Гуанджоу диша въздуха на парите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гуанджоу диша въздуха на парите

Гуанджоу диша въздуха на парите

Един от символите на новия Китай е подтискащо ефектен.

Огнян Георгиев
7374 прочитания

© Капитал


Наричат я делтата на Перлената река не защото в нея има перли. Всъщност в реката, която се влива в Южнокитайско море, има предимно ужасно много мърсотия - тук все пак се изливат остатъците от индустрии с размери на малки държави. Името на втората по големина река в Китай идва от стар остров. Новото значение обаче му придават перлите, наредени по бреговете на делтата. Те носят странни имена като Гуанджоу, Шензен, Донгуан и са всъщност

Най-скъпоценните камъни

в короната на китайския растеж - всички те са част от провинция Гуандун (или както е известна с британското си наименование Кантон), където се ражда социалният капитализъм на Дън Сяопин и която "Икономист интелиджънс юнит" нарече определено най-големия успех на китайските реформи.

Ако Пекин е лицето на китайския бум, то Гуанджоу е сърцето му. Кръвоносните съдове - жилищните комплекси, които се издигат на височина от средно сто метра - засмукват и изплюват милиони китайци всеки ден и всяка нощ по артериите му - разширяващите се естакади, мостове и пътища. В центъра на града (който е непрекъснато променящо се понятие) се издигат гигант до гигант - дори хотелите тук са потискащо огромни, сякаш някой е нарисувал скици на нормални сгради и после ги е разтеглил нагоре. Всъщност целият Гуанджоу изглежда като излязъл от японска анимация - трудно е да си представиш как хората живеят нормално в такава футуристична среда.

Дори с кола пътуването тук винаги е дълго - при огромната височина на сградите всяка една от тях изглежда измамно близо. Някои от жилищните блокове в кварталите са с размери, които подсказват за обитатели колкото един малък български град. Други сгради пък са толкова нови, че до тях още няма улици, като например току-що отвореният "Риц - Карлтън" (и поради тази причина той вероятно е най-евтиният от световната верига). Докато обикалям из улиците с такси, се хващам да мисля, че ако в центъра на града квадратният метър струва 2000 евро, а в покрайнините - 300 (такива са цените според местни хора, с които разговарям), някой е направил невъобразимо количество пари от всички тези небостъргачи. Тук се усеща мирисът на успеха, на растежа, на задоволството. Гуанджоу диша въздуха на парите и с всяко разширяване на дробовете му изникват нови и нови огромни сгради от стъкло, алуминий и бетон. Това не е просто показност. Това е грандиозната витрина на цели десетилетия на върха - провинция Гуандун расте с темпове, по-високи от тези на китайската икономика още от 80-те години на миналия век. Китай е фабриката на света, а

Гуандун е главният цех

Близо 31% от износа на страната се произвежда покрай делтата на Перлената река. Брутният вътрешен продукт на провинцията през 2007 г. е бил близо 300 млрд. евро - ако беше в ЕС, щеше да е 7-та по големина икономика. Измерен по паритет на покупателната способност на глава от населението пък, БВП прави Гуандун по-богат от петте най-бедни членки на ЕС, сред които естествено и България. Наскоро губернаторът на провинцията обяви, че стремежът ще е да се намали растежът на около 9% - средното за цялата страна, за да се пригодят инфраструктурата и институциите, както и да се изгладят проблемите, възникващи след такова ускорение. "Те направиха по-лесното, сега им предстоят наистина трудните реформи", каза в Пекин един представител на европейския бизнес, който е в страната далеч преди възходът й да бъдет усетен на Запад. Преминаването към високотехнологична продукция е част от предизвикателството пред Китай и Гуандун. Родилните белези на китайския капитализъм личат с особена сила тук. Средната заплата в провинцията около Гуанджоу например е около 80 евро, докато в града е между 300 и 500, което припомня че възходът се дължи изключително на използването на евтиния труд. Страхът от загубването на работата е все още огромен мотиватор - в Китай доскоро компаниите в по-малките населени места държаха в списъците със служители имената на вече уволнените, за да не нараняват "чувството им за принадлежност към общността". Това е и част от причината за пословичната спестовност на китайците - в страна, която няма работеща пенсионна и осигурителна система, всеки може да разчита само на себе си.

Друго предизвикателство е разширяването на улиците. "Напоследък не мога да стигна на училище, признава ми един от младежите, работещи като стажанти за европейска компания в Гуанджоу. Трафикът е толкова ужасен, че има хора, които живеят по-далеч и тръгват часове по-рано. Аз за щастие живея близо до училището и ходя пеш. Иначе ми отнема дълго време." . Освен успех и пари във въздуха над града се носят доста по-зловонни миризми. Смогът, както на много други места в Китай, и тук е неотменна част от пейзажа. Начинът да ограничи и смога, и социалните проблеми според местната власт и според плана на Пекин е да се превърне Гуандун в център на високите технологии, докато останалата индустрия бъде преместена навътре - в Западен Китай. А индустрията не е никак малка. Телевизори, климатици, хладилници, дрехи, играчки, електроника, коприна, захар - ако нещо може да бъде направено, значи Гуандун го прави. Това означава, че всички искат да бъдат тук. Списъкът с американски, немски, британски, френски, белгийски и всякакви други компании представлява "кой кой е" в световния бизнес. Чужденците пристигат тук, както и в другите два големи центъра - Пекин и Шанхай, с идеята да бъдат

Там, където всичко се случва

"Живях година тук и когато се върнах в Дъблин, открих, че градът ми изглежда замрял. Тук непрекъснато имаш усещането, че нещо става, че си свидетел на промяна. Затова и се върнах", сподели ирландец, който в момента работи в Пекин. Такова е мнението и на много други чужденци, сред които немалко бизнесмени. Да бъдеш в място като Китай дава адреналина на това да си в центъра на новото в света.

Докато се разхождам с такси по непрекъснато оживените улици, забелязвам приготовления, които оставят впечатлението, че градът се готви за изпит. Един плакат потвърждава съмненията ми: Гуанджоу ще бъде домакин на азиатските игри през 2010 г. Дръвчета биват засаждани отстрани на новопостроените улици, уличното осветление ги следва по петите, а на брега на Перлената река се издига наполовина построената атракция, която има за цел да донесе на града световна известност - телевизионната кула. Дори сега тя стърчи над околните небостъргачи, а когато бъде завършена, със своите 610 метра грандиозната постройка ще се превърне в лесно разпознаваем символ на кантонската столица. If you go carrying pictures of chairman Mao, you ain't going to make it with anyone anyhow (ако разнасяш наоколо снимки на председателя Мао, няма да постигнеш нищо с никого), пее Джон Ленън в песента "Революция" на "Бийтълс". Гуанджоу и Китай откриха тази истина отдавна. Мао може и още да виси на "Тянанмън", но кулата на Гуанджоу е само един от новите символи на Китай. И те са далеч по-ефектни.

Наричат я делтата на Перлената река не защото в нея има перли. Всъщност в реката, която се влива в Южнокитайско море, има предимно ужасно много мърсотия - тук все пак се изливат остатъците от индустрии с размери на малки държави. Името на втората по големина река в Китай идва от стар остров. Новото значение обаче му придават перлите, наредени по бреговете на делтата. Те носят странни имена като Гуанджоу, Шензен, Донгуан и са всъщност


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sunsande avatar :-|
    sunsande

    "Тук се усеща мирисът на успеха, на растежа, на задоволството." - на успеха и растежа може и да се усеща, но не и на задоволството - в тази игра задоволени няма ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Made in China

Made in China

Имитатор или създател?

Имитатор или създател?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.