Новият икономически Голиат

Бурният възход на Поднебесната империя след 1978 г., когато Дън Сяопин обяви политиката на "четирите модернизации", постави началото икономическите реформи, отвори страната за чуждестранни инвестиции и пусна от бутилката духа на китайския капитализъм, няма аналог в историята. Никоя друга страна не е успявала да поддържа такъв трескав темп на растеж от средно почти 10% в продължение на три десетилетия. От 106 млрд. долара през 1970 г. днес БВП на Китай е нараснал над 30 пъти и вече възлиза на 3300 млрд. долара, което прави страната четвъртата по големина икономика в света по този показател.

Измерена според друг индикатор - паритет на покупателната способност, китайската икономика наскоро бе понижена в ранг от Световната банка. След мащабно проучване на цените в 146 държави, банката ревизира данните си и за една нощ китайската икономика се стопи с 40% в реално изражение. Това обаче съвсем не означава, че китайското икономическо чудо е само статистически трик. Дори след "смаляването" си Китай остава втората икономика в света по този показател и ако запази настоящите си нива на растеж, до десет години ще изпревари САЩ и ще стане номер едно.

Един от ефектите на галопиращия китайски възход е най-мащабната операция за намаляване на бедността в световен мащаб - в последните 30 години повече хора са подобрили материалното си положение за по-кратък срок от когато и да било. Когато Америка и Великобритания са се индустриализирали през ХІХ век, са им били нужни 50 години, за да удвоят дохода си на глава от населението; днес Китай постигна това за девет години. И макар за близо 800-те милиона обитатели на селските райони на страната икономическият бум да остава все още предимно слух, от 1990 г. до 2004 г. Китай е успял да изтегли над прага на бедността близо 250 млн. души.

Китайският щурм се усеща особено силно в глобалната търговия, където в рамките на по-малко от десетилетие страната успя да увеличи дела си от 4% на над 10%. Ако се изключат услугите и се вземе пред вид само търговията на стоки, китайският ефект е още по-мащабен - там азиатският гигант вече е окупирал над 20% от глобалния обмен (виж инфографиката на стр. 14). Етикетът "фабрика на света", последователно носен от Великобритания и САЩ, вече премина във владение на Китай и в момента страната диктува глобалните цени на почти всичко - от играчки до микрочипове.

Глад за ресурси

Китайската производствена и експортна машина изпитва нарастваща нужда от ресурси и това е един от основните фактори за скока на цените на глобалните стокови пазари. Макар да приютява една пета от населението на света, страната консумира половината от глобалното производство на цимент, една трета от стоманата и четвърт от алуминия. В момента Китай е вторият потребител на петрол след САЩ и бързо топи разликата, като в последните години сам генерира една трета от ръста на търсенето.

Едно събитие наскоро илюстрира добре влиянието на Китай върху световния пазар на нефт и показа, че страната може да движи цените не само нагоре, но и надолу. Когато в края на юни правителството в Пекин обяви, че вдига цените на бензина и дизела за вътрешния пазар със съответно 17% и 18%, петролът падна с 4.75 долара за барел на Нюйоркската стокова борса. Няколко дни по-рано Саудитска Арабия, най-големият производител на петрол обяви, че обмисля повишаване на добива - цените почти не помръднаха.

Китай има дял и в другия голям ценови шок - поскъпването на храните. Както в онзи стар виц, китайците вече са разбрали, че оризът е само гарнитура и днес потреблението на телешко месо примерно е с 40% по-голямо в сравнение с 2000 г. А със забогатяването на населението и разрастването на средна класа в страната, трендът със сигурност ще е само нагоре.

От удобен към опасен

Китайският бум в последните години бе съпроводен с много страхове - че е опасен конкурент, който изсмуква работни места и инвестиции за сметка на други държави, че наводнява световния пазар с евтини стоки, като съсипва не само отделни компании, но и цели сектори от националните икономики, че не играе честно, като държи своята валута, юана, на изкуствено ниско ниво и така подпомага износа си.

Наскоро към този списък се прибави още една китайска заплаха - че страната започва да бълва нов нежелан износ - инфлация. Доскоро Китай действаше като оръжие за масова дезинфлация и беше най-добрият приятел на западните потребители. Нискоразходното производство стабилизира и дори натисна надолу цените на много стоки в глобален мащаб. Това позволи на западните икономики да се наслаждават на благоприятната комбинация от висок икономически растеж и ниски лихви, избягвайки жилото на инфлацията, отбелязва в. Wall Street Journal. Според оценки на Международния валутен фонд (МВФ), например, потокът от евтин внос в САЩ, от който са спечелили потребителите, е намалил американската инфлация с 1% през изминалите десет години.

Сега обаче ценовите нива в Китай са близо до 12-годишен пик и това е само един от симптомите, предизвикващи опасения за здравето на икономиката. И ако доскоро основният страх беше, че маршът на новия гигант застрашава останалите, сега най-голямата тревога е, че ако той се спъне, всички ще паднат с него. Особено във време, когато Америка флиртува с рецесията, а след кратко пробуждане растежът в Европа отново е на път да изпадне в летаргия. А ако Китай кихне...

Автор : Ася Колева

Преглед на оригинала