През годината на приватизационните скандали нямаше приватизация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

През годината на приватизационните скандали нямаше приватизация

През годината на приватизационните скандали нямаше приватизация

554 прочитания

Година с толкова много скандали по приватизационни сделки досега не е имало. Освен като брой проблемни казуси през тази година битките в раздържавяването се разшириха и по другите възможни фронтове. Огромна част от предприятията, които трябваше да се приватизират или да се ликвидират до края на тази година, останаха собственост на държавата, която все повече затъва в безизходица. Агенцията за приватизация хем не успя да продаде нещо съществено, хем успя да се скара с инвестиционните посредници, на които беше възложено да приватизират приватизацията (според култовото изказване на вицепремиера Александър Божков). В резултат дори и посредниците почти не успяха да сключат сделки. Затова пък имаше доста заведени дела по сключени и несключени приватизации, други сделки се забавиха и останаха за сключване в далечното бъдеще, за някои предприятия напълно беше пропусната възможността да си намерят частни собственици и не на последно място всичко това разочарова голям брой инвеститори. Никога досега потенциалните купувачи не са се оплаквали толкова много от нередности по приватизационните процедури и от неясни правила за продажба, които се променят непрекъснато в хода на сделките. Така резултатът, който се постигна с приватизацията, респективно структурната реформа, е ужасяващ. Освен че процентът раздържавени активи е нищожен, след опитите за приватизация като че ли по-скоро остава разруха, отколкото очакваното съживяване. Няколко големи завода останаха държавни и загубиха цената си, която в началото на годината се изразяваше в десетки и дори стотици милиони долари, а в края се оказа, че за някои случаи ще се продава за по един лев.

Добри сделки няма, пропуснатите са много

Ако за предишната година правителството се похвали със сделки като “Солвей - Соди”, МДК и “Девня - цимент”, за тази година то може само да помълчи. Все пак ако приватизиращите ведомства на всяка цена трябва да се отчетат с нещо, ще трябва това да е продажбата на миноритарни пакети. Там министерствата и агенцията бяха особено активни, макар че ги продават с преговори, вместо да ги предложат за бърза и прозрачна продажба чрез борсата или на публични търгове. Доколкото изобщо имаше по-значителни сделки, те задължително бяха съпроводени със скандали. След приватизационните ведомства споровете се пренасяха в съда. Пресконференциите на Агенцията за приватизация редовно протичаха в обяснения защо определена сделка е била отложена или провалена. В останалите случаи посланията на приватизаторите към обществеността често бяха съставени от безсмислени съобщения като “преговорите по сделката Х от ден на ден напредва, но не е ясно кога ще има окончателен резултат”. По-често обаче напредъкът в приватизацията на дадено предприятие (например “Химко”, на което се възлагаха най-много надежди за приходи) се изчерпваше в изявления от типа “Брейч дойде” и “Брейч си отиде”. Канадецът от индийски произход Ъруин Брейч така и не купи нито “Химко”, нито “Плама”. Последното, слава богу, поне не тежи на сметката и на съвестта на настоящите управляващи.

А иначе “Химко” влезе в историята на приватизацията ни като класически пример за това как, когато не се продава навреме едно предприятие, неговата цена може да падне от 123 млн. долара на един долар. Всъщност съдбата на “Химко” е и съдба на останалите торови заводи у нас, които най-много пострадаха от лошото развитие на международната конюнктура, съчетано с безхаберието на държавата и пропуснатата възможност за приватизация. Агрополихим, Агробиохим, “Химко”, Неохим - общото между тях е, че преди време бяха смятани за особено атрактивни, а сега им се търси собственик за един лев. За Агрополихим положението поне не е толкова тежко, защото засега все още има споразумение с норвежката компания “Норск хидро” за сделка срещу един долар. За “Химко” обаче купувач не е намерен, а към Агробиохим няма никакъв интерес и възможните варианти са само ликвидация или продажба на обособени части.

Провалът на раздържавяването чрез посредници

“Повече не желая да поемам проекти в България.” Такива неофициални изказвания започнаха да правят чужди консултанти, които трябваше да посредничат по приватизационни сделки. Преди година раздържавяването чрез посредници беше обявено като начин за ускоряване на процеса и подобряване на имиджа на страната в очите на чуждестранните инвеститори. Сега ефектът е точно обратен. Шеф-приватизаторите твърдят, че посредниците са виновни за това, че вместо да се ускори раздържавяването, то дори се забави. Посредниците пък казват, че агенцията им се меси в работата, налага решенията си, създава дублиращи екипи, които повече пречат, отколкото помагат. Напоследък оплакванията на изгонени купувачи и обидени посредници се изразиха и във вид на негативни статии за българската приватизация във “Файненшъл таймс” (материалът за словашката компания СЛК, която не успя да купи Русенска корабостроителница). Още по-силни са изявленията на чужди посланици, като например американската посланичка Ейвис Боулън, която единствена публично изрази недоволство от липсата на прозрачност в приватизацията. Неофициални оплаквания за същото са отправяли към вицепремиера Александър Божков и посланиците на Германия, Австрия, Холандия. Ако добрите намерения за раздържавяване на почти 14% от активите на държавата (които бяха дадени за продажба от посредници) не бяха останали само на думи, сега изпълнението на годишната програма щеше да изглежда по доста различен начин. След като започнаха обаче безкрайните спорове за това какви са правомощията на посредниците и чия е отговорността за избора на купувач, стана очевидно, че проблем има, защото агенцията не иска да се оттегли от процеса на раздържавяване за нито едно предприятие.

Резултатът беше, че се провалиха (или в най-добрия случай забавиха) сделките за големите предприятия, които бяха поверени на приватизационни агенти, а оттам пострада темпът на раздържавяването. До средата на декември имаше само един подписан приватизационен договор за предприятие с посредник - продажбата на мажоритарния пакет от “Верила” на работническо-мениджърското дружество на предприятието. Одобрени от надзорния съвет на АП, но все още неподписани, са договорите за още четири сделки на посредници - продажбата на силистренския месокомбинат Меком (където АП дълго не искаше да приеме купувача на посредника), текстилният завод “Витоша - 47”, Русенската корабостроителница (където АП не хареса купувача на посредника и наложи свой) и заводът за хартиени изделия “Рулон - Искър”.

Стига с тези следприватизационни ангажименти

Едно небезинтересно направление на проблемите на инвеститорите има следприватизационен характер. Макар според здравата логика, след като е продала дадено дружество, държавата не би следвало повече да може да се намесва в съдбата му и да има някакви ангажименти, тя продължава да се връща в дневните кошмари на купувача под формата на следприватизационен контрол. Дали са запазени съответният брой работни места, дали се правят договорените инвестиции и дали придобитите акции не стават обект на продажба от страна на новия собственик - всичко това са безсмислените занимания, с които цели отдели в държавните ведомства се намират на работа. Първо, не е работа на бившия собственик на предприятието да се намесва в управлението му и второ, купувачите винаги намират начини след приватизацията да променят тези параметри, които са залегнали в договорите за продажба. Представителите на Световната банка и на МВФ, както и доста от чуждестранните инвеститори отдавна притискат държавата да се откаже от нейните непазарни активности и изисквания при сключването на приватизационните договори. Това само намалява цената на предприятията и влошава като цяло инвестиционния климат в страната. Разбира се, държавата трябва да забрави и за другата страна на въпроса - поемане на ангажименти за гарантиране на пазари и други облекчения за бъдещите собственици. Азбучен стана примерът с МДК, когато правителството пое да осигури пазар на “Юнион миниер” за сярната киселина и така си създаде верига от последващи приватизационни проблеми с продажбата на Агрополихим.

Може би част от проблема с неуспялата приватизация се съдържа и в това, че управлението на ОДС не успя да се отърси от лошия пример, който му даваха предшествениците с безбройните промени в закона за приватизацията. През тази година той прехвърли двадесетата си поправка (най-последната пък от много време си стои в парламента, очевидно защото в нея трябва да се изпълнят повелите на МВФ да отпаднат преференциите за разсрочено плащане на РМД). Законът вече е толкова сложен и необхватен, че чак стана безсмислен. Не стига че лесно може да се заобикаля и се заобикаля, но и самите юристи започнаха да се объркват и да не знаят какво пише в него напоследък. Остава надеждата, че множеството неуспели купувачи все пак са намерили утеха в оригиналния виц за добрата новина, която Александър Божков съобщил на сънародниците си - че раздържавяването ще приключи, когато дойде краят на света. И в слуховете, че всъщност колоритният вицепремиер сам най-цинично разпространявал шегата.

Година с толкова много скандали по приватизационни сделки досега не е имало. Освен като брой проблемни казуси през тази година битките в раздържавяването се разшириха и по другите възможни фронтове. Огромна част от предприятията, които трябваше да се приватизират или да се ликвидират до края на тази година, останаха собственост на държавата, която все повече затъва в безизходица. Агенцията за приватизация хем не успя да продаде нещо съществено, хем успя да се скара с инвестиционните посредници, на които беше възложено да приватизират приватизацията (според култовото изказване на вицепремиера Александър Божков). В резултат дори и посредниците почти не успяха да сключат сделки. Затова пък имаше доста заведени дела по сключени и несключени приватизации, други сделки се забавиха и останаха за сключване в далечното бъдеще, за някои предприятия напълно беше пропусната възможността да си намерят частни собственици и не на последно място всичко това разочарова голям брой инвеститори. Никога досега потенциалните купувачи не са се оплаквали толкова много от нередности по приватизационните процедури и от неясни правила за продажба, които се променят непрекъснато в хода на сделките. Така резултатът, който се постигна с приватизацията, респективно структурната реформа, е ужасяващ. Освен че процентът раздържавени активи е нищожен, след опитите за приватизация като че ли по-скоро остава разруха, отколкото очакваното съживяване. Няколко големи завода останаха държавни и загубиха цената си, която в началото на годината се изразяваше в десетки и дори стотици милиони долари, а в края се оказа, че за някои случаи ще се продава за по един лев.

Добри сделки няма, пропуснатите са много

Ако за предишната година правителството се похвали със сделки като “Солвей - Соди”, МДК и “Девня - цимент”, за тази година то може само да помълчи. Все пак ако приватизиращите ведомства на всяка цена трябва да се отчетат с нещо, ще трябва това да е продажбата на миноритарни пакети. Там министерствата и агенцията бяха особено активни, макар че ги продават с преговори, вместо да ги предложат за бърза и прозрачна продажба чрез борсата или на публични търгове. Доколкото изобщо имаше по-значителни сделки, те задължително бяха съпроводени със скандали. След приватизационните ведомства споровете се пренасяха в съда. Пресконференциите на Агенцията за приватизация редовно протичаха в обяснения защо определена сделка е била отложена или провалена. В останалите случаи посланията на приватизаторите към обществеността често бяха съставени от безсмислени съобщения като “преговорите по сделката Х от ден на ден напредва, но не е ясно кога ще има окончателен резултат”. По-често обаче напредъкът в приватизацията на дадено предприятие (например “Химко”, на което се възлагаха най-много надежди за приходи) се изчерпваше в изявления от типа “Брейч дойде” и “Брейч си отиде”. Канадецът от индийски произход Ъруин Брейч така и не купи нито “Химко”, нито “Плама”. Последното, слава богу, поне не тежи на сметката и на съвестта на настоящите управляващи.

А иначе “Химко” влезе в историята на приватизацията ни като класически пример за това как, когато не се продава навреме едно предприятие, неговата цена може да падне от 123 млн. долара на един долар. Всъщност съдбата на “Химко” е и съдба на останалите торови заводи у нас, които най-много пострадаха от лошото развитие на международната конюнктура, съчетано с безхаберието на държавата и пропуснатата възможност за приватизация. Агрополихим, Агробиохим, “Химко”, Неохим - общото между тях е, че преди време бяха смятани за особено атрактивни, а сега им се търси собственик за един лев. За Агрополихим положението поне не е толкова тежко, защото засега все още има споразумение с норвежката компания “Норск хидро” за сделка срещу един долар. За “Химко” обаче купувач не е намерен, а към Агробиохим няма никакъв интерес и възможните варианти са само ликвидация или продажба на обособени части.

Провалът на раздържавяването чрез посредници

“Повече не желая да поемам проекти в България.” Такива неофициални изказвания започнаха да правят чужди консултанти, които трябваше да посредничат по приватизационни сделки. Преди година раздържавяването чрез посредници беше обявено като начин за ускоряване на процеса и подобряване на имиджа на страната в очите на чуждестранните инвеститори. Сега ефектът е точно обратен. Шеф-приватизаторите твърдят, че посредниците са виновни за това, че вместо да се ускори раздържавяването, то дори се забави. Посредниците пък казват, че агенцията им се меси в работата, налага решенията си, създава дублиращи екипи, които повече пречат, отколкото помагат. Напоследък оплакванията на изгонени купувачи и обидени посредници се изразиха и във вид на негативни статии за българската приватизация във “Файненшъл таймс” (материалът за словашката компания СЛК, която не успя да купи Русенска корабостроителница). Още по-силни са изявленията на чужди посланици, като например американската посланичка Ейвис Боулън, която единствена публично изрази недоволство от липсата на прозрачност в приватизацията. Неофициални оплаквания за същото са отправяли към вицепремиера Александър Божков и посланиците на Германия, Австрия, Холандия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Накратко

Накратко

Общи събрания

Общи събрания

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.