Опаковането гарантира хляб за десетки частни фирми у нас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опаковането гарантира хляб за десетки частни фирми у нас

Опаковането гарантира хляб за десетки частни фирми у нас

ЕС поставя специални изисквания към “дрехата” на стоките

Мара ГЕОРГИЕВА
2780 прочитания

Какво носи българската жена в чантата си? Чанта. Този отговор обаче е на път да позагуби верността си. Защото и у нас стават все повече търговците, които предлагат подходящи опаковки за стоката си.
Световният оборот на опаковки надхвърля 500 млрд. долара годишно. В производството на чанти, чантички, пликове, кутии и прочее обвивки за изделията са заети над пет милиона души. В развитите страни опаковането заема 1.5-2.2% от БВП. Вече не се говори за търговия със стоки, а за търговия с опаковани стоки.

“Лошата опаковка е равнозначна на изтичане на пари”

убеден е д-р Георги Стоилков, изпълнителен директор на Центъра за научноизследователска и експериментална работа по амбалажа (НИЕРА) в София. Центърът е създаден през 1967 г. по проект на ООН и е оборудван от ЮНИДО. В няколко лаборатории тук се проектирали, изпитвали и контролирали всички възможни видове опаковки - транспортни, стъклени, метални, полимерни, хартиени. Строги и наказателни стандарти принуждавали производители и търговци да се съобразяват с препоръките на специалистите. До 1991 г. НИЕРА не смогва да изпълнява поръчките. Опаковките се произвеждали в няколко завода монополисти, като “Асенова крепост” например. Търговията на България по това време е канализирана главно към СССР. А този пазар, като е известно, бил колкото огромен, толкова и непретенциозен. Това без съмнение разглезва българските производители и слага отпечатък върху дрехата на изделията.
Разпадането на СИВ, кризата в икономиката след 1990 г. водят до логична стагнация и в опаковането като бизнес. Старите производители позатварят кепенци в очакване на нови собственици. Следва наводнение от вносни стоки в блестящи, но и в не чак толкова ефектни (и безопасни) опаковки. Десетки малки частни фирми се вмъкват успешно в оголената ниша.
“Българинът се окултурява, при това по-бързо, отколкото забогатява България. Търговците вече масово подаряват торбички. Това вдигна потреблението и е добре дошло за производителите”, признава Ивайло Пенчев, съсобственик на “Екстрапак” ООД - София. Фирмата държи 80% от пазара на рекламни чанти у нас, нейни клиенти са най-големите търговски вериги в страната.
“Произвеждаме пликове от целофан. Основните ни клиенти са производители на хранителни стоки - спагети, макарони и др. От 2-3 месеца обаче се забелязва стагнация и в производството, и в потреблението. Но ние се надяваме септември да бъде май”, шегува се Петко Дойчев, управител на “Ахат” - София.
И фирма “Диди” - София, произвежда целофанови опаковки, но има претенции, че е единствената, която предлага пликове с лепенки. Купуват ги главно производители на ризи и чорапогащи. “За съжаление по-изгодно излиза да се внасят опаковки”, признава собственичката Диди Димитрова. И допълва: “Да се произвежда у нас е много трудно. Всичко расте - и данъците, и наемите, и разходите за еленергия. Всеки работник товари продукцията. Колкото е заплатата му, 50% отгоре отиват за осигуровки. Облекчения за частника няма, всичко е само задължения и несигурност.”
В началото на тази година някои български производители направиха ключови инвестиции, в резултат на което себестойността на продукцията падна значително. Но предприемачите признават, че не могат да се борят с контрабандния внос. Месечното потребление в страната на торбички (най-масовите опаковки) е 250-300 тона. По данни на Асоциацията на преработвателите на пластмаси половината от това количество се внася по занижени фактурни стойности. Така за една година се спестяват митни сборове и ДДС на стойност 1.5 млн. нови лева, изчислили хора от бранша. Внесеното е с около 20% под себестойността на българската продукция. “Десетки малки фирми фалираха, защото нямат шанс срещу такъв напор. Контрабандата тегли много голяма верига след себе си, демобилизира производителите, кара всички да станат бандити. При това положение не можеш да бъдеш лоялен към държавата и да плащаш всички данъци. Ако не скриеш нещичко, трябва да се откажеш от бизнеса”, признава собственик на фирма.

