Катастрофа провокира създаване на издателски комплекс

Едноетажна бяла сграда с големи прозорци. Много цветя, водоскок и блестящи плочки. Софийската печатница ЕЛИАНА 2000 прилича на къща в богат западен квартал. Но е кацнала като бяла лястовица сред стандартни за родния поглед чадъри, кафенета, сивота.
“Сега, след 10 години, ако трябваше да започна отначало, нямаше да имам смелост. Не трудно, а ужасно трудно беше.” Признанието е на Стелияна Петрова, съуправителка на ЕЛИАНА 2000. Печатницата е семейна собственост.
Стелияна Петрова работела в държавна институция, занимавала се с реклама и маркетинг. През 1988 г. катастрофа в маршрутно такси

Преобръща живота й

Година и половина лежи обездвижена, със счупен гръбначен стълб. Липсата на доходи е само единият от проблемите, които се изправят пред семейството. За да вържат бюджета, съпругът й Димитър Петров, машинен инженер, също на държавна работа, в свободното си време работи като таксиметров шофьор. Големият въпрос пред Стелияна обаче е как да живее оттук нататък. Отказала инвалидна количка. Непрекъснато си повтаряла, че трябва да ходи. Движела се пряко сили. Въпреки ужаса от усилието. Всяка крачка засилвала болката, но прибавяла милиметър надежда.
Създава дружество на инвалидите на територията на софийския квартал “Свобода”. Издирила 157 души с различни физически увреждания. Болезнено чувствителни хора, живеещи мизерно. Посетила лично всеки, изслушала болките му. Често приготвяла храна вкъщи, а дъщерята и синът й я разнасяли по домовете на тези, които били в най-окаяно положение.
През 1990 г. семейството взема пари назаем от съседи и регистрира ЕЛИАНА 2000. Стартират с рекламна и издателска дейност. И кроят планове. Поискали общинска земя, за да построят рекламно-издателски комплекс с печатница, в който да работят и инвалиди от района. Тогавашният кмет погледнал благосклонно на идеята. Започнали да търсят подходящ терен. Мястото, където днес е ЕЛИАНА 2000, било сметище. В общината се стъписали, когато чули, че искат боклучарника. Дотогава всеки предприемач настоявал за полянка до светофар, за място на ъгъл или площадка до пазар.
Мечтаели освен комплекса един ден да построят в съседство читалище и детски кът. Фадроми и булдозери разчистили терена. Четиридесет камиона отнесли събраното на специално разтоварище - на 38 километра от София. Но се сменила общинската власт. Временно изпълняващата длъжността архитект на общината извикала семейството, за да им обясни, че не са единствените в района, които искат терен. И дала разрешение на още няколко фирми да се настанят на вече разчистената площадка. “Вместо да ни оставят поне да бъдем крайна сграда, общинарите ни отделиха място между едно кафене и един сервиз, в който се продаваше алкохол. А трябваше да бъдат фирми на производители”, казва Стелияна Петрова.
Задължили трите фирми да построят сградите с общ архитектурен план. Стелияна и Димитър Петрови тичат заради всички - събират кадастъра стъпка по стъпка. Последвало познатото висене пред канцеларии, молби, разтакаване, плащане на такси и пр. Вместо подкрепа в общината се вихреха

Интрига след интрига

разказва Стелияна Петрова. След като получили архитектурния проект, трябвало да изградят комуникациите. Многократно подканяли съседите да се включат в поредния маратон по канцелариите - проектиране, строителство, съгласуване, узаконяване. Собствениците на кафенетата обаче си пуснали по жицата ток от съседна сграда до своя покрив и забравили за останалите. Стелияна и Димитър Петрови прокарали цялото енерготрасе по всички правила и изисквания. Минали години, докато уредят всичко. След време ги упрекнали, че са монополисти на улицата и че не дават ток на другите около тях. Общината сключила договор с частна фирма, която да провери как е строено енерготрасето и дали направените разходи са реални. Предоставили папката с документацията. На срещата с общинските чиновници отишли с адвокат. “Господинът от частната фирма изчислил, че енерготрасето струва 99 000 лв. по цени за 1995 г., а не 32 000, както е по нашата документация от 1992 г. С други думи, проверката показа, че не само реално сме направили тези разходи, но и сме действали възможно най-икономично. И отсъдиха, че съседите ни трябва да ни платят по 33 000 лв. Решихме да не плащат според инфлацията, а по една трета от вложените пари”, разказва Стелияна Петрова. Подписали протокол. Стелияна се пошегувала и казала, че дарява една трета от енерготрасето на общината. Общинарите така се зарадвали на щедрото дарение, че даже побързали да задължат другите две фирми също да подарят своята част. И поискали да се подпише протокол. А енерготрасето по закон си е общинска собственост.
Печатницата заработила. Книговезницата осигурила работа на 70 инвалиди, 25 от тях живеели на територията на квартал “Свобода”. Всеки ден бащата и синът извозвали и качвали хартията до жилищата на хората. В Панагюрище пък гарантирали работа на още 45 човека от местната кооперация на инвалидите. Заваляли и първите поръчки към печатницата. Етикети, календари, книги, тетрадки. Първият чуждестранен клиент била фирма “Хоум шопинг”. Особено се гордеят с картонените игри - собствена разработка. Сред тях са познатите “Не се сърди човече”, “Шах и дама”, “Монополи”. Направили ги в годината на хиперинфлацията. Хубави, шарени и по джоба на обикновения българин.
Стелияна и Димитър Петрови вече не помнят дали шест или седем пъти са

Ипотекирали жилището си,

за да теглят кредит. Обикновено погасявали дълга си преди изтичане на срока. Машините купували на лизинг или на търг от разпродажба в държавни печатници. Получили заем и от Българо-американския инвестиционен фонд. Неведнъж американци са гостували в печатницата. “Изразходвали сме повече енергия, след като вече сме построили нещо, да доказваме, че сме били прави. Доста често ни изкарваха едва ли не виновни за това, че работим”, преценява Стелияна Петрова.
Едва преди две години от общината им разрешили да си построят ограда, за да се отделят от съседите. Дотогава обичайна гледка било като напече слънцето, посетителите на кафенето да си вдигнат масата и да я поставят на плочника пред печатницата. Сградата на ЕЛИАНА 2000 е строена почти на кота нула заради инвалидите и техните ограничени възможности да се придвижват. Вътре се водят делови разговори за поръчки, а отвън надничат маратонки номер 46 на някой, който е вдигнал краката си на прозореца.
Росица -дъщерята - завършила миналата година корейска филология в Санкт Петербург. Спечелила наградата за млад учен на Русия за 1997 г., за първи път в конкурса е отличен чужденец. Получила предложения за работа в чужбина. Но останала във фирмата. Синът - Петър - е студент в трети курс, учи полиграфия във ВХТИ. Всеки в семейството разчита на другия безрезервно. Всеки поотделно прибавя своята искра в общото дело. Майката е идеята и духът. Бащата е стълбът и разумът. Убедени са, че не само парите и материалното могат да направят човек щастлив. Казват, че се чувстват богати, ако сторят нещо, което да зарадва други хора около тях. И до днес помагат на всеки, който ги помоли за помощ. С консултации, с добра приказка или с поредно тичане до съответна инстанция.
Миналата седмица организирали конкурс в кварталната детска градина. Децата нарисували как искат да изглежда тяхната площадка за игра. Сега Стелияна и Роси преговарят за терен. Заедно с фондация “За София” и с общината искат да реализират част от идеите на малчуганите и да построят един малък Дисниленд. Отново върху пустееща земя.
Елиана в превод означава светлина. Тя няма цвят и граници. И е синоним на знание”, обяснява Стелияна Петрова. Това е и девизът на семейството.