Режат привилегиите на РМД
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Режат привилегиите на РМД

Режат привилегиите на РМД

Поредното предложение за промяна в закона предвижда офертите на РМД да се намаляват с норма на дисконтиране, а не само с 10%, както е в момента

Теодора Василева
2553 прочитания

Работническо-мениджърските дружества (РМД) са на път да станат купувачи почти като всички останали. Ако действията и изявленията на управляващите бъдат приведени в синхрон, привилегиите, с които този тип дружества се ползват при раздържавяването, значително ще бъдат намалени. В рамките на една седмица, първо, министърът на икономиката Петър Жотев обяви, че няма да се сключват сделки с РМД за предприятия, чиито финансови показатели се влошават точно преди приватизацията, и второ - парламентарната икономическа комисия внесе предложение за промяна в закона за приватизацията. В него текстът, според който офертите на РМД се дисконтират с 10% и тогава се извършва класирането на кандидатите, ще бъде заменен с друг, в който пише, че при класиране на оферта, подадена от РМД, “офертната цена се дисконтира с оглед на установяване настоящата стойност на оферираната сума при норма на дисконтиране 10 на сто съгласно методика, приета от Агенцията за приватизация”.
Разликата между

Дисконтирането

на една оферта с 10% и с норма на дисконтиране 10% е в това, че в единия случай офертата обикновено се намалява с 10% (макар при нужда да може да се намери и друго тълкувание на думата), а във втория (според правилата на финансовия анализ) се намалява значително повече, тъй като всяка година разсрочване носи допълнително намаляване на сегашната стойност. За пример нетната сегашна стойност на 1000 лева, платими на равни вноски за десет години с първоначално плащане от 10% и сконтирани с норма на сконтиране 10%, е 675.9 лева, тоест общото намаляване е над 32%. Колкото по-къс е периодът на издължаване, толкова по-малко се редуцира общата сума.
Именно вторият вариант да бъде записан настояваше МВФ още при предишната промяна в закона, но тогава председателят на икономическата комисия неволно обърка текста при четенето му в пленарната зала и вместо норма на дисконтиране, каза само дисконтиране. По този начин преференциите на РМД останаха почти толкова високи, колкото и дотогава си бяха, а в резултат тези дружества продължиха да печелят повечето приватизационни сделки.
Предстоящата поправка ще е 22-а поред за почти осемгодишната история на закона за приватизация. Предложението за отстраняване на допусната неточност в текста за дисконтирането е на икономическата комисия, като то се добавя към правителствения проект за премахване на извънбюджетната сметка на Центъра за масова приватизация. Предстои измененията в закона да бъдат предложени в пленарната зала за първо четене.

Жотев срещу РМД

Притеснен от огромния брой сключени приватизационни сделки с РМД, а вероятно и в резултат на разговорите си с мисията на Международния валутен фонд вицепремиерът заяви, че основен приоритет ще е поставянето на равна основа на стратегическите инвеститори и РМД. “В Министерството на икономиката, а и в Агенцията за приватизация не са добре дошли тези РМД, които с дейността си са показали, че влошават резултатите, че съсипват предприятията. Никъде в Закона за приватизацията не пише, че приватизиращият орган няма право да се съобразява кой купува, независимо от другите параметри на сделката - цена, инвестиции и т.н. Тук ще има съществена промяна и просто ми се иска тези РМД да чуят моето послание и да си оправят предприятията. Иначе няма да купуват, при нас поне”, обясни пред Дарик радио министърът на икономиката.
Осъществяването на тази промяна ще зависи предимно от волята на приватизиращите ведомства, тъй като според Жотев нормативната рамка няма да се променя. “Законът не забранява на продавача да анализира финансовите възможности, опита и познанията на купувачите”, коментира вицепремиерът.
Трудно обаче ще бъде спазването на този ангажимент. Сериозна доза субективизъм може да има при определянето на факторите, довели до влошаването на финансовите резултати, т.е. дали те са пряко следствие от целенасочени действия на ръководството на дадено дружество, или пък например от влошена стопанска конюнктура. Проблеми могат да възникнат и от факта, че материята няма да е регламентирана законово. Отхвърлянето на офертите на РМД с по-добри финансови показатели от останалите кандидати може да послужи за обжалване на някои сделки и съответно до забавянето им.
Все пак вицепремиерът предприе първата реална крачка в посока намаляване на шансовете на РМД да закупят дадено предприятие. След като издаде редица заповеди за удължаване сроковете за подаване на оферти (в много от процедурите сроковете са скъсени до невъзможност за участие на фирми, които не са разполагали с предварителна информация), в надпреварата за някои дружества вече могат да се включат и други участници. Практиката досега показа, че доста потенциални инвеститори не кандидатстват заради липсата на време да се запознаят с документацията и да подготвят оферта. За РМД късите срокове бяха още едно предимство, тъй като те безкрайно добре познават предприятията, а липсата на конкуренция им осигуряваше евтина покупка.
Вече доста големи и атрактивни предприятия станаха собственост на мениджърските си екипи. Още повече че през последните две години, когато на практика бяха приватизирани най-голям процент от държавните активи, сделките с РМД бяха повече от половината. Макар и малко закъсняло, стига да стане факт, промененото отношение към РМД ще окаже положителен ефект върху приватизацията на оставащите държавни дружества.

Работническо-мениджърските дружества (РМД) са на път да станат купувачи почти като всички останали. Ако действията и изявленията на управляващите бъдат приведени в синхрон, привилегиите, с които този тип дружества се ползват при раздържавяването, значително ще бъдат намалени. В рамките на една седмица, първо, министърът на икономиката Петър Жотев обяви, че няма да се сключват сделки с РМД за предприятия, чиито финансови показатели се влошават точно преди приватизацията, и второ - парламентарната икономическа комисия внесе предложение за промяна в закона за приватизацията. В него текстът, според който офертите на РМД се дисконтират с 10% и тогава се извършва класирането на кандидатите, ще бъде заменен с друг, в който пише, че при класиране на оферта, подадена от РМД, “офертната цена се дисконтира с оглед на установяване настоящата стойност на оферираната сума при норма на дисконтиране 10 на сто съгласно методика, приета от Агенцията за приватизация”.
Разликата между

Дисконтирането

на една оферта с 10% и с норма на дисконтиране 10% е в това, че в единия случай офертата обикновено се намалява с 10% (макар при нужда да може да се намери и друго тълкувание на думата), а във втория (според правилата на финансовия анализ) се намалява значително повече, тъй като всяка година разсрочване носи допълнително намаляване на сегашната стойност. За пример нетната сегашна стойност на 1000 лева, платими на равни вноски за десет години с първоначално плащане от 10% и сконтирани с норма на сконтиране 10%, е 675.9 лева, тоест общото намаляване е над 32%. Колкото по-къс е периодът на издължаване, толкова по-малко се редуцира общата сума.
Именно вторият вариант да бъде записан настояваше МВФ още при предишната промяна в закона, но тогава председателят на икономическата комисия неволно обърка текста при четенето му в пленарната зала и вместо норма на дисконтиране, каза само дисконтиране. По този начин преференциите на РМД останаха почти толкова високи, колкото и дотогава си бяха, а в резултат тези дружества продължиха да печелят повечето приватизационни сделки.
Предстоящата поправка ще е 22-а поред за почти осемгодишната история на закона за приватизация. Предложението за отстраняване на допусната неточност в текста за дисконтирането е на икономическата комисия, като то се добавя към правителствения проект за премахване на извънбюджетната сметка на Центъра за масова приватизация. Предстои измененията в закона да бъдат предложени в пленарната зала за първо четене.

Жотев срещу РМД

Притеснен от огромния брой сключени приватизационни сделки с РМД, а вероятно и в резултат на разговорите си с мисията на Международния валутен фонд вицепремиерът заяви, че основен приоритет ще е поставянето на равна основа на стратегическите инвеститори и РМД. “В Министерството на икономиката, а и в Агенцията за приватизация не са добре дошли тези РМД, които с дейността си са показали, че влошават резултатите, че съсипват предприятията. Никъде в Закона за приватизацията не пише, че приватизиращият орган няма право да се съобразява кой купува, независимо от другите параметри на сделката - цена, инвестиции и т.н. Тук ще има съществена промяна и просто ми се иска тези РМД да чуят моето послание и да си оправят предприятията. Иначе няма да купуват, при нас поне”, обясни пред Дарик радио министърът на икономиката.
Осъществяването на тази промяна ще зависи предимно от волята на приватизиращите ведомства, тъй като според Жотев нормативната рамка няма да се променя. “Законът не забранява на продавача да анализира финансовите възможности, опита и познанията на купувачите”, коментира вицепремиерът.
Трудно обаче ще бъде спазването на този ангажимент. Сериозна доза субективизъм може да има при определянето на факторите, довели до влошаването на финансовите резултати, т.е. дали те са пряко следствие от целенасочени действия на ръководството на дадено дружество, или пък например от влошена стопанска конюнктура. Проблеми могат да възникнат и от факта, че материята няма да е регламентирана законово. Отхвърлянето на офертите на РМД с по-добри финансови показатели от останалите кандидати може да послужи за обжалване на някои сделки и съответно до забавянето им.
Все пак вицепремиерът предприе първата реална крачка в посока намаляване на шансовете на РМД да закупят дадено предприятие. След като издаде редица заповеди за удължаване сроковете за подаване на оферти (в много от процедурите сроковете са скъсени до невъзможност за участие на фирми, които не са разполагали с предварителна информация), в надпреварата за някои дружества вече могат да се включат и други участници. Практиката досега показа, че доста потенциални инвеститори не кандидатстват заради липсата на време да се запознаят с документацията и да подготвят оферта. За РМД късите срокове бяха още едно предимство, тъй като те безкрайно добре познават предприятията, а липсата на конкуренция им осигуряваше евтина покупка.
Вече доста големи и атрактивни предприятия станаха собственост на мениджърските си екипи. Още повече че през последните две години, когато на практика бяха приватизирани най-голям процент от държавните активи, сделките с РМД бяха повече от половината. Макар и малко закъсняло, стига да стане факт, промененото отношение към РМД ще окаже положителен ефект върху приватизацията на оставащите държавни дружества.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Общи събрания

Общи събрания

Накратко

Накратко

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK