Към центъра на света
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Към центъра на света

Към центъра на света

Съвременен Китай е нов и вълнуващ, едновременно блестящ и тъмен, богат и беден, развиваща се страна и велика сила

Огнян Георгиев
5189 прочитания

© Getty images


На новото летище в Пекин, където щедрата светлина се разпределя от огромните прозорци под един невероятен, архитектурно брилянтен покрив, ви очаква изненада. На влизане в Китай, след като получите паспорта си от граничния полицай, можете да натиснете един от четирите бутона под плота на будката му (където той не може да види), с който да оцените работата му. Нещо повече - надписът над будката ви призовава да направите това, предполага се, за да може служителят да получи награда и дори повишение. Не точно това сте очаквали от страна, носеща прозвището комунистическа и известна с хилядолетна бюрокрация, нали?

Съвременен Китай обаче не е нито точно комунистически, нито обвързан с миналото. Той е нов и вълнуващ, едновременно блестящ и тъмен, богат и беден, развиваща се страна и велика сила. За последните 30 години, Китай се превърна в незаменима част от днешния свят, в име, което внушава едновременно неразбиране и очарование, в страна, която съчетава в себе си копиране от Запада и негово пълно противоречие. Страната се самоизмисля наново, превръща се в нещо различно с всеки изминал ден. Днешен Китай от първите си политици до последните червени фенери по обновените улици е такъв, какъвто никога не е бил, и е нещо, което светът още не е виждал.

Той показва нагледно, че глобализацията и отварянето на пазара не е свързано задължително с придържане към западния модел. Китай не само не върви към преки избори например, но напротив - става все по-уверен в собствените си сили и се възражда културно. Както казва Кишор Махбубани, автор на "Новото азиатско полукълбо" и декан на университета за политически науки в Сингапур: "В просперираща Азия днес има чувство на гордост и освобождение. Това е усещането, че сме имали това западно було, покриващо мозъците ни, но сега го дърпаме и можем да сме просто ние. Може да говорим английски добре, но имаме различна душа." Европеец, живеещ в Шанхай от десетилетия, формулира това в едно изречение по време на кратък разговор за това как се прави бизнес с китайци. "Те са ужасно различни. Ние не осъзнаваме напълно огромната културна пропаст, която зее помежду ни. Мислим ги за еднакви, защото консумираме еднакво - смятаме, че китаецът е като нас, защото и той кара БМВ. Но не е така."

"Когато правим планове, справяме се с проблемите и размишляваме над делата на държавата, трябва да изхождаме от факта, че Китай има население от 600 милиона души, и никога да не забравяме това." Думите са от малката червена книжка на Мао Цзедун и са от 1957 г. Днес, половин век по-късно, Китай вече има милиард и триста милиона души население и това е ключово, за да се разбере мащабът на подобна страна. Всяка промяна там е грандиозна, всеки план е с измеренията на континент, всеки проблем - с размерите на бедствие. Китай е страна, в която 560 милиона души живеят поносимо в градовете, заобиколени от близо 800 милиона бедни в селата. Това не е мащаб, който можете просто да си представите - той трябва да се види, да се опита, да се усети. Налага се да се отклони река с 300 километра? Няма проблем - Пекин активира десетки хиляди работници. Най-големият язовир на света? Китай вече го има. Необходими са десетки нови градове, защото милиони хора идват от провинцията? Строят се нови и се разширяват старите със скорост и размах, на които би завидяла и Америка от XIX и XX век.

Както става ясно още на границата, Китай иска да бъде оценен. Всичко в огромните, растящи ежечасно градове, в разкошните хотели, в пищните пазари, в гигантските проекти крещи "ето, ние можем". Оценката тук не се дава с натискане на бутони, а с милиардите долари, които чуждестранните инвеститори наливат в хилядите китайски фабрики, бълващи продукцията на почти всички световни марки. Поднебесната империя обаче вече не е доволна да е просто фабриката на планетата - тя иска (и заслужава) да бъде нещо повече. Олимпийските игри, на които получи правото да е домакин, дават на Пекин идеалния шанс да покаже новото си лице. То претендира да е различно - дори на новата емисия юани ликът на Мао бе заменено от олимпийския стадион. Когато светът се взря в него, откри, че това лице невинаги е красиво и често е забулено от смог - встрани от новото летище, новите пътища и новите стадиони Китай е държава в ремонт и далеч не всичко в нея е приемливо. Илюзии не са препоръчителни: има много време, преди медиите да станат свободни и отразяващи реалната ситуация в страната и преди събития като онези в Тибет или като насилственото отнемане на земи от селяни да се превърнат в неприятен спомен. С една шеста от световното население би било хубаво да се вярва, че правителството на Китай е готово да приеме идеали като свобода на словото и отказ от репресии. Но това все още не е вярно. Засега управляващите, които са изключително възприемчиви, що се отнася до икономиката, се държат като деца в политиката. Когато например олимпийският огън бе загасен от протестиращите в Париж, китайските власти се разсърдиха на френската столица. И вместо да помислят защо околосветската щафета се превърна в трагикомично упражнение, наказаха Франция, като спряха всички китайци, желаещи да пътуват дотам.

При всички свои проблеми обаче Китай е твърде голям и твърде важен, за да може да бъде пренебрегнат. Той е държавата, която поне половината развиващ се свят гледа за пример. Години наред оставаше скрит фактът (вече видим с просто око дори отдалеч), че единствената връзка на тази икономика с комунизма е името на управляващата партия и портретът на Мао, висящ на входа на Забранения град. Под прикритието на сърпа и чука Китай извърши своята нова революция и премина към своеобразна пазарна икономика, която е най-глобализираната в света и в която над 70% от БВП зависи от търговията. Сега въпросът е докъде ще стигне тази промяна. Начинът, по който се справиха със земетресението в Съчуан, е обнадеждаващ. Той показва най-важното за китайците и техните ръководители - както казва "старият мъдрец на Азия", основател и първи премиер на Сингапур Лий Куан Ю, "те са готови да се учат". И го правят удивително добре. След неизказаните ужаси на Културната революция, погубила милиони хора в тъмния "скок" на Мао Цзедун, китайците получиха подарък - чист лист хартия, на който да пишат бъдещето си, без да се ограничават от миналото, и освободената енергия на милиони хора продължава да задвижва един гигант напред. Колко високо ще стигне той никой не може да предскаже. Най-голямата история на XXI век се развива пред очите ни и тези, които са нейни свидетели, остават запленени. На мандарин, името на Китай означава "средна, централна държава". Ето защо това приложение на "Капитал" много прилича на пътуване към центъра на света. То не претендира за изчерпателност, защото никой не може да обхване история като тази. А е опит да се надникне отвъд ежедневните политически новини от Китай: отвъд тибетския проблем, околната среда и човешките права. Не защото не са важни, а защото всички те са само част от голямата история, която е Китай днес. Китай живее в невероятно време и води нас със себе си, независимо дали го осъзнаваме или не.

Повече четете в материалите в специалното приложение К+

На новото летище в Пекин, където щедрата светлина се разпределя от огромните прозорци под един невероятен, архитектурно брилянтен покрив, ви очаква изненада. На влизане в Китай, след като получите паспорта си от граничния полицай, можете да натиснете един от четирите бутона под плота на будката му (където той не може да види), с който да оцените работата му. Нещо повече - надписът над будката ви призовава да направите това, предполага се, за да може служителят да получи награда и дори повишение. Не точно това сте очаквали от страна, носеща прозвището комунистическа и известна с хилядолетна бюрокрация, нали?

Съвременен Китай обаче не е нито точно комунистически, нито обвързан с миналото. Той е нов и вълнуващ, едновременно блестящ и тъмен, богат и беден, развиваща се страна и велика сила. За последните 30 години, Китай се превърна в незаменима част от днешния свят, в име, което внушава едновременно неразбиране и очарование, в страна, която съчетава в себе си копиране от Запада и негово пълно противоречие. Страната се самоизмисля наново, превръща се в нещо различно с всеки изминал ден. Днешен Китай от първите си политици до последните червени фенери по обновените улици е такъв, какъвто никога не е бил, и е нещо, което светът още не е виждал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    cocoloco

    Китай е невероятна като туристическа дестинация само, всичко е заради Олимпийските игри, няма да се изложат.

  • 2
    Avatar :-|
    пешо

    Имате в редакцията добри и грамотни фоторепортери. Какво е това "Фотограф: Getty images".... Между другото...това не е снимка, а колаж. Освен ако не се е намерил някой, който да връзва единия край на въжето в небето...

  • 3
    Avatar :-|
    пинг

    Благодаря, за интересните статии за Китай.

  • 4
    Avatar :-|
    Още пресни неща от Пекин
  • 5
    Avatar :-|
    nekitaec

    Каква е тази реклама на Китай, какво е това прехласване?!?!? С държави като Китай и Индия нищо добро не ни чака, вие от капитал да сте чули нещо за устойчиво развитие?!?!?

  • 6
    Avatar :-|
    Любопитен

    Какви са китайците в България ? Комунистически агенти, бандити (т. е. същото) или бегълци от китайския комунистически рай !?

  • 7
    Avatar :-|
    Депутат

    И в Китай икономисват от закуски.Както казва АлБож досега са я карали само на гарнитура.Но лошо ако се обърне палачинката.Все пак и в Китай има умни хора.Много по-умни отколкото някои предполагат.Та там вече отглеждат в семейство само по едно дете.Но не бързайте да остроумничите.С освободеният ресурс ще наблегнат на качеството на останалите китайци.Смятам,че съм ясен.Учете китайски!

  • 8
    Avatar :-|
    horhe

    до пешо

    "Имате в редакцията добри и грамотни фоторепортери. Какво е това "Фотограф: Getty images".... Между другото...това не е снимка, а колаж. Освен ако не се е намерил някой, който да връзва единия край на въжето в небето..."

    Ами една от най-големите агенции и имиджбанки на планета например,със снимки на АФП и други големи агенции вътре, ... А иначе наистина имат добри фоторепортери, но ако ги командироват до Китай за такива анализи...:) ехаа

  • 9
    Avatar :-|
    да

    ами, ако си от 800 мил.бедни, пак такава тъпа статия ли ще напишеш
    г-на е по-зле и от АОНСУ
    в Китай има диктатура, тъпа, комунистическа, от която и ние не можем да се измъкнем


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Made in China

Made in China

Имитатор или създател?

Имитатор или създател?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK