Омагьосаните процедури за производителите на минерална вода

Проблемите се решават чрез промушване през официално известни вратички

Глоба от 10 000 лева до 25 000 лева заплашва всеки, който разпространява в търговската мрежа бутилирана минерална вода без съответния сертификат, гласи Законът за водите. Процедурата за издаване на документа е определена в Наредба №6 от 24 януари 1995 г. на здравното министерство. Редът е дълъг и строг и това по принцип е задължително. Лошото е, че дори да иска да играе по правилата, предприемачът е принуден да ги заобикаля, защото наредбата вече е поовехтяла.
Всеки, който спечели конкурс (търг) за минерална вода по Закона за концесиите, тръгва да изпипва бизнеса си според нормативните изисквания. И предприема първата стъпка - изваждане на сертификат. Намират се и нетърпеливи предприемачи, които не желаят да чакат волята на правителството (екоминистерството) за откриването на служебна процедура за предоставяне на концесия върху минералния извор. Решението за предоставяне на концесия е задължително, защото без правно основание за ползване на минералната вода фирмата не може да получи разрешение за бутилиране според Закона за водите. Затова някои сами подават молба за стартиране на процеса, макар добре да знаят, че тази стъпка не носи никакви дивиденти на фирмата инициатор. Един от документите, които придружават молбата за откриване на процедура за концесиониране, е въпросният сертификат.
Сертификатът определя състава, свойствата и предназначението на минералната вода и се издава от министъра на здравеопазването след заключение от Националния център по физикално лечение и рехабилитация. За да получат документа обаче, от предприемачите се иска също да имат регистрирано в Патентното ведомство “наименование за произход” на минералната вода. Според Наредба №6 тази регистрация трябва да се извърши от… Министерството на здравеопазването. Това на практика не става.
Според новия Закон за марките и географските означения минералните води не се регистрират като “наименования за произход”, а като “географско указание”. За да направят тази регистрация, концесионерите прилагат задължително препис от заповедта на ръководителя на “съответното централно ведомство”, в която се определят “границите на географското място, качествата или особеностите на стоките, връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход”. Представят също карта и скица на географското място. Информацията за “границите на географското място” - сиреч къде са намира минералният извор, се съдържа в Националния геофонд към Министерството на околната среда и водите. “Качествата или особеностите” на минералната вода пък се определят със сертификата по Наредба №6, който се издава от здравното министерство. А за издаването на този сертификат, както стана ясно, се изисква регистрирано наименование за произход (по новия закон - географско указание). Така въпросът кое е първично - яйцето или кокошката - остава без отговор. Проблемът не е нов. “Има уговорка между ведомствата до промяната на Наредба №6 към документите за издаване на сертификат да се прилага само копие от заявката за регистрация, подадена в Патентното ведомство”, уточнява д-р Димитър Димитров от Министерството на здравеопазването. В Патентното ведомство обаче не правят компромиси. Без сертификата молбата за регистриране не може да премине през т.нар. формална експертиза и на процедурата не се дава ход. “За да бъде регистрирано едно географско указание и за да се ползва от правна закрила, трябва да има доказателства за границите на региона и за специфичните качества на изделието, обусловени от географската среда. А според закона гаранциите за това се дават от компетентен неутрален орган”, обяснява Любка Милкова, началник-отдел “Марки и географски означения” в Патентното ведомство. Информацията за границите на географското място дава екоминистерството. Когато МС стартира процедура за предоставяне на концесия върху минералния извор, тези данни се съдържат в конкурсната документация. Но когато инициатор е частна фирма и тя се обърне с молба да й бъде дадена карта и скица на географското място, получава отговор от рода на - не можем да отговорим положително на молбата ви, защото… не ви е предоставено право за ползване на минерална вода от находището. С други думи - искаш откриване на процедура за определяне на концесионер, но нямаш сертификат. Искаш сертификат, но нямаш регистрирано географско указание. Искаш регистрация, но нямаш нито сертификат, нито заповед, в която да са определени границите на географското място. Искаш такава заповед, но ти казват, че не можеш да я получиш, защото не си концесионер. Накратко - земята е кръгла и всеки се връща там, откъдето е тръгнал.
Сертификатът е първият от трите документа, които се изискват според Наредба №6, за да получи предприятието разрешение за бутилиране. Ако вече е концесионер. Факт е, че засега само три фирми у нас имат такова разрешение. Останалите изчистват препятствията около процедурата за концесиониране или въпросителните при набавянето на необходимите документи след това - сертификат, техническа спецификация и технологична инструкция, разрешение за изграждане на предприятие. “Само който не се е захванал с минерална вода, не знае какво тегло си слага върху гърба”, обобщава Петър Василев, главен юрисконсулт на кооперативен съюз БЕНА.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал