Защо Азия е от решаващо значение в битката срещу изменението на климата?

25-годишният Михир, който живее близо до индийския град Дургапур има сериозни планове за бъдещето си. Те обаче зависят от въглищата. Всеки ден той обикаля с велосипеда си въглищни мини и депа и събира чували с въглища, подхвърлени му от работници или охранители. След като затрупва колелото си с толкова, колкото е възможно, той дава газ към тухленото си ателие, за да продаде стоката. След като, разбира се, се е погрижил за плащането на обичайните рушвети, Михир изкарва достатъчно пари не само да издържа себе си, майка си и сестра си, но и да спестява за мотор, който ще му позволи да удвои мащаба на своя "бизнес". А това ще му осигури достатъчно пари, че да построи втори етаж на малката къща на семейството си. А когато това стане - да предложи брак на любимата си.

Въглищните находища в Дургапур за първи път привличат търговско внимание през 70-те години на XVIII век, което е десетилетието, в което Джеймс Уат революционизира парната машина. През XIX век благодарение дейността на дядото на Рабиндранат Тагор - може би най-известният поет в Индия, въглищата започват да се използват като гориво за нарастващата железопътна мрежа на субконтинента и неговите параходи. След обявяването на независимостта на Индия първият министър-председател Джавахарлал Неру нарежда да бъде построена огромна стоманопреработвателна фабрика в града, за да се възползва от този ресурсен потенциал.