Производителите на рози отчитат силна година

Световните цени на розово масло се диктуват от България и Турция

Създаването на декар розови насаждения днес струва около един милион стари лева. Толкова излизат разходите за посадъчен материал, за предварителна и последваща обработка на площите, изчисляват специалисти. От две до четири години са нужни, за да стане розата пълноценна за бране.
Производителите по правило не калкулират труда си. Харчовете за декар розови насаждения са около 100 000 лв. - главно за тор и препарати. Един тон розов цвят от декар в селска градинка се бере на доста места у нас. Това е максималното количество. Реалното е около 500 кг/дка, но на практика масовите добиви са по 300-350 кг/дка. Преработвателите платиха около 1000 лв. средната цена за килограм розов цвят тази година. Бизнесът е сигурен. От три тона розов цвят се добива килограм розово масло.
Въпреки дългата си и славна история браншът започва да линее от 1992 г. Около 14 000 дка градини са годни за производство на розов цвят, е отчетено след извършената през 1996 г. инвентаризация на всички трайни насаждения в страната. От тях от 4600 дка може да се произвежда максимално количество розов цвят, от останалите добивите са по-ниски.
Възстановяването на розови насаждения започва през 1997 г. Тогава стартира и производството на посадъчен материал в Института по розата и етерично-маслените и лечебните култури в Казанлък. Около 500 декара са засадени през 1997 г. и около 2000 декара - през 1998 г. За тази година има заявки за посадъчен материал за нови 2000 дка. “Нужно е да се подменят площите с розови насаждения. Ако поддържаме 20 000 - 22 000 дка истински градини, ще задоволим нуждите от розово масло”, изчислява Георги Чаушев, директор на института.
Оптималната площ за България е около 15 000-20 000 дка, но пазарът е ограничаващ фактор. Разширяването на площите трябва да става разумно, за да не се сринат изкупните цени на розовия цвят. А и пазарът на розово масло има насищане, предупреждават специалисти в бранша.

Производителите

“Ние сме потомствени розопроизводители. Родът ми се занимава с тази дейност от 1945 г. Моето семейство отглежда четири декара розови насаждения. Имам три деца, всички се включват в брането. Събира се плътно работа общо около един месец - обработка и бране. Тази година произведохме по 1 тон и 200 кг розов цвят/дка. Годината беше силна за всички розопроизводители в нашия край. Трябва да се бере до 9-10 часа, после цветът на розата избледнява и маслото отлита. Всички семейства в Стрелча имат от един до пет декара, някои обработват и по 10 дка с рози. Обработката е примитивна - с плугове, теглени от коне или магарета. По 1110 лв.кг изкупиха розовия цвят. Дадоха ни и премия - определено количество жито”, разказва Груйо Кацаров, розопроизводител и собственик на хотел в Стрелча.
През 1998 г. изкупната цена на розовия цвят се движеше от 800-1450 лв./кг. Тази година цената се задържа около 1000-1200 лв.кг. “Миналата година имаше намеса на мутри в бранша, тази година мутрите бяха при производителите на лавандулов цвят”, казва Георги Чаушев от Института по розата и етерично-маслените и лечебните култури в Казанлък.

Преработвателите

“Изкупихме над 1500 тона розов цвят. Това е продукция от над 2000 декара. Остана доста цвят, но проблемът не беше в нас - селските стопани нямаха свободна ръка да го оберат”, разказва Веселин Ганчев - шеф на отдел “Маркетинг” в РМД “Българска роза 21” - Пловдив. Фирмата е сред най-големите производители на розово масло. От две години инвестира и в собствени розови насаждения - вече притежава около 200 декара. “До началото на розовата кампания - от ноември до април - сме дали около 130-140 хил. долара само за инвестиции в нови насаждения. Само за торове сме дали около 250 млн. стари лева. Над 2 млрд. стари лева отидоха за изплащане на розовия цвят. Когато започне кампанията, заетите в двете розоварни заедно с временните работници достигат до 150 човека. Около 2.5 млрд. стари лева остават затворени, докато започне изкупуването на розовото масло. Продажбите на масло започват през ноември”, обяснява Веселин Ганчев.
Годишно в света се потребяват около 2.5-3 тона розово масло. Международната цена се диктува от България и Турция и се движи между 3600-4000 долара за килограм. Опити за конкуренция идват от Украйна, Мароко, Тунис. България може да продава по един тон всяка година. Износът е главно за САЩ, Франция, Германия. Между 140 и 360 компонента са разграничени в състава на маслото. Прилага се главно в парфюмерията и козметиката (около 98%), малка част се използва в медицината. Без съмнение продуктът е доказано конвертируем. Цените на розовото масло падат в последните години, защото има нелоялна конкуренция сред българските фирми износителки, признават хора от бранша.
Производителите на розово масло у нас не са много. Бизнесът иска познания, опит, инвестиции. Цената на една инсталация за преработка на розов цвят започва от 500 000 долара. Възможно е да надмине и милион долара - зависи от от параметрите на технологичния процес. “Българска роза” - Карлово имаше две розоварни, но едната бе демонтирана заради реституционни претенции. В “Севтополис”- Казанлък се извършваше най-голямата дестилационна преработка на розов цвят. Там работеха седем фабрики, три от тях вече са мъртъвци, ограбени. В “Българска роза” - Пловдив работят две розоварни. Вече има и шест новосъздадени частни розоварни”, очертава картината Николай Ненов от лаборатория “Българска роза”.
Задачата на тази лаборатория е да пази качеството на розовото масло. Създадена е през 1934 г. към Земеделска банка, защото тенденцията към фалшификации тогава била очевидна. В лабораторията има специални сейфове, в които се пази розовото масло. Катакомбите са страхотни, на дебелината на вратите могат да завидят и банковите трезори.
Тук се осъществява изходящ контрол и се издават сертификати за качеството на розовото масло. “Толкова години пазим авторитета на маслото не само с нашия професионализъм, но и с нашия консерватизъм”, казват специалистите в лабораторията. Срещу заплащане тук се съставят и сложни смеси, в които практически участват всички производители на розов цвят. Идеята е да се получи търговска партида розово масло с гарантирано, постоянно качество в годините. Защото розата е най-нежното и най-рисковото растение, което се влияе много силно от природните фактори, припомнят производителите.
“Държавата не трябва да се меси нито в работата на частника, нито в свободния пазар и цените. Но качеството на розовото масло трябва да бъде приоритет на държавата. Защото то е символ на България”, смята Николай Ненов. И настоява бъдещият закон за маслодайната роза да задължи производителя да получи печат за качество. 


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове