Марк Леонард: Китай ще е световна интелектуална суперсила

Марк Леонард

Марк Леонард: Китай ще е световна интелектуална суперсила

Огнян Георгиев
2737 прочитания

Марк Леонард

© ECFR


Да гледаш Китай днес, е като да гледаш упорит атлет в спортната зала: ден след ден мускулите му заякват, а силата му нараства непрекъснато. Някъде там идва и страхът, който е естествената реакция на останалия свят към Пекин. Когато имаш играч с такава тежест на терена на международната политика, балансите се променят. Той играе с Русия в Съвета за сигурност и използва парите си в Африка, за да добива ресурси. Когато става въпрос за намеса отвън, Китай се превръща в затворена врата.

Как изглежда отвътре? Толкова сложен ли е за разгадаване? Какво ще направи утре? Какво го движи напред? В книгата "Как мисли Китай", Марк Леонард от Европейския съвет по външна политика твърди, че в страната има битка на идеи, която поставя държавата срещу пазара, крайбрежните райони срещу вътрешната част, градовете срещу селата, богатите срещу бедните. Тази битка тепърва се разгаря, като той разделя двигателите й на три: новото ляво, новото дясно и неокомунистите. Първите искат повече социална сигурност и по-мека форма на капитализъм, вторите са за пълна свобода на пазара, а третите (които Леонард сравнява с американските неоконсерватори) държат на военната модернизация и "меката сила", с която да наложат първенството на Китай. Тези центрове и съответно техните победи според Леонард ще влияят все повече на нашия свят. В зависимост от това кой победи Китай ще определя и външната си политика. Леонард обаче е категоричен, че независимо от изхода новата сила ще продължи възхода си - колонизирайки Азия и Африка, извличайки богатствата им, конкурирайки западния модел на развитие и привличайки към своята орбита автокрациите по света.

Как да разглеждаме Китай?

Трябва да започнем да променяме начина, по който гледаме на тази страна. Дълго време я разглеждахме като източник на стоки и капитал. Отскоро започнахме да я виждаме и като политическа сила - в Дарфур, в Бирма, в Северна Корея. Но в бъдеще трябва да започнем да гледаме на Китай като на интелектуална суперсила. Може да започнем да мислим за ефекта, който китайските идеи ще имат върху света.

Смятате ли, че страната вече е такава суперсила, или все още се бори да стане? Други смятат, че все още им предстои да създадат идеи, които да променят света?

Китай е в процес на постоянна еволюция. Режимът "Китай" е в постоянно развитие. Но ако проследите интелектуалния дебат там и начина, по който други страни от развиващия се свят гледат на Китай, вече има един стабилен модел, алтернативен на западния, за това как трябва да действат капиталът и пазарът. Това е де факто алтернатива на западния модел.

И какъв е този модел?

Дебатът все още тече, така че няма точно определена физиономия във всяка една от сферите. Но има определена тенденция. През 80-те и 90-те години, вместо да преминат веднага към пазарна икономика и отваряне на всички сектори, те развиха различен модел от този на Вашингтонския консенсус, базиран на иновации и създаване на специални икономически зони. Сега вече има и разсъждения върху това как да предоставят повече социална сигурност, по-екологичен модел на развитие. Ако вземем всички тези идеи наведнъж, ще открием възникването на държавен капитализъм, различен от този на Вашингтонския консенсус, който много хора ще се опитат да копират. В китайската политика през 80-те имаше временна тенденция да се следва и копира Запада. Сега има идея да е много по-консултативна, т.е. движи се не толкова към конкурентни избори, колкото към това, което наричам съвещателна диктатура. (В книгата си Леонард цитира политолога Фанг Нинг, според когото "демокрацията на Запад е като ресторант, където клиентите избират кой да е готвачът, но не и какво да сготви, докато китайската демокрация е с един и същ готвач - комунистическата партия, но ястията могат да бъдат подбирани" - бел. ред.)

Във външната политика, вместо да се опитват да разбият световния ред, те просто променят леко правилата, така че да контролират собствената си политика, вместо да са контролирани от САЩ, Германия или някакви наддържавни организации. Според мен това е движение срещу "плоския свят", както го нарече Томас Фрийдмън (колумнист на в. "Ню йорк таймс"). Защото плоският свят е основно свързан с глобализацията, изравняваща държавите чрез демократизация, човешки права, икономика. Китай се опитва да овласти отново държавата, да се върне към свят, в който можеш да имаш функциониращ пазар, но не губиш контрол върху обществото, и имаш еднопартийна система. И, разбира се, имаш световен ред, който зачита суверенитета на отделните държави.

Колко привлекателен и издръжлив е този модел?

Не смятам, че може да накара европейските държави да изоставят собствените си системи. Но страни, които имат по-странни отношения с демокрацията и негативни изживявания като колониализъм, са отворени към него. И докато Китай расте с 10% на година и икономиката му го прави по-голям от всички останали без САЩ, ще имаме това привличане. Тази система може и да не издържи - може да се срине изведнъж, както се срина СССР. Но съюзът се срина за три поколения, така че може да отнеме дълъг период, преди и китайският да се срине. А може пък това никога да не се случи, нямам кристална топка. Но мога да ви кажа, че в много части на света, където съм бил, хората говорят за китайския модел. И когато видите колко прагматични са и как искат да решават проблемите си, ви става ясно, че те са по-устойчиви, отколкото хората смятат.

Заплаха или обещание е Китай за света?

Това е икономическа система, която е извадила ужасно много хора от бедността. Така че е предизвикателство, не е трудно да се каже, че няма положителни черти. Мисля, че правителството в Пекин осъзнава, че съдбата му е свързана с другите части на света - те са най-глобализираната икономика и са много внимателни относно репутацията си. Така че не искат да ги виждат като заплаха. Подозирам, че е невъзможно да продължават с този си модел вечно, но те са много добри в адаптирането. Те не се страхуват да отидат и да научат какво правят другите, нито се ограничават да използват идеите, както те решат. Така че, дори когато заемат идеи, те често са използвани по различен начин. Идеята за "хармоничното общество" е част от консолидацията на властта, но това не значи, че управляващите реално не са загрижени за проблемите и не разбират, че моделът на 90-те вече не работи. Цялата идея на книгата е да покаже, че, първо, Китай има идеи и, второ, той е доста живо място и там тече голям дебат за нещата, които трябва да се случат.

Да гледаш Китай днес, е като да гледаш упорит атлет в спортната зала: ден след ден мускулите му заякват, а силата му нараства непрекъснато. Някъде там идва и страхът, който е естествената реакция на останалия свят към Пекин. Когато имаш играч с такава тежест на терена на международната политика, балансите се променят. Той играе с Русия в Съвета за сигурност и използва парите си в Африка, за да добива ресурси. Когато става въпрос за намеса отвън, Китай се превръща в затворена врата.

Как изглежда отвътре? Толкова сложен ли е за разгадаване? Какво ще направи утре? Какво го движи напред? В книгата "Как мисли Китай", Марк Леонард от Европейския съвет по външна политика твърди, че в страната има битка на идеи, която поставя държавата срещу пазара, крайбрежните райони срещу вътрешната част, градовете срещу селата, богатите срещу бедните. Тази битка тепърва се разгаря, като той разделя двигателите й на три: новото ляво, новото дясно и неокомунистите. Първите искат повече социална сигурност и по-мека форма на капитализъм, вторите са за пълна свобода на пазара, а третите (които Леонард сравнява с американските неоконсерватори) държат на военната модернизация и "меката сила", с която да наложат първенството на Китай. Тези центрове и съответно техните победи според Леонард ще влияят все повече на нашия свят. В зависимост от това кой победи Китай ще определя и външната си политика. Леонард обаче е категоричен, че независимо от изхода новата сила ще продължи възхода си - колонизирайки Азия и Африка, извличайки богатствата им, конкурирайки западния модел на развитие и привличайки към своята орбита автокрациите по света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал