Защо светът се нуждае от отрицателни емисии?

На 30 км от Рейкявик се намира геотермалната електроцентрала Hellisheiði, която е разположена насред черни валуни с обвивка от някакъв яркозелен мъх. Малко зад струите от надигаща се пара на централата пък се издигат стръмни планини отвъд иначе равнинния хоризонт. Валуните и обграждащите ги планини са направени от вулканичния камък базалт, както всъщност е около 90% от останалата част от Исландия. Като цяло островът е парче базалт с тегло 300 трилиона тона, разположен на дъното на Атлантическия океан - дъно, което само по себе си е просто обикновен базалт.

Базалтът има и друго по-различно приложение - т.нар. базалтови цилиндри, свързвани с Кари Хелгасон. Стандартно базалтът е силно надупчен с малки процепи, но в случая на Хелгасон повечето кухини са пълни с петна от бял кристал. Докато ги показва надълго и нашироко пред The Economist, той твърди, че въпросните бели петна са "предимно от калцит". Калцитът, който е форма на калциев карбонат, е често срещан материал на острова и отвъд него, обикновено известен като исландски шпат. Но този калцит, който е свързан с базалт, е рядък. Той е резултат от физическото проявление на емисиите на CO2, които се превръщат в камък.