнението на офертите на двата кандидата, направено от АП, проблемът на СЛК е, че неговата банкова гаранция от “ИНГ банк” е изтекла на 30 август, а освен това офертата на дружеството е била валидна само до средата на юни. От СЛК обаче съобщиха, че банковата гаранция на кандидата е валидна до 30 септември.
“Ясно е, че държавата трябва да избира купувачите, а не посредниците да ги избират. Те само трябва да подготвят приватизационната процедура, да анализират офертите и да представят в АП доклад за това. Оттам нататък ние ще решим на кого да продаваме, а на посредниците ще бъде платено за свършената работа”, коментира спорното решение за Русенската корабостроителница Захари Желязков.
Както личи обаче, има вероятност скандалът да не приключи толкова лесно, колкото се иска на шефа на АП. Според източник от СЛК е възможно словашкото дружество да оспорва избора на АП пред Върховния административен съд (ВАС). Това ще е поредният случай да се оспорва решение на агенцията пред ВАС след случаите с отхвърлените купувачи на “Слънчев ден” и “Ален мак” - съответно “Слънчев ден инвест” (работническо-мениджърско дружество) и варненската фирма “Канотранс”.

Анджей Шафернакер, управител на Ди Еф Си - България:

Продължава да има липса на яснота относно това какви правомощия имат приватизационните агенти. Моето разбиране, създадено въз основа на срещите, организирани от ФАР, както и въз основа на Меморандума за разбирателство, подписан между Европейския съюз и българското правителство, е, че ние сме приватизиращият орган и ние бяхме обявени за такъв със съобщение в Държавен вестник, брой 121 от декември 1997 г. Така че ние сме упълномощени да извършваме целия приватизационен процес до края с изключение на подписването на договора за продажба на предприятието. На практика “подготовката на сделката до етап сключване” означава избор на купувач, подготовка на приватизационен договор и представяне на сделката пред надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Наистина ние също така трябва да се консултираме с АП, но моето разбиране за нашата роля е, че нашата автономност изключва възможността да прехвърляме окончателното решение на агенцията.

Един от важните начини, по който приватизационните агенти могат да добавят стойност, е, като създават сигурност за потенциалните инвеститори, особено чужди, че процесът ще бъде честен и прозрачен. Моята гледна точка е, че това очаква и обществеността, особено когато във вземането на решение са включени и чужденци. Част от прозрачността е отвореността при избора на инвеститор.

Що се отнася до решението да обявим избрания купувач, единственото, което мога да кажа, е, че то не беше взето с лека ръка, а беше предшествано от срещи с представители на АП, ФАР и Министерството на финансите. То беше резултат от един вече твърде удължен процес на избор, който има значение за бъдещето на едно предприятие в много тежка финансова криза.

Съгласен съм, че ситуацията на конфликт между приватизационен агент и АП създава опасен прецедент и има сериозни отражения върху бъдещото използване на приватизационни посредници. То представлява удар върху правомощията на независимите (както се предполага) приватизационни агенти, унищожава идеята, че тяхното участие увеличава прозрачността и може да създаде впечатлението в очите на международната бизнесобщественост, че нашата първостепенна роля е да одобряваме без възражения решения, които са взети от местните чиновници, независимо от това каква е нашата професионална гледна точка, като по този начин просто придаваме достоверност на процеса.

Много е вероятно, че в бъдеще може да се появи разлика в мненията между приватизационните агенти и АП. Един от въпросите, които трябва да бъдат изяснени в такъв случай, е как своевременно да се разрешават такива различия в мненията, без това да се отразява на ефективността на приватизацията, и при какви обстоятелства посредниците трябва да направят различието в мненията обществено достояние. Ако отговорът е - при никакви обстоятелства, тогава, както вече посочих, нашата роля се превръща в това да бъдем просто безрезервно одобряващ орган и ние ще станем обект на критики, че просто допринасяме за създаването на фалшиви впечатления сред обществеността.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Накратко

Накратко

Общи събрания

Общи събрания

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.