Новият брой: Пътят към Европа
Close

Трудният път от бацилус булгарикус до евростандартите

Разказват, че един японец след като опитал българско кисело мляко, толкова се прехласнал, че се изцапал. Поискал кърпа, за да се избърше. И после си я занесъл в Япония. Така бил пренесен прочутият лактобацилус булгарикус в страната на изгряващото слънце. Днес японците произвеждат над 200 000 тона йогурт годишно по български лиценз. А от три години обучават наши специалисти по силата на междуправителствен проект за развитие на млечно-киселите продукти в България.

Кравите и овцете намаляват

През 1988 г. у нас е имало 650 хил. крави, 10 200 биволици, 5.370 млн. овце майки, отчита статистиката. В последните десет години множество ликвидатори, фуражни кризи, суши и прочее бедствия принудиха селските стопани да изколят стотици животни. През 1997 г. кравите у нас са 358 хил., биволиците - 7000, два милиона са овцете майки. В последно време има символично увеличаване на броя на животните (с 10-30 крави например). Тези, които все още се занимават с животновъдство, правят това по най-примитивния начин. В около 97% от стопанствата се отглеждат от една до пет крави, показват статистическите данни. В развитите страни подобен род занимания се наричат хоби. В крайна сметка символичният брой на стадата, продуктивността им и аборигенните породи повлияха с пълна сила върху количеството и качествата на суровото мляко, а оттам - и на млечните продукти.
Стана традиция всяка пролет и есен млекопроизводители и млекопреработватели да се замерят с мълнии. Потокът от взаимни обвинения е свързан или с изобилие, или с недостиг на сурово мляко (в зависимост от сезона). Количествата влияят на изкупните цени и в резултат ту животновъдите изливат на улицата мляко в знак на протест, че литърът е по-евтин от бутилка минерална вода, ту пък преработвателите се сърдят, че оскъдната суровина вдига цените на сиренето и продажбите намаляват. Всеки земеделски министър периодично се среща с представители на бранша (тази година това стори и премиерът), за да ги кандардисва да се споразумеят. По света подобна дандания е непозната, показва практиката. Преработвателите имат постоянни доставчици на мляко, с които сключват целогодишни договори. Така цената не пада под определени граници. У нас “Данон” работи на този принцип. “Фирмата изкупува мляко по фиксирани, рамкови цени, не от събирателни пунктове, а от големи ферми, регистрирани по Закона за ДДС. Всеки ден наши цистери пътуват от столицата до Бургас и Исперих например и обратно. Фермерите могат да получат с около 30% над договорената изкупна цена, ако млякото отговаря на определени критерии за качество, защото получават бонуси за всеки литър качествена суровина. Фирмата ги подпомага всячески - с хладилни съоръжения, обучение, препарати, семенен материал”, казва Ивайло Дачов, пресаташе на “Данон”. За качествено мляко плащат по-скъпо и от “Млечен път” - Нова Загора, но общият подход на фирмите у нас е да се купува всичко от събирателните пунктове в селата. Хилядите земеделски стопани, пръснати в цялата страна, принуждават преработвателите да навъртат стотици километри всеки ден в търсене на суровина. А хигиената в изкупвателните пунктове и липсата на хладилни съоръжения са все критични точки, които отдалечават българските млечни продукти от европейските стандарти.
“Само окрупняването на фермите и твърдите договорености за цената между животновъди и преработватели ще спаси бранша”, категоричен е д-р Илиян Бъчваров, генерален директор на Националната ветеринарно-медицинска служба.

Сиренето е с пари

“В страната има мощности за преработка на 2.5 млрд. литра мляко годишно, работи се с около 20% от капацитета”, коментира Траян Халаджов, председател на Националната млечна асоциация. Някога 50 държавни предприятия, наричани популярно Сердики, произвеждаха под шапката на СО “Млечна промишленост”. Възможностите на всяко дружество бяха съобразени с количеството мляко, добивано в региона. След 1990 г. много от преработващите предприятия залиняха в очакване на новия собственик, а хората се чудеха дали си купуват кисело мляко или айрян. В първия ден на 1994 г. започна производството на “Данон”. Французите дойдоха със самочувствие, опит и инвестиции. Посрещнаха ги неверие, интриги и дискриминация - тяхното мляко се облагаше с ДДС например заради проблеми с българския държавен стандарт, докато останалите преработватели бяха освободени от налога по това време. И този бранш не остана чужд на измамите. Определени люде наемаха селска къща, измазваха я и тръгваха да събират мляко с уверението, че имат изгоден договор за износ на сирене. Селяните предаваха суровината на доверие. Така нареченият преработвател правеше 50-ина тона сирене, да речем, изнасяше го зад граница и изчезваше, без да се разплати с животновъдите.
Голяма част от бизнеса е в сянка, алармираха неотдавна производители. Налице са много фирми, които не плащат данъци, не начисляват ДДС, не се занимават с фактури и контролни органи. Сирене се прави в гаражи, мазета, бараки. “Произведеното през миналата година мляко е 1650 млн. литра, а статистиката отчита, че е преработена около една четвърт от това количество. Това значи, че само 25% от произведената продукция е официално регистрирана”, пресмята Георги Георгиев, председател на Асоциацията на млекопреработвателите у нас. Неотдавна масирана проверка на контролните органи в цялата страна затвори 187 от 596 обекта. Инспекторите издадоха 307 предписания. Някои от обектите ще бъдат въведени в действие, след като изпълнят нормативните изисквания.
Най-големият проблем и за този бранш е ниската покупателна способност на хората. Специална анкета показала, че 35% от хората ограничават потреблението на мляко и млечни продукти поради финансови причини, цитира резултатите от проучването Траян Халаджов.

Износът - забрани и висока летва

В най-добрите години износът на българско сирене и кашкавал достига до 30 000 тона годишно. Множество фирми след 1990 г. се втурнаха да предлагат навън млечни продукти, които бяха откровени боклуци. За това съдейства и една мистерия. Писмо до Европейската комисия с неизвестен подател предложи да отпадне българският стандарт за овче сирене ИМА-1, с който се удостоверяваше, че това е българско саламурено сирене, произведено от чисто овче мляко. Брюксел премахна стандарта. Всички сирена бяха обединени в една квота, независимо от какво мляко са произведени. Мнозина преработватели смесиха овчето мляко и се втурнаха да продават зад граница …овче сирене. Вкусът на западните купувачи бе поставен на изпитание и доверието им бързо се изпари. През юли 1997 г. проверка на еврокомисари захлопна вратите на западноевропейския пазар пред родните износители. Проверяващите останаха изумени от хигиената (по-точно от липсата й) във фирмите, от хлебарките в празните тенекиени кутии, от свободно разхождащите се хора в стерилни помещения.
Специална директива на ЕС определя кой и при какви условия може да предлага млечни продукти в общия пазар. Поставя се задължителното изискване например млякото да се изкупува само от ферми с най-малко 15-30 крави (само мечта засега). Иска се всички животни да бъдат маркирани (тук сме сравнително добре с отчетите). Необходимо е съдържанието на бактерии в суровото мляко да се движи в определени граници (нерядко то надхвърля 3-4 пъти допустимите европейски норми). Трябва да се водят всеки ден дневници, в които да се записва откъде колко мляко е изкупено (неизпълнимо задължение предвид броя на събирателните пунктове). Поставят се специални изисквания за сградите, подовите настилки и уредите (утопия за мнозина предвид размера на инвестициите). Има регулации и за технологичния процес - определени градуси за пастьоризацията на млякото например (в противоречие с нрава на българина, който гледа да икономиса електричество, ако може). Мъжете да са без мустаци, а ако ги има - да не стигат по-надолу от края на горната устна, искат европейските комисари. И така нататък.
Едва тази година три наши фирми (“БГ Фабрика 12” - Белово, “Филипополис” - Пловдив, “Кондов Екопродукт” - Старо село, Ловеч) получиха лиценз за износ в Евросъюза. Квотата, която ни е отпусната, със сигурност ще остане неизпълнена, предричат специалисти. Защото капацитетът на тези фирми не е достатъчен. “Нашите продукти от краве мляко не са добре дошли за износ. Те са стари като продукти, като опаковка, трудно се поддават на оразмеряване. Поради качествата на суровото мляко не може да се гарантира продукт с трайни характеристики”, преценява Траян Халаджов.

“До 1989 г. българският патент за закваската и технологията за производство на кисело мляко бе купен от 21 държави, сега се поддържа само в шест - Япония, Филипините, Египет, Кипър, Финландия и Германия”, казва Георги Георгиев, председател на Асоциацията на млекопреработвателите у нас.
През 1997 г. годишната консумация на кисело мляко у нас е 180 000 тона, като 55% от него е домашно приготвено. Миналата година сме изяли 190 000 тона кисело мляко, домашното е било 35%. Прогнозите сочат, че тази година ще бъдат “унищожени” 195 000 тона кисело мляко, от които 30% - приготвено саморъчно.
“Над 20 вида са произвежданите в света кисели млека от гледна точка на вложените бактерии, а не в зависимост от това дали в млякото има есенция или плодове. В българските млека се влагат познатите лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. В Швейцария пък влагат друг вид бактерии - лактобацилус хелветикус. Закваската не е по-скъпа, но получените продукти са по-луксозни, с друг вкус. Предлагат се от фирми като “Нестле”, “Мюлер”, “Данон”, казва Ивайло Станков, експерт биотехнолог.
Деветдесет и седем процента от индустриално произведеното мляко у нас е натуралното традиционно кисело мляко, отчитат маркетинговите агенции. На второ място са т. нар. ароматизирани (с есенция) и плодови (с парченца плодове) кисели млека. Ароматизирани млека у нас произвеждат “Данон”, “Виталакт” - Варна, “Млечна промишленост” - Пловдив, “Интерфууд” - Хасково, “Ел Би Булгарикум”. Плодовите са територия на “Данон”, а конкуренцията е от внос главно от немските фирми “Мертинген”, “Ерман”, “ЗОТТ”. Третата ниша са т. нар. млечни напитки - айрян и кисело мляко за пиене (в което няма вода). Познати са доста марки айрян (“Българан”, “Балкан”, “Кенар”). Кисело мляко за пиене произвежда “Данон”, има и внос от Германия на фирма “Кампина”. Четвъртия сегмент от пазара на кисели млека са т. нар. свежи сирена - непознати у нас и традиционни за западната трапеза. Те са смес между сметана и фина извара. Най-популярно на родния пазар е “Данисимо” на “Данон” - внос от Унгария. Десертите завършват разновидностите на киселите млека - у нас са познати “Данет дуо” на “Данон” - внос от Германия, и вносните марки на фирма “Ерман”. Единственото държавно дружество в бранша - “Ел Би Булгарикум” - създаде група здравословни храни - “Биостим”, “Елбивит”, “Елбилакт”, “Лактофлор” - с по няколко разновидности, на основата на лактобацилус булгарикус. Те са тествани клинично и се продават в аптеките като хранителна добавка.



Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал