Да откриеш Китай...

..и дали е възможно, докато той все още търси себе си.

Пристигнах в Пекин в края на август 2001 г. Интересът ми към китайския език, писменост, история, литература и религия беше причината да се озова в тази богата на територия, ресурси и традиции древна страна. Страна, напълно различна културно от всичко, познато ми дотогава. Китай току-що беше спечелил домакинството на 29-ите олимпийски игри, китайският национален отбор се бе класирал за пръв път за световно първенство по футбол, а през есента на същата година страната стана член на Световната търговска организация. Седемте години, прекарани в учене и пътуване в Китай, ми разкриха много. Почти идеализираните идеи и представи, които първоначално имах, коренно се промениха. Осъзнах, че макар и да има приемственост с древната култура и традиции, по един особен и нерядко парадоксален начин съвременен Китай търси нов облик.

Културното влиянието на Китай в Югоизточна Азия и целия свят е значително. На тази цивилизация човечеството дължи изобретения като хартията, барута, компаса, порцелана, книгопечатането, коприната, чадъра, юфката, четката за зъби, тоалетната хартия, че дори и най-ранния прототип на футбола. Не са много страните, които могат да се похвалят с няколко хиляди години история, традиции и култура, с философска мисъл, уникална писменост и литература. Всичко това обаче се е случило далеч назад във времето. В началото на ХХ век, след края на последната императорска династия, известният китайски писател и интелектуалец Лу Сюн започва дебати за създаването на нова китайска културна идентичност и манталитет. Необходимостта се чувства и вижда навсякъде - днешен Китай се опитва да навакса, като едновременно прилага внесени отвън идеи, технологии и умения и се мъчи да запази собственото си лице. Борба като тази, си заслужава да се гледа отблизо.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал