Създаването на вътрешен пазар в Европейския съюз

Въпросът за пазара е централен за европейската интеграция вече половин век. Сменят се различни форми и етапи на установяване на единно пазарно пространство и премахване на ограниченията пред свободната търговия в нейния най-широк вид. Някои от тези форми (общ пазар, вътрешен пазар) засягат само страните - членки на ЕО, други (европейско икономическо пространство и Европейска асоциация за свободна търговия) включват и страни извън 15-те (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия). Крайната цел на всички усилия е да се създаде максимално широко по територия и свободно от ограничения търговско пространство.
I. ОБЩ ПАЗАР И ВЪТРЕШЕН ПАЗАР
Основната задача на общия пазар е постигането на възможно най-добра дислокация на ресурси, от което да последват оптимални икономически резултати. За постигането им общият пазар разполага със следните средства: единна митническа тарифа спрямо страни, нечленуващи в ЕО; свободно движение на лица, стоки, капитал и услуги; обща селскостопанска, транспортна и външнотърговска политика; единна и строга система за защита на конкуренцията; координиране на стопанската политика на държавите членки. Така формулирани обаче, елементите на общия пазар не добиват пълна реализация и дълги години се запазват значителни вътрешни разделения в рамките на ЕО. В средата на 80-те се правят изчисления, според които само пряката финансова изгода от пълното премахване на съществуващите бариери би възлязла на над 200 млрд. ЕКЮ. За целта през юни 1985 г. комисията издава Бяла книга за изграждане на вътрешен пазар, предлагаща 7-годишна програма за интензивни реформи, предвиждащи и приемането на 282 нови нормативни акта. В края на 1992 г. се отчита, че целта е постигната - изградено е “пространство без вътрешни граници, наподобяващо в максимално висока степен един вътрешен пазар, в което е осигурено свободното движение на лица, стоки, услуги и капитал”. В Договора за ЕС от Маастрихт за всичко това вече се говори като за безусловна даденост, на която се надгражда новият съюз.
Създаването на вътрешния пазар се явява решаваща крачка към следващо, по-високо стъпало на интеграцията: създаването на
II. ИКОНОМИЧЕСКИ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ (ИВС)
1. Първоначално договорът за ЕО (тогава ЕИО) не предвижда обща валутна политика. Едва през 1971 г. страните от ЕИО приемат резолюция за изграждане на Икономически и валутен съюз в рамките на 10 години и се сключва споразумение, създаващо валутен тунел - фиксиране до 4.5% на максимално допустимите колебания между валутите на ЕО и долара. Съветът възлага на националните банки да поддържат два пъти по-тесни - до 2.25%, граници на колебание между валутите вътре в ЕО (наричано валутна змия в тунела). Това е първи опит за трайно поддържане на стабилен валутен курс вътре в ЕО. Разбира се, не всички страни успяват постоянно да задържат валутите си в рамките на тунела*1.
2. През декември 1978 г., за да се преодолеят възникналите трудности, се създава европейска валутна система (ЕВС) - една по-съвършена валутна змия. Създадена е нова валутна единица - ECU (European Currency Unit), основаваща се на своеобразна валутна кошница, в която в зависимост от икономическата си сила участват с различно тегло отделните национални валути. ЕКЮ е натоварено с отговорни функции: “котва” във вътрешния обмен, средство за разплащане, основа на счетоводството на ЕО и вътрешна разчетна единица.
3. През 1989 г. комисията изготвя доклад, според който вътрешният пазар на стоки и услуги и пълната либерализация на движението на капитали изискват твърдо фиксирани обменни курсове и единна валутна политика, което обосновава необходимостта от създаване на Икономически и валутен съюз. Неговото изграждане преминава през няколко етапа:
- Подготвителен - от 1.7.1990 г. до 31.12.1993 г.: усилия за изграждането на вътрешния пазар и подобряване на координацията на националните икономически политики;
- Преходен - от 1.1.1994 до 31.12.1998г.: Съветът ежегодно определя основните насоки на икономическата политика и параметрите на инфлацията, обменните курсове и заетостта, препоръчва мерки за държавите в затруднение. Започва да действа Европейският валутен институт (виж по-долу), подготвящ заключителния етап и въвеждането на единната валута. Влиза в сила забраната за рефинансиране на държавни институции от централните банки и установяването на строга бюджетна дисциплина по отношение на държавния дефицит и държавния дълг.
- Заключителен - от 1.1.1999г.: Окончателно фиксиране на курсовете между държавите участнички. На мястото на ЕВИ започва да функционира Европейската централна банка (виж по-долу). Започва въвеждането на единната европейска валута като пълноценно платежно средство в междубанкови операции, на стоковите и фондовите борси и за изчисляване на държавния дълг, както и за безналични плащания (с кредитни карти или по банков път - включително и в магазини на дребно). Всички цени се обявяват в местна валута и в евро.
- От 1.1.2002 г. след тригодишна подготовка се пускат в обращение банкнотите и монетите на еврото и започва изтегляне на националните валути, което трябва да приключи напълно за 6 месеца. След 1 юли 2002 г. единственото платежно средство остава еврото.
Началната дата 1 януари 1999 г. за третия, заключителен етап от установяването на ИВС се отнася само за онези страни, които отговарят на 4 изключително строги критерия за конвергенция: инфлацията в последната година да не надвишава с повече от 1.5 пункта параметрите на трите държави с най-ниска инфлация (около 3-3.5%); бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а държавният дълг да не е повече от 60% от БВП; в последните 2 години да се поддържат без особени затруднения установените граници на отклонение във валутните курсове; равнището на дългосрочните лихвени проценти да не надхвърля с повече от 2% средното за 3-те държави с най-ниска инфлация.*2
Въз основа на тези критерии се формира т.нар. зона евро, в която засега не може да се включи Гърция, а Дания, Швеция и Великобритания изчакват*3.
III. ОРГАНИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ВАЛУТНО ЕДИНСТВО
1. В периода 1994 - 1999 г. валутното сътрудничество в ЕО се управлява от временен орган - Европейски валутен институт. Той ръководи използването на ЕКЮ, координира усилията на националните банки и функционирането на европейската валутна система и подготвя въвеждането на еврото.
2. От 1 януари 1999 г. на мястото на ЕВИ започва работа Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя единствена разрешава емисията на банкноти в ЕО и дава становища относно актовете на ЕО или на отделните държави във валутната сфера. ЕЦБ издава нормативни актове (регламенти, решения, препоръки и мнения), задължителни за страните членки. Самата тя е юридическо лице със седалище в Хамбург. Нейните органи са изпълнителен съвет (председател, зам.-председател и 4-ма членове) и управителен съвет (изпълнителният съвет + управителите на 15-те национални банки). Създаден е и Икономически и финансов комитет с координационни и консултативни функции.
3. ЕЦБ и 15-те национални банки се обединяват в Европейска система на централните банки (ЕСЦБ), ръководена от органите на ЕЦБ. Тя управлява единната валута и има за основна задача да поддържа стабилността на цените и да подкрепя общата икономическа политика в ожбщността. ЕСЦБ държи и управлява официалните резерви в чужда валута на държавите членки, поощрява плавното функциониране на платежните системи и осъществява операциите по обмена на чуждестранна валута в ЕО.

В следващия брой: Общите политики на ЕС (търговска, селскостопанска и др.)

*1 След обединението на Германия марката губи силата си на противоинфлационна котва за кошницата на ЕКЮ, Италия и Великобритания излизат от ЕВС през 1992 г., девалвация и други проблеми на валутите довеждат през 1993 г. до промяна на допустимата рамка на отклонение на валутите от 2.25% (змията) на 15%!
*2 Дори само тези очевидно непосилни за България днес критерии показват колко далеч сме още от интеграцията...
*3 Този път със сравнително по-малко изоставане от останалите Великобритания вече се подготвя за присъединяване