Закъснелите плащания вече не са изключение, а правило
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Закъснелите плащания вече не са изключение, а правило

Закъснелите плащания вече не са изключение, а правило

835 прочитания

През последните месеци доста от купувачите по приватизационни сделки забравят да платят. Те или внасят част от цената при подписването на приватизационния договор и просрочват плащането на остатъка, или финализират сделките, но отлагат подписването, защото не могат да платят първата си вноска. Тенденцията на закъсняване и неплащане означава, че нараства делът на некачествените и недостатъчно платежоспособни купувачи, а сериозните инвеститори се отдръпват. Липсата на плащания всъщност е един от показателите за липса на успехи в раздържавяването.
Чиновниците от приватизиращите ведомства се опитват да обяснят закъснелите плащания с кризата в Косово и с това, че купувачите изчакват разрешението на конфликта, за да платят. Това обаче не обяснява случаите, в които инвеститорът е българска фирма или работническо-мениджърско дружество (РМД). В повечето случаи приватизиращите органи предпочитат да изчакват нередовните платци, вместо да развалят сделките или да обявят ново набиране на оферти - в случаите, когато изобщо няма подписан приватизационен договор.
През изминалата година (според отчета за изпълнението на програмата за приватизация) имаше само шест развалени сделки - за “Габровница” АД, с. Горно Сахране (с продавач Агенцията за приватизация), за “Прогрес” ЕООД, с. Долни Главанак (продавач - земеделското министерство) и четири сделки за обособени части от “Златни пясъци” АД (продавач - Министерството на търговията и туризма). И шестте сделки бяха прекратени заради неплащане. Като се имат предвид недостигът на ресурс за плащане в приватизация (независимо от навлизането на компенсаторните записи като ново платежно средство) и отдръпването на външните капитали от България и от региона, през тази година се очаква развалените сделки да бъдат значително повече.

Кой не е платил

Най-фрапиращият случай на неплащане е за “Русенска корабостроителница”. Високопоставени служители на Агенцията за приватизация неофициално се оплакаха, че купувачът по сделката - Русенско корабостроително мениджърско дружество (РКМД - Rousse Shipyard Beteligungsgesellschaft) с регистрация в Германия, демонстрира “типично циганско поведение”. Възмущението на агенцията идва от това, че РКМД с месеци отлагаше сключването на договора, докато държавата не опрости данъчните задължения на корабостроителницата. Когато това най-сетне стана в началото на годината (бюджетът отпусна финансиране, което веднага се върна под формата на изплатени данъчни задължения), РКМД сключи договора и внесе 20% от цената в размер общо на 1.614 млн. долара. Остатъкът трябваше да бъде издължен до 29 март, но до края на изминалата седмица (9 април) купувачът не беше платил. Според добре осведомен източник, близък до управлението на корабостроителницата, РКМД бави плащането, защото не може да договори банков кредит за финансиране на сделката. Заради недостатъчност на средства на новия собственик корабостроителницата не разполага с достатъчно оборотен капитал, за да изпълнява поръчките си, а работниците не са получавали заплатите си от началото на годината.
Другото голямо закъсняло плащане е по сделката за “Свилоза” - Свищов. Купувачът, консорциум между регистрираното в Делауеър дружество “А.Р.У.С.” и РМД “Свилоза 2000”, плати в брой 2.1 млн. долара в деня на подписването на договора, а остатъкът в размер на 4.9 млн. долара трябваше да бъде издължен чрез непарични платежни средства също до 29 март (от тях до един млн. долара в инвестиционни бонове). Според пресцентъра на АП купувачът е обещал да плати в най-скоро време, като основната част от вноската се очаква да бъде издължена чрез компенсаторни записи.

Неподписаните договори

“Имаме десетки договори, които са парафирани от министъра, но купувачите не идват да ги подпишат. Никой не казва защо, но според мен нямат пари”, заяви пред “Капитал” експерт от промишленото министерство. По закон сделките, договорени чрез търгове и конкурси, трябва да се подписват до 14 дни след приключване на работата по проектодоговора, а сделките на АП, които трябва да бъдат одобрявани от надзора - до 30 дни. В повечето случаи обаче приватизиращите органи не нарушават закона с отложеното сключване на сделките, защото повечето са договорени чрез преговори с потенциални купувачи, а за този метод не е предвиден срок за подписване на приватизационния договор.
Вероятно заради липсата на средства на купувачите се отлагат няколко от най-големите сделки, подготвени от Агенцията за приватизация - например за миннообогатителното предприятие “Асарел - Медет” и за металургичния комбинат “Промет”. Друга отложена сделка - тази за курорта “Русалка”, изненадващо приключи с подписване на приватизационния договор минути преди изтичане на крайния срок - работния ден на 8 април. Избраният купувач на “Русалка” “АКБ Корпорация”, спечели сделката чрез търг с явно наддаване в средата на март и според решение на надзора на АП трябваше да сключи договора до 2 април. Веднага след търга представител на посредника “Райфайзен инвестмънт” прогнозира, че бившият приватизационен фонд няма да плати. Заради липсата на средства на купувача надзорът удължи срока за сключване на сделката (съответно за плащане на първата половина от цената). Според официалното съобщение на АП “АКБ Корпорация” е внесла половината от цената на курорта (2.01 млн. долара) в деня на подписването, а останалата част трябва да издължи в 30-дневен срок, тоест все още не е късно да се сбъдне прогнозата, че купувачът може и да не плати.
Един от фрапантните случаи на отложена продажба - сделката за “Асарел - Медет”, беше посочена наскоро от изпълнителния директор на АП Захари Желязков като типичен пример “как купувачът (РМД “Асарел инвест” - бел. ред.) може да изчезне за неопределено време”. Официално причината, която се посочва за отлагането, е липсата на оценка за миналите екологични щети в района на предприятието. Докато подобна оценка не бъде готова, купувачът се опасява, че може да бъде принуден да плаща нещо, без да е длъжен, съобщи Желязков. Затова агенцията е удължила срока за сключване на договора за “Асарел - Медет” до 16 април. Според запознати по-сериозната причина за отлагането отново е липсата на средства за сделката. Предвиждаше се финансирането да бъде предоставено основно от австрийската фирма “Фьост Алпине”, която по условие трябваше да е придобила мажоритарния пакет от “Асарел инвест” към датата на сключване на договора за медообогатителния комбинат. Досега обаче няма информация това да се е случило. Купувачът на “Асарел - Медет” трябва да плати в брой 300 хил. долара в деня на подписване, след това в 14-дневен срок - още 129 хиляди долара в брой, а до 30 дни от сключването - един млн. долара чрез компенсаторни записи или дългови книжа.
Третата най-отлагана сделка е продажбата на “Промет”. По тази продажба, противоположно на случаите в промишленото министерство, приватизационният договор е подписан от купувача “Нева холдинг”, но не и от агенцията. Приватизационното ведомство обяви, че ще подпише, когато купувачът преведе средствата, дължими в деня на сключване на сделката. Цената на мажоритарния пакет от “Промет” е 1 025 500 долара, като в деня на подписването вероятно ще трябва да бъдат платени 20% от тази сума според обичайната практика на АП.

През последните месеци доста от купувачите по приватизационни сделки забравят да платят. Те или внасят част от цената при подписването на приватизационния договор и просрочват плащането на остатъка, или финализират сделките, но отлагат подписването, защото не могат да платят първата си вноска. Тенденцията на закъсняване и неплащане означава, че нараства делът на некачествените и недостатъчно платежоспособни купувачи, а сериозните инвеститори се отдръпват. Липсата на плащания всъщност е един от показателите за липса на успехи в раздържавяването.
Чиновниците от приватизиращите ведомства се опитват да обяснят закъснелите плащания с кризата в Косово и с това, че купувачите изчакват разрешението на конфликта, за да платят. Това обаче не обяснява случаите, в които инвеститорът е българска фирма или работническо-мениджърско дружество (РМД). В повечето случаи приватизиращите органи предпочитат да изчакват нередовните платци, вместо да развалят сделките или да обявят ново набиране на оферти - в случаите, когато изобщо няма подписан приватизационен договор.
През изминалата година (според отчета за изпълнението на програмата за приватизация) имаше само шест развалени сделки - за “Габровница” АД, с. Горно Сахране (с продавач Агенцията за приватизация), за “Прогрес” ЕООД, с. Долни Главанак (продавач - земеделското министерство) и четири сделки за обособени части от “Златни пясъци” АД (продавач - Министерството на търговията и туризма). И шестте сделки бяха прекратени заради неплащане. Като се имат предвид недостигът на ресурс за плащане в приватизация (независимо от навлизането на компенсаторните записи като ново платежно средство) и отдръпването на външните капитали от България и от региона, през тази година се очаква развалените сделки да бъдат значително повече.

Кой не е платил

Най-фрапиращият случай на неплащане е за “Русенска корабостроителница”. Високопоставени служители на Агенцията за приватизация неофициално се оплакаха, че купувачът по сделката - Русенско корабостроително мениджърско дружество (РКМД - Rousse Shipyard Beteligungsgesellschaft) с регистрация в Германия, демонстрира “типично циганско поведение”. Възмущението на агенцията идва от това, че РКМД с месеци отлагаше сключването на договора, докато държавата не опрости данъчните задължения на корабостроителницата. Когато това най-сетне стана в началото на годината (бюджетът отпусна финансиране, което веднага се върна под формата на изплатени данъчни задължения), РКМД сключи договора и внесе 20% от цената в размер общо на 1.614 млн. долара. Остатъкът трябваше да бъде издължен до 29 март, но до края на изминалата седмица (9 април) купувачът не беше платил. Според добре осведомен източник, близък до управлението на корабостроителницата, РКМД бави плащането, защото не може да договори банков кредит за финансиране на сделката. Заради недостатъчност на средства на новия собственик корабостроителницата не разполага с достатъчно оборотен капитал, за да изпълнява поръчките си, а работниците не са получавали заплатите си от началото на годината.
Другото голямо закъсняло плащане е по сделката за “Свилоза” - Свищов. Купувачът, консорциум между регистрираното в Делауеър дружество “А.Р.У.С.” и РМД “Свилоза 2000”, плати в брой 2.1 млн. долара в деня на подписването на договора, а остатъкът в размер на 4.9 млн. долара трябваше да бъде издължен чрез непарични платежни средства също до 29 март (от тях до един млн. долара в инвестиционни бонове). Според пресцентъра на АП купувачът е обещал да плати в най-скоро време, като основната част от вноската се очаква да бъде издължена чрез компенсаторни записи.

Неподписаните договори

“Имаме десетки договори, които са парафирани от министъра, но купувачите не идват да ги подпишат. Никой не казва защо, но според мен нямат пари”, заяви пред “Капитал” експерт от промишленото министерство. По закон сделките, договорени чрез търгове и конкурси, трябва да се подписват до 14 дни след приключване на работата по проектодоговора, а сделките на АП, които трябва да бъдат одобрявани от надзора - до 30 дни. В повечето случаи обаче приватизиращите органи не нарушават закона с отложеното сключване на сделките, защото повечето са договорени чрез преговори с потенциални купувачи, а за този метод не е предвиден срок за подписване на приватизационния договор.
Вероятно заради липсата на средства на купувачите се отлагат няколко от най-големите сделки, подготвени от Агенцията за приватизация - например за миннообогатителното предприятие “Асарел - Медет” и за металургичния комбинат “Промет”. Друга отложена сделка - тази за курорта “Русалка”, изненадващо приключи с подписване на приватизационния договор минути преди изтичане на крайния срок - работния ден на 8 април. Избраният купувач на “Русалка” “АКБ Корпорация”, спечели сделката чрез търг с явно наддаване в средата на март и според решение на надзора на АП трябваше да сключи договора до 2 април. Веднага след търга представител на посредника “Райфайзен инвестмънт” прогнозира, че бившият приватизационен фонд няма да плати. Заради липсата на средства на купувача надзорът удължи срока за сключване на сделката (съответно за плащане на първата половина от цената). Според официалното съобщение на АП “АКБ Корпорация” е внесла половината от цената на курорта (2.01 млн. долара) в деня на подписването, а останалата част трябва да издължи в 30-дневен срок, тоест все още не е късно да се сбъдне прогнозата, че купувачът може и да не плати.
Един от фрапантните случаи на отложена продажба - сделката за “Асарел - Медет”, беше посочена наскоро от изпълнителния директор на АП Захари Желязков като типичен пример “как купувачът (РМД “Асарел инвест” - бел. ред.) може да изчезне за неопределено време”. Официално причината, която се посочва за отлагането, е липсата на оценка за миналите екологични щети в района на предприятието. Докато подобна оценка не бъде готова, купувачът се опасява, че може да бъде принуден да плаща нещо, без да е длъжен, съобщи Желязков. Затова агенцията е удължила срока за сключване на договора за “Асарел - Медет” до 16 април. Според запознати по-сериозната причина за отлагането отново е липсата на средства за сделката. Предвиждаше се финансирането да бъде предоставено основно от австрийската фирма “Фьост Алпине”, която по условие трябваше да е придобила мажоритарния пакет от “Асарел инвест” към датата на сключване на договора за медообогатителния комбинат. Досега обаче няма информация това да се е случило. Купувачът на “Асарел - Медет” трябва да плати в брой 300 хил. долара в деня на подписване, след това в 14-дневен срок - още 129 хиляди долара в брой, а до 30 дни от сключването - един млн. долара чрез компенсаторни записи или дългови книжа.
Третата най-отлагана сделка е продажбата на “Промет”. По тази продажба, противоположно на случаите в промишленото министерство, приватизационният договор е подписан от купувача “Нева холдинг”, но не и от агенцията. Приватизационното ведомство обяви, че ще подпише, когато купувачът преведе средствата, дължими в деня на сключване на сделката. Цената на мажоритарния пакет от “Промет” е 1 025 500 долара, като в деня на подписването вероятно ще трябва да бъдат платени 20% от тази сума според обичайната практика на АП.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Накратко

Накратко

Общи събрания

Общи събрания

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.