“ЛУКойл” купи Нефтохим за 81 млн. долара в брой

Държавата ще отпише 170 млн. долара дългосрочен дълг на рафинерията

Две години след началото на мандата си и седмица преди местните избори правителството сключи най-значимата приватизационна сделка в България досега. “ЛУКойл петрол”, дъщерно дружество на “ЛУКойл Европа”, купи 58% от капитала на Нефтохим. Цената на сделката по договор е 101 млн. долара, от които в държавния бюджет реално ще влязат 81 млн. долара. Останалите 20 млн. долара, макар и включени в цената, на практика остават в разпореждане на “ЛУКойл” по специална доверителна сметка. Тя ще се употребява за покриване на скрити задължения на рафинерията към държавата и на загуби от междинния период (т.е. по време на приватизационната процедура). Купувачът освен това се задължава да инвестира в рафинерията 268 млн. долара за модернизиране на оборудването през следващите пет години и поне 140 млн. долара под формата на нефтено находище в Западен Сибир с годишен добив от 700 хил. тона нефт. Находището се очаква да влезе в капитала на Нефтохим като апортна вноска.
По договорена цена продажбата на Нефтохим формално се нарежда на второ място в приватизационната класация след сделката за “Соди - Девня”, която беше за 160 млн. долара. Сделката за рафинерията обаче (без да се смята очакваната продажба на БТК) фактически е най-голямата заради изключителната значимост на Нефтохим в българската икономика. Тя освен това е на първо място по формалния показател обещани инвестиции
Според приватизационния договор купувачът поема признатите дългове на рафинерията към държавата (под формата на стар дълг към бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие в размер на 30.5 млн. долара и като неплатени данъци и мита - 420 млн. нови лева), към Националния осигурителен институт - 6.5 млн. нови лева, и към доставчици и банки кредиторки - в неустановен размер. Държавата от своя страна ще отпише дълга на бургаската рафинерия по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). По думите на Захари Желязков, директор на Агенцията за приватизация, пред “Капитал” дългът по ЗУНК (главницата заедно с лихвите) е общо 172 млн. долара, а по настояща стойност - около 125 млн. долара. Други правителствени източници неофициално оценяват ЗУНК-задължението на 160 млн. долара.
Дългосрочният дълг ще бъде отписан според промяната в закона за приватизацията от февруари т.г., с която правителството получи правото да опрощава дългове по ЗУНК. Поправката за пръв път ще бъде приложена по сделката за Нефтохим. На практика ЗУНК-задължения се опрощават от месеци по значими сделки като продажбите на “Кремиковци” и ДЗУ. Схемата обаче беше подаряване на бюджетни пари (от т.нар. фонд за покриване на разходите за структурна реформа) на приватизираното предприятие в размер, равен на дълга.
Държавният контрол над рафинерията е гарантиран чрез т.нар. златна акция. Това означава право на държавата да налага вето върху решения на директорския борд и акционерите на Нефтохим, които противоречат на нейните интереси или могат да бъдат пагубни за съществуването на рафинерията. Златната акция е равносилна на пакет от 34% (тоест над една трета) от капитала, който се нарича “блокираща квота” в корпоративното управление. При бургаската рафинерия златната акция ще дава право на държавата да спира решения за ликвидация или преобразуване на Нефтохим, за вливането му в друго дружество, за прекратяване или съществено намаляване на преработката на горива и пр. Според запознати обаче най-съществената причина държавата да поиска златна акция е, за да си запази контрола над продуктопровода от Бургас до Ихтиман и над пристанищния терминал за нефтопродукти. Те влизат в активите на Нефтохим, но целта е държавата също да има право да ги ползва. Златната акция ще й дава право да наложи вето над евентуален отказ на бургаската рафинерия да й предостави при необходимост продуктопровода и пристанищните съоръжения.
Златната акция беше (и вероятно все още) е вариант, който не се харесваше на купувача. “Защо й е на държавата да контролира Нефтохим чрез златна акция, когато има много други възможности за контрол”, заяви три седмици преди подписването на сделката Владислав Баженов, вицепрезидент на “ЛУКойл”. Че е имало спорове заради държавния контрол личи и от успокоителните изказвания на Захари Желязков в смисъл, че златната акция може и никога да не се използва.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове