Денят, в който Земята спря

"Какъв е смисълът да спасяваме живота, когато виждам какво правите с него."

Това е ключовата реплика на Лилу, главната героиня от една позабравена кинокласика, със заглавие "Петият елемент". Филмът тръгва по кината точно преди 40 години и в него авторът, някой си Люк Бесон от Франция, създава антиутопична картинка на бъдещето, в която Земята е заплашена от унищожение (любима тема на авторите от онова време, когато все още не се е смятало за просташко да се говори за толкова очевидни неща). Темите и историята са подчинени на наивитета и декадентския дух на 90-те години, но в тях се откриват дори и с невъоръжено око няколко визионерски сюжетни нишки, които свирят в забележителен синхрон с концерта на нашето време.

Вероятно самите автори не са предполагали колко точно са разказали и нарисували бъдещото общество, потънало в корупция и отпадъци, обожествило евтините технологични джаджи. Както и колко вярно е основното твърдение във филма – това, че светът може да бъде спасен, ако има баланс между четирите класически елемента. Баланс, който може да бъде постигнат само благодарение на петия – човекът. Днес, когато светът на хората се намира на вратата на 2038 година и за всички вече е ясно, че балансът е безвъзвратно изгубен, и то именно заради петия елемент, остава висящ един-единствен въпрос: Дойде ли моментът, в който всичко ще приключи?


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал