Извънсъдебното разрешаване на имуществени спорове

Извънсъдебното разрешаване на спорове, известно като алтернативното разрешаване на правни спорове (АРПС) (аlternative dispute resolution - ADR), придобива нарастваща популярност като алтернативно средство или най-малкото като междинна стъпка, преди страните да прибягнат към по-формални правни процедури за решаване не само на търговскоправни спорове, но и на други имуществени спорове. При изработването на Третата многогодишна програма за малките и средните предприятия в Европейския съюз 1997 - 2000 (COM/96/0098 FINAL) насърчаването на развитието на АРПС е идентифицирано като мярка за опростяване и подобряване на административната и правната среда на бизнеса.
В развитите практики в Западна Европа, САЩ и Канада съществуват различни форми на АРПС. Освен арбитража най-често използваните между тях са посредничеството, помирението, експертното мнение по спора.
Недостатъчната ефективност на съдебното решаване на спорове за имуществени права, на изпълнителното производство, на производство по несъстоятелност е сериозно препятствие пред икономическия растеж. АРПС предлага характеристики, които отговарят на нуждата от повишаване на ефективността на правораздаването: спестява разходи - разходите, свързани с АРПС, са по-малко и по вид, и по размер, насърчава ранното и бързото уреждане на спора. Чуждестранната практика показва, че продължителността на процедура по АРПС може да бъде измервана в седмици, в сравнение с тези по съдебно и арбитражно уреждане, при които често става дума за месеци или години

Неформалност, гъвкавост и конфиденциалност

насърчава отношения на сътрудничеството между страните. При съдебното разрешаване поради състезателния характер на производството едната от страните е губеща, а другата - печелеща. Производствата по АРПС избягват това противопоставяне. То предлага възможност за търговско разрешение, като вниманието на страните се фокусира върху текущите им търговски отношения, а не към миналото,

Позволява на страните да запазят контрола върху развитието на спора

следователно и върху произлизащите от него разходи.
С Препоръка 98/257/ЕC oт 30 март 1998 г. Европейската комисия препоръчва принципи, приложими за извънсъдебните органи за разрешаване на спорове между потребители и фирми - независимост, прозрачност, законност, безпристрастност и др. Институционализирането на ефикасна и подходяща извънсъдебна процедура ще допринесе за изграждане на доверието на потребителите във функционирането на финансовия пазар в България. Опитът на държавите, членки на Европейския съюз, показва, че алтернативните механизми ползват и потребителите, и търговците, като намаляват разходите по разрешаването на спора и скъсяват срока на процедурата. Въвеждането на подобни схеми облекчава и достъпа до правосъдие. Поради неразвитостта на български пазар на финансови услуги то ще има и немалка превантивна роля.
В сравнителен план тенденцията води към обединяване на секторните омбудсмански схеми в областта на финансовите услуги. В съответствие със структурата на регулирането на пазара на финансови услуги в България могат да се изградят секторни схеми - за банките, за дейностите, регулирани от Закона за ценните книжа и фондовите борси, за застраховането и за пенсионното и здравното осигуряване. Също така основание за секториране на схемите е, че различните дейности са подчинени на различни регулатори: банките на БНБ, борсите и инвестиционните посредници на Комисията по цените книжа, застраховането на Национален съвет по застраховане и т.н. Изграждането на схеми с по-тясна юрисдикция ще осигури по-малко формалност, по-високо ниво на експертиза в различните области, решаване на споровете на по-ниско ниво (по-близко до потребителите).
В своето мнение за положението на потребителите на финансовия пазар 98/C95/18 от 29 януари 1998 г. Комитетът по икономическите и социалните въпроси на Европейските общности насърчава диалога между потребителите и застрахователните компании с цел да изработят процедури за помирение, посредничество и арбитраж за разрешаване на всякакви спорове помежду им, както и изразява своето желание за въвеждане на застраховатeлни омбудсмани в страните членки. Създаването на застрахователен омбудсман в България ще допринесе съществено за възвръщане на доверието в застраховането, както и за развитие на застрахователната култура.
През месец април и май 1999 г. Центърът за правна социология и антропология към дружество "Европейско право" проведе експертно проучване на тема "Решаването на имуществени спорове като фактор на икономическия растеж в България" сред утвърдени професионалисти в областта на правото - от консултантските организации и адвокатурата, от академичната общност, от държавната и местната администрация и от магистратурата. По преобладаващото мнение процедурите на решаване на имуществени спорове чрез посредничество са по-ефективни от съдебните и арбитражните (80%), но само 42% от анкетираните биха ги предпочели в практиката. По общо мнение (85%) арбитражът е по-ефективен от съдебното решаване на спорове, но само 57% от участвалите в проучването го оценяват като предпочитан пред съдебните способи за решаване на имуществени спорове. Не е широко разпространено мнението (28%), че създаването на специализирани съдилища ще допринесе за по-ефективното решаване на имуществените спорове.

Нормативната основа

Извънсъдебното решаване на спорове има своята нормативна основа, макар и третираща основно въпросите на арбитража. През 1999 г. със Закона за защита на потребителите и за правилата на търговията (ДВ. бр. 30 от 1999 г.) се въвежда нормативна уредба на помирението като форма на извънсъдебно разрешаване на спорове. Министърът на търговията и туризма е овластен да създава помирителни комисии, които следва да оказват съдействие при решаването на спорове между потребители и търговци във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламации за стоки или услуги и неравноправни клаузи. При неизпълнение на споразумението, постигнато в рамките на производството пред помирителната комисия, заинтересуваната страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора.
В края на 1998 г. в общините Севлиево, Копривщица, Сапарева баня и в столичния район "Младост" с актове на местните власти беше институционализиран местен обществен посредник (омбудсман). Проектът се осъществява с подкрепата на прогрaмата PHARE на Европейския съюз. Основната цел е да се укрепи институционалната рамка, която гарантира гражданите и търговците като потребители на публични услуги, предоставяни монополно от местната администрация.
Заражда се тенденция не само на увеличаване броя на институциите, предлагащи извъдено решаване на спорове, но и разширяване на кръга от предлаганите извънсъдебни правораздавателни услуги. През последното десетилетие Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата се утвърди като частна правораздавателна институция. През първата половина на 1999 г. бяха създадени няколко нови арбитражни институции - при Българската стопанска камара, при Българския олимпийски комитет и др.
Kакто отбеляза проф. Джефри Сакс в края на месец януари 1999 г., разходите по сключването на сделките е вторият по важност фактор на икономическия растеж. Неефективното, скъпото и бавното решаване на имуществените спорове в България не само препятства фактически достъпа до правосъдие, но и намалява конкурентоспособността на българската икономика, което забавя икономическия растеж и съотвтно изпълнението на икономическите критерии от Копенхаген за членство в Европейския съюз. С цел понижаване на разходите по сключването и изпълнението на търговските договори е неотложно необходимо да се насърчи развитието на алтернативното разрешаване на имуществени спорове в България. В тази връзка могат да се формулират някои общи препоръки:
- насърчаване на проучванията и дискусията върху използването на алтернативното разрешаване на правни спорове
- организиране на информационна кампания за възможностите, които АРПС предлага
- стимулирането изграждане на инфраструктура и институционална рамка, както и обучение на персонал за АРПС.
Създаване на законова среда, която да насърчава страните да се обръщат към АРПС както преди започването на съдебен процес, така и по време на неговото развитие.