Един ТИР с домати може да се превърне в опасна стока

предупреждават препатили износители. Ако доматите не са правилно наредени, натоварени, съхранявани, ще се развалят и ще бъдат изхвърлени на нечие бунище. От което ще последва рев на еколози и загуби за износителя. Защото не е спазено всичко, което влиза в процеса на опаковането. “Опаковката не може да се разглежда сама по себе си. Тя не е еднократен акт, тя е процес. Процес, който започва с подбора на материала и с производството му. После идва същинското опаковане, складиране, транспортиране, разопаковане, изхвърляне”, коментира Георги Стоилков, изпълнителен директор на НИЕРА. И припомня шеговития израз на специалистите, създаващи опаковки: “И най-добрата ни работа е бъдещ боклук.”
Неотдавна фирма изпратила зад граница доматено пюре в полиетиленови кутии. Но от високите температури то се разпаднало. Много от българските износители не знаят кой и къде може да ги посъветва, не са и чували за европейски директиви в областта на опаковането. Наистина западните стандарти са доброволни, но постановката в ЕС е, че този, който не спазва доброволно доброволните изисквания, излиза от пазара. Също доброволно.
НИЕРА поддържа мрежа от специалисти и лаборатории. Това са самостоятелни юридически лица, които могат да правят всякакви изпитвания на опаковки и да дават консултации срещу заплащане. “Консултациите могат да бъдат за съвместимост между опаковка и продукт например, за подходящ начин и метод на опаковане, подходящи материали, оптимална конструкция, оптимална серия, за определени показатели - физико-механични, физико-химични, на опаковките. Ако има някакъв фал в процеса от опаковането до реализацията на продукта (скъсала се е опаковката например), можем да кажем защо се е скъсала, как да се поправи. Можем да направим опитната серия опаковки, еднократно опаковане, изпитване, прототип”, уточнява инж. Мая Стойчева, собственик на изпитвателен център “АЛМИ ТЕСТ” в София.

Производителите


Йордан Вълков - шеф на отдел “Продажби” в “Екстрапак” - София: Има голяма конкуренция между производителите. От друга страна, голяма е конкуренцията и между производители и вносители. Легалният внос не ни пречи, има неща, които не могат да бъдат произведени в България. Например лъскавите опаковки за кафе “Либерте” или за “Чио-чипс”. Нямаме такива машини. Опаковането на изделието у нас е последна грижа. На Запад още при старта на едно производство се мисли как ще бъда опакован крайният продукт.
Стефан Кисьов - заместник изпълнителен директор на “Рубела” - Рудозем: Опаковката е лицето на един нов продукт. Дизайнът, видът на изделието е първото нещо, което трябва да грабне клиента. В нашата фирма се намира единствената машина за производство на ламинатно фолио на Балканите и в Източна Европа. Ламинатното фолио позволява да се затварят храни, козметика, лекарствени продукти. Можем да захранваме с опаковки всички български козметични фирми, но на този етап задоволяваме само собствените си нужди. Искаме да запазим това свое предимство пред конкурентите. При внос на ламинатно фолио изделията се оскъпяват с 30-50% заедно с митническите такси и транспорта.

Асоциацията

През декември 1998 г. у нас бе регистрирана Асоциация по опаковане от 15 юридически и 14 физически лица, учени, производители, търговци и потребители на опаковки, материали, техника и опакована продукция. Председател на асоциацията е Александър Тасев - заместник-министър на търговията. Членовете на асоциацията ползват услугите на НИЕРА на преференциални цени.

Какво носи българската жена в чантата си? Чанта. Този отговор обаче е на път да позагуби верността си. Защото и у нас стават все повече търговците, които предлагат подходящи опаковки за стоката си.
Световният оборот на опаковки надхвърля 500 млрд. долара годишно. В производството на чанти, чантички, пликове, кутии и прочее обвивки за изделията са заети над пет милиона души. В развитите страни опаковането заема 1.5-2.2% от БВП. Вече не се говори за търговия със стоки, а за търговия с опаковани стоки.

“Лошата опаковка е равнозначна на изтичане на пари”

убеден е д-р Георги Стоилков, изпълнителен директор на Центъра за научноизследователска и експериментална работа по амбалажа (НИЕРА) в София. Центърът е създаден през 1967 г. по проект на ООН и е оборудван от ЮНИДО. В няколко лаборатории тук се проектирали, изпитвали и контролирали всички възможни видове опаковки - транспортни, стъклени, метални, полимерни, хартиени. Строги и наказателни стандарти принуждавали производители и търговци да се съобразяват с препоръките на специалистите. До 1991 г. НИЕРА не смогва да изпълнява поръчките. Опаковките се произвеждали в няколко завода монополисти, като “Асенова крепост” например. Търговията на България по това време е канализирана главно към СССР. А този пазар, като е известно, бил колкото огромен, толкова и непретенциозен. Това без съмнение разглезва българските производители и слага отпечатък върху дрехата на изделията.
Разпадането на СИВ, кризата в икономиката след 1990 г. водят до логична стагнация и в опаковането като бизнес. Старите производители позатварят кепенци в очакване на нови собственици. Следва наводнение от вносни стоки в блестящи, но и в не чак толкова ефектни (и безопасни) опаковки. Десетки малки частни фирми се вмъкват успешно в оголената ниша.
“Българинът се окултурява, при това по-бързо, отколкото забогатява България. Търговците вече масово подаряват торбички. Това вдигна потреблението и е добре дошло за производителите”, признава Ивайло Пенчев, съсобственик на “Екстрапак” ООД - София. Фирмата държи 80% от пазара на рекламни чанти у нас, нейни клиенти са най-големите търговски вериги в страната.
“Произвеждаме пликове от целофан. Основните ни клиенти са производители на хранителни стоки - спагети, макарони и др. От 2-3 месеца обаче се забелязва стагнация и в производството, и в потреблението. Но ние се надяваме септември да бъде май”, шегува се Петко Дойчев, управител на “Ахат” - София.
И фирма “Диди” - София, произвежда целофанови опаковки, но има претенции, че е единствената, която предлага пликове с лепенки. Купуват ги главно производители на ризи и чорапогащи. “За съжаление по-изгодно излиза да се внасят опаковки”, признава собственичката Диди Димитрова. И допълва: “Да се произвежда у нас е много трудно. Всичко расте - и данъците, и наемите, и разходите за еленергия. Всеки работник товари продукцията. Колкото е заплатата му, 50% отгоре отиват за осигуровки. Облекчения за частника няма, всичко е само задължения и несигурност.”
В началото на тази година някои български производители направиха ключови инвестиции, в резултат на което себестойността на продукцията падна значително. Но предприемачите признават, че не могат да се борят с контрабандния внос. Месечното потребление в страната на торбички (най-масовите опаковки) е 250-300 тона. По данни на Асоциацията на преработвателите на пластмаси половината от това количество се внася по занижени фактурни стойности. Така за една година се спестяват митни сборове и ДДС на стойност 1.5 млн. нови лева, изчислили хора от бранша. Внесеното е с около 20% под себестойността на българската продукция. “Десетки малки фирми фалираха, защото нямат шанс срещу такъв напор. Контрабандата тегли много голяма верига след себе си, демобилизира производителите, кара всички да станат бандити. При това положение не можеш да бъдеш лоялен към държавата и да плащаш всички данъци. Ако не скриеш нещичко, трябва да се откажеш от бизнеса”, признава собственик на фирма.

Един ТИР с домати може да се превърне в опасна стока

предупреждават препатили износители. Ако доматите не са правилно наредени, натоварени, съхранявани, ще се развалят и ще бъдат изхвърлени на нечие бунище. От което ще последва рев на еколози и загуби за износителя. Защото не е спазено всичко, което влиза в процеса на опаковането. “Опаковката не може да се разглежда сама по себе си. Тя не е еднократен акт, тя е процес. Процес, който започва с подбора на материала и с производството му. После идва същинското опаковане, складиране, транспортиране, разопаковане, изхвърляне”, коментира Георги Стоилков, изпълнителен директор на НИЕРА. И припомня шеговития израз на специалистите, създаващи опаковки: “И най-добрата ни работа е бъдещ боклук.”
Неотдавна фирма изпратила зад граница доматено пюре в полиетиленови кутии. Но от високите температури то се разпаднало. Много от българските износители не знаят кой и къде може да ги посъветва, не са и чували за европейски директиви в областта на опаковането. Наистина западните стандарти са доброволни, но постановката в ЕС е, че този, който не спазва доброволно доброволните изисквания, излиза от пазара. Също доброволно.
НИЕРА поддържа мрежа от специалисти и лаборатории. Това са самостоятелни юридически лица, които могат да правят всякакви изпитвания на опаковки и да дават консултации срещу заплащане. “Консултациите могат да бъдат за съвместимост между опаковка и продукт например, за подходящ начин и метод на опаковане, подходящи материали, оптимална конструкция, оптимална серия, за определени показатели - физико-механични, физико-химични, на опаковките. Ако има някакъв фал в процеса от опаковането до реализацията на продукта (скъсала се е опаковката например), можем да кажем защо се е скъсала, как да се поправи. Можем да направим опитната серия опаковки, еднократно опаковане, изпитване, прототип”, уточнява инж. Мая Стойчева, собственик на изпитвателен център “АЛМИ ТЕСТ” в София.

Производителите


Йордан Вълков - шеф на отдел “Продажби” в “Екстрапак” - София: Има голяма конкуренция между производителите. От друга страна, голяма е конкуренцията и между производители и вносители. Легалният внос не ни пречи, има неща, които не могат да бъдат произведени в България. Например лъскавите опаковки за кафе “Либерте” или за “Чио-чипс”. Нямаме такива машини. Опаковането на изделието у нас е последна грижа. На Запад още при старта на едно производство се мисли как ще бъда опакован крайният продукт.
Стефан Кисьов - заместник изпълнителен директор на “Рубела” - Рудозем: Опаковката е лицето на един нов продукт. Дизайнът, видът на изделието е първото нещо, което трябва да грабне клиента. В нашата фирма се намира единствената машина за производство на ламинатно фолио на Балканите и в Източна Европа. Ламинатното фолио позволява да се затварят храни, козметика, лекарствени продукти. Можем да захранваме с опаковки всички български козметични фирми, но на този етап задоволяваме само собствените си нужди. Искаме да запазим това свое предимство пред конкурентите. При внос на ламинатно фолио изделията се оскъпяват с 30-50% заедно с митническите такси и транспорта.

Асоциацията


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-?
    nikolay yovin

    стана ми малко интересно за фирма ДИДИ
    В Асеновград има поне 5-6 фирми които произвеждат целофанови пликове с лепенка.А това значи,че могат да произведат около 1 000 000 такива опаковки дневно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Търпението е злато

Търпението е злато

Накратко

Накратко

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK